Реса Колева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Реса Колева
български вокален педагог

Родена
Реса Дойчинова Колева
12 юни 1934 г. (88 г.)
Починала
29 декември 2020, София

Етнос българи
Националност  България
Учила в Национална музикална академия
Работила в певица, вокален педагог
Музикална кариера
Глас мецосопран
Активност 1964 – 1984
Реса Колева в Общомедия

Реса Дойчинова Колева e българска камерна певица (мецосопран),[1] вокален педагог, професор в Държавната музикална академия.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Реса Дойчинова Колева е родена на 12 юни 1934 г. в град Инсбрук, Австрия, където баща ѝ Дойчин Пенев през тези години се занимава с производство и търговия със зеленчуци. Реса Колева израства в с. Драганово, близо до Горна Оряховица. Тя наследява от родителите си любовта към музиката – баща ѝ обича да свири на флейта, а майка ѝ Мария пее народни песни. В дома им има богата библиотека от български и френски автори. Цялото семейство, заедно с брат ѝ Димитър, участва в местния хор и в художествената самодейност в селото. През 1953 г. завършва средното си образование със специалност „Архитектура“ в Строителния техникум във Велико Търново. Същата година се омъжва за Кольо Колев (1927 – 2006 г.), военен журналист, с който се преместват да живеят в София.

В периода 1957 – 1962 г. Реса Колева се дипломира се с отличие в Държавна музикална академия (ДМА), Вокален факултет, специалност „Оперно пеене“, в класа на проф. Цветана Дякович. От 1964 до 1967 г. следва аспирантура по вокална педагогика в ДМА, която завършва с отличие и кандидатски минимум. Следват специализации по вокална педагогика в: Москва при проф. Оксана Свешникова (1967 г.); Букурещ при проф. Арта Флореску и проф. Емилия Петреску (1970 г.); Лайпциг при проф. Ева Флайшер (1973 г.).

Концертна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Певческата кариера на проф. Реса Колева е богата. Изнасяла е предимно самостоятелни концерти. Началото е през 1964 г., а първата ѝ голяма изява на сцената с оркестър е първото изпълнение в България на „Стабат матер“ на Перголези на 31 декември 1965 г.[3] Репертоарът ѝ обхваща всички музикални стилове. Особено място заемат българските творби. Тя е дългогодишен активен участник в Прегледите „Нова българска музика“ и е първа изпълнителка на много произведения.[2]

Дългогодишни нейни партньори на сцената са Елена Миндизова, Вера Баева, проф. Жени Захариева, проф. Парашкев Хаджиев и проф. Снежина Гълъбова.[2]

Репертоарът на Реса Колева обхваща 689 песни, барокови арии, арии за мецосопран, партии от оратории и опери. Макар на оперна сцена да е изпълнявала само „Алберт Херниг“ от Бритън, тя още от студентка познава партиите на Амнерис от „Аида“ и Азучена от „Трубадур“ на Верди и Кармен от едноименната опера на Бизе, по-късно разучава още „Орфей“ на Глук и Ефросина от „Момчил“ на Пипков. В концертите си често пее и мецосопрановите арии от „Самсон и Далила“ на Сен Санс, „Вертер“ на Масне, „Фаворитката“ на Доницети, „Иван Сусанин“на Глинка, „Хованщина“ на Модест Мусоргски, от „Княз Игор“ на Бородин, Розина от „Севилският бръснар“ на Росини, „Евгений Онегин“ и „Дама пика“ на Чайковски, „Сватбата на Фигаро“ и „Титус“ на Моцарт и др.[2]

Особено място в репертоара на Реса Колева заемат творбите на Й. С. Бах. Тя е първа изпълнителка в България на арии от кантати на Бах в съпровод с орган, обой и флейта. От 1982 г. е член на Международното Бахово дружество (NBG) със седалище в Лайпциг, Германия.

Списъкът на песенния ѝ репертоар започва с творби от 17 век – Монтеверди, Качини и Карисими, преминава през Хайдн, Моцарт, Бетховен, Шуберт, Шуман, Брамс, Вагнер и Хуго Волф и стига до 20 век – Малер, Рихард Щраус, Де Файя, Форе, Кьоклен, Бритън, Шьонберг, Берг, Онегер, Бохуслав Мартину, Тадеуш Берд и много други.

Към всичко това трябва да се прибавят още песни от руските композитори Глинка, Чайковски, Рахманинов, Прокофиев, Шостакович, Свиридов, Слонимски.

Списъкът продължава с българските автори Добри Христов, Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Димитър Ненов, Марин Големинов, Веселин Стоянов, Г. Златев-Черкин, Парашкев Хаджиев, Лазар Николов, Тодор Попов, Димитър Петков, Пенчо Стоянов, Жул Леви, Георги Костов, Стефан Драгостинов, Румяна Станчева, Димитър Наумов и др.

