Република Южна Африка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Република Южна Африка
Знаме на Южна Африка
(знаме) (герб)
Девиз: !ke e: ǀxarra ǁke
(Различни хора, но сплотени)!
Местоположение на Южна Африка
География и население
Площ 1 219 912 km²
(на 24-то място)
Столица Кейптаун (законодателна)
Претория (административна)
Блумфонтейн (съдебна)
Най-голям град Йоханесбург
Официален език
Население (пребр., 2008) 43 786 115
(на 25-то място)
Гъстота на нас. 39 д./km²
Управление
президент Джейкъб Зума
История
Независимост
 -обявена
от Великобритания
31 май 1961
Икономика
БВП (ППС, 2009) 287,219 млрд $
(на 32-то място)
БВП на човек (ППС) 5823$[1]
Валута ранд (ZAR)
Други данни
Часова зона SAST (UTC+2)
Интернет домейн .za
Телефонен код 27

Република Южна Африка (РЮА) или Южноафриканска република (ЮАР)[б. 1] е държава, която се намира в най-южната част на континента Африка с 2 798 km брегова линия[2][3] на Атлантическия и Индийския океан.[4]. На север тя граничи с Намибия, Ботсвана и Зимбабве, на североизток — с Мозамбик и Свазиленд, а държавата Лесото е напълно обкръжена от територията на Република Южна Африка.[5]

Република Южна Африка е известна с разнообразието на култури, като 11 от говорените в страната езици са признати за официални.[4] Два от тези езици са с европейски произход - английският и африканс, който е формиран на основата на нидерландския и се говори от мнозинството бели и цветнокожи южноафриканци. Макар че английският играе важна роля в обществения и стопанския живот, той е едва петият най-говорен у дома език.[4]

Около 79,5% от жителите на РЮА са негри,[6] разпределени в множество етнически групи, които говорят различни езици от групата банту, девет от които са официални.[4] В страната живеят и най-големите европейска, азиатска и смесена в расово отношение общности в Африка. Около една четвърт от населението са безработни[7] и живеят с по-малко от 1,25 долара на ден.[8]

Република Южна Африка е демократична парламентарна република, но за разлика от повечето държави с такова устройство, президентът изпълнява и функциите на ръководител на правителството. Страната е сред учредителите на Африканския съюз и има най-голямата икономика сред членовете на организацията. Тя е и един от основателите на Организацията на обединените нации и Новото партньорство за развитие на Африка и членува в Общността на нациите, Антарктическия договор, Групата на 77-те, Южноатлантическата зона за мир и сътрудничество, Южноафриканския митнически съюз, Световната търговска организация, Международния валутен фонд, Г-20 и Г-8+5.

Наименование[редактиране | edit source]

В българския език от обявяването на републиката през 1961 година страната се нарича Южноафриканска република, а често се използва и само съкращението ЮАР (произнася се ю-ар). Въпреки че оттогава страната не е променяла официалното си наименование, през последните години често се използва и формата Република Южна Африка[9] или само Южна Африка.

В РЮА има 11 официални езика, което прави страната втора в света по техния брой след Индия. Пълното наименование на държавата на официалните езици е:

Наименование Език
Republic of South Africa английски
Republiek van Suid-Afrika африканс
Riphabuḽiki ya Afurika Tshipembe венда
IRiphabliki yaseNingizimu Afrika зулуски
IRiphabliki yaseMzantsi Afrika кхоса
IRiphabliki yeSewula Afrika ндебеле
IRiphabhulikhi yeNingizimu Afrika свази
Rephaboliki ya Afrika-Borwa северен сото
Rephaboliki ya Afrika Borwa сото
Rephaboliki ya Aforika Borwa тсвана
Riphabliki ra Afrika Dzonga цонга

География[редактиране | edit source]

Спътникова снимка на Република Южна Африка


Разположение[редактиране | edit source]

Република Южна Африка е разположена в най-южната част на континента Африка. Със своите 1 219 090 km²[10] страната е на 25-то място в света, като площта си е сравнима с Колумбия. Граничи с Ботсвана (1840 km), Лесото (909 km), Мозамбик (491 km), Намибия (967 km), Свазиленд (430 km) и Зимбабве (225 km). Има брегова линия по Атлантическия и Индийския океан с обща дължина 2798 km.

