Ресава (община Кавадарци)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ресава.
| Ресава Ресава | |
| — село — | |
 | |
  Ресава | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Кавадарци |
| Географска област | Тиквеш |
| Надм. височина | 347 m |
| Население | 144 души (2002) |
| Пощенски код | 1430 |
| МПС код | VE |
| Ресава в Общомедия | |
Ресава (на македонска литературна норма: Ресава) е село в Северна Македония, в община Кавадарци.
География[редактиране | редактиране на кода]
Ресава се намира на река Тиквешица малко преди вливането ѝ в язовира Тиквешко езеро на Църна. е отдалечено на 20 километра западно от общинския център град Кавадарци. Селото е традиционно разделено на шест махали и е от купен тип. Има водопровод и училище.[1] Църквата „Свети Архангел Михаил“ е от 1840 година.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Археологически находки[редактиране | редактиране на кода]
В землището на Ресава са развалините на средновековния град Тиквеш и остатъци от римско време.[3] Между Илимица и Дапчине, над реката Тиквешица, е изворът Косовец, който навлиза в стария градски водопровод. Под града Тиквеш се намират развалините на Тиквешкия манастир.[1]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Ресава е село в Тиквешка каза на Османската империя. Към 1839 година учител в селото е Йован, спомоществувател на „Служение еврейско и все злотворение нихно...“, преведено „во простий и краткий язик болгарский“ от Натанаил Охридски.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ресово има 650 жители българи християни.[5] Населението се занимава със земеделие и в по-малка степен със скотовъдство. Имало и занаятчии и дюкянджии.[1]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ресово (Ressovo) има 720 българи екзархисти и работи българско училище.[6]
В 1906 година сръбският етнолог Воислав Радованович описва Ресава като село с калдъръмени улици и къщи от градски тип.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Ресава са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Резава (Rezava) като българско християнско село.[8]
В началото на XXI век в плодородните поля около Ресава се отглеждат предимно лозя, градинарски култури и жито. В 2000 година в селото има 179 жители и 56 домакинства.[1] В 2002 година жителите на Ресава са 144, всички македонци.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Ресава
Блажо Тодоровски (1902 – 1943), народен герой на Югославия
Божин Димов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина[9]- Георги Попов (? – 1904), български революционер, деец на ВМОРО от Ресава;
- Илия Николов (1883/1891 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Михаил Герджиков, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на бронзов медал „За заслуга“ с корона[10]
- Силян Колев, български революционер от ВМОРО, загинал по време на заточението си в Мала Азия[11]
- Христо Данаилов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, ранен на 18 юни 1913 година[12]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Ресава на официалния сайт на община Кавадарци.
- ↑ Маренска парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 18 февруари 2014 г.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 204.
- ↑ Служение еврейско и все злотворение нихно со показание от Свещено и Божествено писание ветхо и новое. И се положи на край от Талмуда еврейскаго, що е писал Павел Медински, що имат повеке хули противни пред Бога противни и пред ангели Божии. Се пиша по молдавски язик от Неофита монаха, що беше равиннн еврейски и после по святое крещение се чини учител христианский. Второ па се изписа на греческий язик, трето па сега от греческий язик се прензносн и се преписа во простий и краткий язик болгарский к разумению простому народу, в Типографии Солунской при хаджи папа Теодосий архимандрита Синатскаго в лето аωлд [1839] (без номерация на страници).
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 875.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 233.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 505.
- ↑ ПО ПРВИОТ КОМИТЕТ НА ВМРО ВО СОЛУН, ВТОРИОТ БИЛ ФОРМИРАН ВО KАВАДАРЦИ Архив на оригинала от 2013-10-29 в Wayback Machine., www.dnevnik.mk/, посетен на 24.10.2013 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 199.
| |||||||||||