Гастролирала е в Австрия, Холандия, Югославия, Германия, Куба, Япония, в Москва, Талин, Рига, Ленинград, Минск, Чехословакия, Полша; пяла е на фестивала „Беролина“ с големия оркестър на Берлинското радио, в Хале на Хенделовите празници при 1977 г. и др.[2]

Многобройни са участията ѝ в кантатно-ораториални творби. Звукозаписите ѝ в Българското национално радио са над 10 часа и много от тях са в „Златния фонд“. Има издадени 3 самостоятелни грамофонни плочи и участия в общи издания.

Преподавателска кариера в ДМА[редактиране | редактиране на кода]

  • 1964 – 1967 г. Асистент по оперно пеене при проф. Дякович
  • 1967 – 1970 г. Преподавател по пеене
  • 1970 – 1973 г. Старши преподавател
  • 1974 г. Доцент по пеене
  • 1976 – 1978 г. Старши специалист по музикално образование (по съвместителство) към Комитета за култура
  • 1987 г. Професор по пеене. Участва в работата на I Световен конгрес на вокални педагози и учители в Страсбург с открит урок по вокална техника, която демонстрира с Веселина Кацарова (тогава студентка III курс в ДМА)
  • 1987 – 1993 г. Декан на Вокалния факултет в ДМА
  • 2000 – 2002 г. Гост-професор в университета „Мукогава“ – Осака, Япония

Участия като вокален педагог в курсове[редактиране | редактиране на кода]

  • 1979 – 1985 г. Международен курс по пеене с японски певици – България
  • 1986 г. Република Северна Корея: Пхенян – едномесечен курс по пеене
  • Япония: Токио, Киото, Хамамацу – майсторски класове
  • 1988, 1989 г. Двуседмичен курс – София, ДМА с японски певици, организиран от Хисако Мориике.
  • 2002, 2003 г. Международна лятна Академия за музика „Русалка“

Участия като член на жури на певчески конкурси:[редактиране | редактиране на кода]

  • 1973 – 1998 г. Национален конкурс за певци и инструменталисти в Провадия. В две от неговите издания – председател на журито по пеене.
  • 1984 г. Лайпциг – Международен конкурс „Й. С. Бах“ – член на жури по пеене.
  • 1988 г. Международен конкурс „Й. С. Бах“ – член на жури по пеене.
  • 1991 г. Международен конкурс за певци – Тбилиси, Грузия – член на жури по пеене.
  • 2002 г. Национален конкурс „П. И. Чайковски“, Токио, Япония – член на жури по пеене.

Ученици[редактиране | редактиране на кода]

През годините, в академичните класове на проф. Реса Колева завършват десетки български и чуждестранни студенти. Почти всички от тях сетне намират професионална реализация в оперните театри на България и чужбина. Сред възпитаниците на проф. Реса Колева безспорно най-ярко се откроява талантът на Веселина Кацарова, носителка на многобройни престижни музикални награди.[4]

Изключително успешна артистична кариера има и Светла Василева. Тя гастролира в централни сопранови арии на оперните сцени в Европа, САЩ и Япония, където работи с едни от най-изтъкнатите диригенти на нашето време.

Продължител на певческата школа на проф. Реса Колева е друг от нейните ученици – проф. Генко Гешев. Той е преподавател в Duquesne University в Питсбърг, САЩ, основател на Международната оперна академия и изпълнителен директор на оперния конкурс в Болоня, Италия, води майсторски класове по оперно пеене в Пекин, Шанхай, Китай и в България.

Ученици, лауреати на международни конкурси[редактиране | редактиране на кода]

  • Ахарон Анмахян – „Верчели“, Италия
  • Арсений Арсов – „Мария Калас“, Гърция
  • Веселина Кацарова – „Нови гласове“, Гютерфлоо, Германия
  • Офелия Христова – „Млади оперни певци“, София
  • Евгений Демерджиев – Претория, ЮАР
  • Йон Чол – Памплона, Испания
  • Дора Дочева – Реажо Емилия, Италия

Научни публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • „Вокални особености в интерпретацията на Шуманови песни“
  • „Соловите песни на Георги Златев Черкин“
  • „Основни проблеми в работата на вокалния педагог“
  • „Българската вокална школа“

Проф. Колева е автор на много научни рецензии, съставител е на песенни сборници.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Реса Колева е била отличена със:

  • Звание „Заслужил артист“ – 1986 г.
  • „Златен век“ на Министерството на културата – 2014 г.
  • „Доктор хонорис кауза“ на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – 2014 г.[5]
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Петър Папакочев. Resa Koleva; opera singer. // Портрет. Посетен на 31 декември 2019.
  2. а б в г д проф. Боянка Арнаудова „Реса Колева на 70 години“, статия в юбилейно издание, 2004 г.
  3. Светлана Димитрова. Проф. Реса Колева: Богат ми е животът, много богат ми е бил животът професионално, имам добро семейство, животът ми е пълен, и в двете посоки. // bnr.bg. 12 юни 2014. Посетен на 31 декември 2019.
  4. Иванка Иванова. Където и да пея, аз съм българката Веселина Кацарова | Вестник „ДУМА“. // duma.bg. 10 юни 2011. Посетен на 31 декември 2019.
  5. Доктор Хонорис кауза. // Национална музикална академия. Посетен на 31 декември 2019.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]