Релеф и води[редактиране | edit source]

Най-високата точка е връх Нджесути (3 408 m). Най-дълга река е Оранжевата река, която води началото си от планините в Лесото и се влива в Атлантическия океан.

Климат[редактиране | edit source]

Климатът е тропичен и субтропичен (по източния бряг). Валежите са недостатъчни и неравномерни.

Флора и фауна[редактиране | edit source]

За опазване на природата са създадени резервати, най-известните са Крюгер и Калахари-Гемсбок.

История[редактиране | edit source]

Предколониална епоха[редактиране | edit source]

В Южна Африка са открити едни от най-старите човешки останки на света.[11][12][13] Останки на австралопитек (Australopithecus africanus) са открити в пещерите на Стеркфонтейн, Кромдрай и Макапансхат, като най-старите от тях са на около 3 милиона години.[14] По-късно в региона живеят различни видове хора - Homo habilis, Homo erectus и накрая съвременния човек Homo sapiens.

Най-старата известна етническа група, обитавала Южна Африка, са койсаните, от които днес са запазени изолираните общности на бушмени и хотентоти. Те са изместени, подчинени и асимилирани в хода на разселването на народите банту, които вече присъстват на юг от река Лимпопо през 4-5 век. С миграциите на народите банту се свързва и навлизането на региона в желязната епоха в средата на 11 век. През 15 век, както и в наши дни, най-големите етнически групи в Южна Африка са зулу и кхоса, и двете от групата банту.

През 1487 година португалския мореплавател Бартоломеу Диаш става първият европеец, достигнал най-югозападната точка на Африка, нос Добра надежда. През следващите десетилетия португалците развиват интензивно корабоплаване между Атлантическия и Индийския океан, но високите и скалисти брегове на Южна Африка не предизвикват интереса им и те използват за основни опорни пунктове Ангола и Мозамбик. В края на 16 век в търговията с Индия се включват също Англия и Нидерландия, но и те не предприемат веднага опити за колонизиране на южноафриканското крайбрежие.

Колониален период[редактиране | edit source]

Ян ван Рибек основава Капската колония
Лагер на трекбури

На 6 април 1652 година експедиция на Нидерландската източноиндийска компания, ръководена от Ян ван Рибек, основава снабдителен пункт на нос Добра надежда, на мястото на днешния Кейптаун, с което поставя началото на Капската колония, първата европейска колония в Южна Африка.[15] Благодарение на добрата си стратегическа позиция този пункт трябва да служи като място за почивка на търговските кораби, пътуващи между Европа и Югоизточна Азия.

През втората половина на 17 век и през 18 век Капската колония непрекъснато се разширява. Първоначално заселниците се разпростират на изток в региона Уесткап, а когато достигат до река Грот Висривир се срещат с кхоса, които от своя страна по това време разширяват владенията си в югозападна посока. Конфликтът за земя между двете страни довежда до поредица сблъсъци, известни като Кхоски войни. Нидерландците започват да заселват в Капската колония роби от Индонезия, Мадагаскар и Индия. Потомците на тези роби образуват, заедно с бушмените, групата на цветнокожите южноафриканци, които днес съставляват около 50% от населението на Западната Капска провинция.

По време на Революционните войни Великобритания установява временен контрол над Кейптаун, а през 1806 година, след фалита на Нидерландската източноиндийска компания, анексира Капската колония. Пограничните войни с кхоса продължават, като британците укрепват източната граница и окуражават заселването на британски имигранти. Междувременно във вътрешността на днешната Република Южна Африка се утвърждава държавата на народността зулу, начело с Шака, което предизвиква продължителен период на хаос и насилие, известен като Мфекане (1815-1840).[16]

Отмяната на робството в британските колонии през 1833 година засяга интересите на много бури, както се наричат потомците на европейски, главно нидерландски, френски и германски заселници в Южна Африка. Това, както и честите погранични сблъсъци и други различия с британската колониална администрация, кара около 12 000 да напуснат Капската колония през 30-те години на 19 век и да се отправят към вътрешността на континента. Там те основават две свои републики - Трансваал и Оранжевата свободна държава.

През 1867 година във вътрешността на Южна Африка са открити залежи от диаманти, а през 1884 година — и от злато. Това насърчава икономическия растеж и имиграцията, но също така усилва териториалните конфликти между Великобритания, бурските републики и местното негърско население.[17] В резултат на последвалите Англо-бурски войни (1880-1881 и 1899-1902) Великобритания установява контрол над цялата територия на днешната Република Южна Африка.

Южноафрикански съюз и независимост[редактиране | edit source]

След приключване на войната бурите получават широка местна самостоятелност и като бели европейски заселници получават по-високи обществени и стопански позиции в Южноафриканския съюз, създаден през 1910 г. с ранг на доминион на Великобритания. Южноафриканският съюз е създаден на 31 май 1910 г. от четирите колонии Натал, Трансваал, Оранжевата свободна държава и Капската колония.

В действителност най-губещо от тези войни се явява местното чернокожо население, към което започват да се прилагат расистките постановки на политиката на апартейд. За това население са определени два пустинни резервата - Лесото и Свазиленд, където негърското население се занимава със земеделие. Друга част от чернокожите са ангажирани в мините за добив на злато, диаманти, каменни въглища, цинк, олово и манган, благодарение на доходите от които Южноафриканският съюз се превръща в една от най-богатите и красиви държави.

През 1934 г. става обединяването на британската Южноафриканска партия и бурската Национална партия в т.нар. Обединена партия с цел помиряването на бялото и цветнокожото население. Но още през 1939 г. този съюз се разпада поради различия относно участието на Великобритания във Втората световна война. Продясната Национална партия симпатизира на Хитлерова Германия и на радикалното расово разделение (апартейд). След края на войната бялото население под ръководството на Националната партия запазва своята власт и въвежда политика на апартейд, приемайки чрез парламента редица закони, които разделят ежедневието на населението според цвета на кожата. Апартейдът става основна конфликтна точка през втората половина на 20-ти век, която води до широкообхватни икономически санкции, както и до изтеглянето на редица фирми от РЮА. Растящото недоволството на подтиснатото население стига своята връхна точка през 1976 г., когато органите на реда се изправят срещу демонстриращи студенти в Совето, при което загиват 176 чернокожи ученици и студенти.

След дълги години на съпротива чрез стачки, протестни маршове, саботажи, както и терористични актове на различни движения, борещи се срещу апартейда (най-известното от които е Африканският национален конгрес), през 1990 г. правителството на Националната партия, водено от Фредерик де Клерк, прави първата крачка на отстъпление от политиката на апартейд, като премахва забраната на движението Африкански национален конгрес и освобождава от затвора неговия лидер Нелсън Мандела (най-известният борец срещу апартейда, който прекарва в затвора 27 години).

Постепенно апартейдът изчезва от конституцията и това дава възможност през 1994 г. да се проведат първите свободни избори, които партията Африканския национален конгрес печели убедително и оттогава управлява страната чрез издигнато от нея правителство. Нелсън Мандела става първият чернокож президент на страната и заедно с последния президент на Националната партия Фредерик де Клерк печели Нобелова награда за мир през 1993 г. Въпреки края на апартейда, през 21-ви век милиони южноафриканци, предимно цветнокожи, живеят в нищета.

Население[редактиране | edit source]

Земеделски работници

Населението на РЮА възлиза на 50,1 милиона души (2009).[18] По брой на населението страната е на четвърто място в Африка след Нигерия, Египет и Етиопия. Характерен е висок естествен и механичен прираст поради високата раждаемост (31 ‰) и приток на емигранти (предимно на чернокожи) от съседните африкански страни. По-голяма е раждаемостта сред негърското население, където е по-голяма и смъртността. Детската смъртност сред бялото население е 35 ‰, а сред негърското - 210 ‰. Средната гъстота е 36 души/км². Най-рядко е населена пустинната област на Калахари и Намиб.[19]

Етническия състав на РЮА се разделя на четири големи групи (2007):

Държавно управление[редактиране | edit source]

Държавно устройство[редактиране | edit source]


Република Южна Африка е федерална парламентарна република. Парламентът е двукамарен, съставен от Национално събрание (долна камара) и Национален съвет на провинциите (горна камара). 400-те членове на Националното събрание се избират с пропорционално гласуване - половината от тях с национална листа, а останалите — с провинциални листи. Националният съвет на провинциите включва по 10 представители на всяка от 9-те провинции, независимо от тяхното население. Изборите и за двете камари се провеждат веднъж на 5 години.

Правителството се избира от долната камара, като лидерът на най-голямата фракция става президент - едновременно ръководител на правителството и държавен глава. От 2009 година президент на страната е Джейкъб Зума.

Правната система на Южна Африка съдържа елементи както на гражданското, така и на общото право - резултат, съответно, от нидерландската и британската колонизация.[20]

Република Южна Африка има три столици — главните градове на трите основни колонии, влезли в състава на Южноафриканския съюз. Органите на изпълнителната власт се намират в Претория, парламентът е в Кейптаун, а Върховният съд — в Блумфонтейн.

Политически живот[редактиране | edit source]

След премахването на апартейда през 1994 година в южноафриканската политика доминира лявата партия Африкански национален конгрес (АНК), която обикновено получава 60-70% от гласовете (65,9% през 2009). Основната опозиционна партия е центристкият Демократичен алианс, който управлява в провинция Западен Кейп, но на последните федерални избори получава около 15% от гласовете (16,7% през 2009). Дясната Нова национална партия, наследник на Националната партия, установила режима на апартейд, се саморазпуска през 2005 година, като депутатите ѝ във федералния парламент преминават в парламентарната група на АНК.

Други по-големи политически партии са Конгресът на народа (7,4% от гласовете на общите избори през 2009), отцепил се от АНК през 2008 година, и Партия на свободата „Инката“ (4,6% от гласовете през 2009), която има последователи главно сред зулусите.

От 2004 година насам в Република Южна Африка се провеждат хиляди протестни демонстрации, някои от тях съпътствани от насилие.[21]

Административно деление[редактиране | edit source]

Провинции на Южна Африка

Административно Република Южна Африка е разделена на 9 провинции:

Икономика[редактиране | edit source]

Република Южна Африка е икономически най-развитата страна от Африка и сред двадесетте най-развити в света.[22] На нея се пада 40% от стойността на промишлената продукция на африканския континент.[23]

Водещ отрасъл на стопанството е добивът на полезни изкопаеми. РЮА е на първо място в света по добив на злато, платина, хром и манган. Водещи места заема и при добива на диаманти (първо място по стойност на продукцията), въглища (основно черни), уран и азбест.[22] Други значителни суровини са ванадий, желязна руда, олово, титан, графит, сребро, медна руда. Енергетиката е развита въз основа на въгледобива. На топлоелектрическите централи на въглища се пада над 80% от произведената електроенергия в страната.[24] Добре развита металургия, с водеща роля на производството на стомана, чугун и алуминий.

Широко развита с разнообразни отрасли е машиностроителната промишленост. Произвеждат се кораби, самолети, автомобили. Страната е най-големия производител на автомобили в Африка. Има предприятия на „Фолксваген“, „Тойота“, „Форд“, „Дженеръл мотърс“, „Крайслер“ и др. Главен център на автомобилостроенето е Порт Елизабет. Електротехническото и електронното машиностроене е представено от предприятия на „Сименс“, „Филипс“ и др. Въпреки, че липсват значителни нефтени находища се развива преработването на вносен суров нефт, основно от филиали на „Шел“, „Мобил“ и „Калтекс“. Основни продукти на хранително-вкусовата промишленост са захар, вино и консерви.[24] Характерна алкохолна напитка е амарула - ликьор от плодовете на дървото марула.

Туризъм[редактиране | edit source]

Туризмът в Южна Африка се развива като един от най-важните сектори на икономиката. Забележителности с важно значение за туризма:

Туристическата индустрия дава около 7% от БВП на страната. През 2002 г. повече от 6 милиона туристи са посетили РЮА. Около 3% от заетите работят в туристическия бранш.

Култура[редактиране | edit source]

Спорт[редактиране | edit source]

Най-популярните спортове в Южна Африка са футбол, ръгби и крикет. Други традиционно развити спортове са плуване, лека атлетика, бокс, голф, тенис и нетбол.

През 1995 г. страната е домакин и шампион на Световното първенство по ръгби, а през 2007 г. спечелва и Световното първенство по ръгби във Франция. През 1996 г. Южна Африка е домакин на Купата на африканските нации и нейният отбор "Бафана Бафана" спечелва състезанието. През 2003 г. е домакин на Световната купа по крикет.

Много южноафрикански футболисти се състезават в най-силните първенства в Европа. Националният отбор участва на Световните първенства по футбол през 1998 и 2002 година. През 2010 г. Южна Африка е домакин на Световното първенство по футбол 2010 — първото Световно първенство по футбол, провеждано в африканска страна.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. За местните наименования на страната вижте раздел Наименование

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2010/01/weodata/weorept.aspx?sy=2007&ey=2010&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=199&s=NGDPD,NGDPDPC,PPPGDP,PPPPC,LP&grp=0&a=&pr.x=77&pr.y=0
  2. ((en))  South African Maritime Safety Authority. // South African Maritime Safety Authority. Посетен на 16 юни 2008.
  3. ((en))  Coastline. // The World Factbook. CIA. Посетен на 16 юни 2008.
  4. а б в г ((en))  South Africa Fast Facts. // SouthAfrica.info, April 2007. Посетен на 14 юни 2008.
  5. ((en))  Encyclopædia Britannica Online. // Encyclopædia Britannica, Inc..
  6. ((en))  Mid-year population estimates 2010. // Statistics South Africa, 2010. Посетен на 3 август 2010.
  7. ((en))  South Africa’s Unemployment Rate Increases to 23.5%. // Bloomberg, 5 май 2009. Посетен на 30 май 2010.
  8. ((en))  HDI. // UNDP.
  9. ((bg))  Република Южна Африка. // Министерство на външните работи, 2013. Посетен на 21 септември 2013.
  10. ((en))  South Africa. // CIA World Factbook. Посетен на 22 февруари 2010.
  11. ((en)) Wymer, John. The Middle Stone Age at Klasies River Mouth in South Africa. Chicago, University of Chicago Press, 1982. ISBN 0226761037.
  12. ((en)) Deacon, HJ. Guide to Klasies River. // Stellenbosch University, 2001. с. 11. Посетен на 5 септември 2009.
  13. ((en))  Fossil Hominid Sites of Sterkfontein, Swartkrans, Kromdraai, and Environs. //
  14. ((en)) Broker, Stephen P.. Hominid Evolution. // Yale-New Haven Teachers Institute. Посетен на 19 юни 2008.
  15. ((en))  African History Timeline. // West Chester University of Pennsylvania.
  16. ((en))  Shaka: Zulu Chieftain. // HistoryNet, 2006. Посетен на 22 ноември 2010.
  17. ((en)) Williams, Garner F. The Diamond Mines of South Africa, Vol II. New York, New York, B. F Buck & Co., 1905. с. Chapter XX.
  18. ((en))  South Africa country profile. // BBC News, 2010. Посетен на 22 февруари 2010.
  19. Дойков 2008, с. 201.
  20. ((en)) Snyman, Pamela и др. Researching South African Law. // Library Resource Xchange, 2 октомври 2002. Посетен на 23 юни 2008.
  21. ((en))  Article by Imran Buccus in the Mercury newspaper. //
  22. а б Луканов 2002, с. 338.
  23. Дойков 2008, с. 202.
  24. а б Дойков 2008, с. 203.

Използвана литература[редактиране | edit source]

  • ((bg)) Дойков, Васил и др. Икономическа география на страните от конинентите Азия, Америка, Африка, Австралия, Антарктида. Ковачев, 2008. ISBN 978-954-8775-88-5.
  • ((bg)) Луканов, Ангел и др. Страните в света 2002 - справочник. София, Глория Палас, 2002. ISBN 954-90833-2-2.
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.