Ресенско благотворително братство
| Ресенско благотворително братство | |
 Ресенското настоятелство | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | благотворителна организация |
| Основана | 1899 година |
| Закрита | 1947 година |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | София |
| Езици | български |
| Ръководител | Коста Николов |
Ресенското благотворително братство „Трайко Китанчев“ е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи от района на Ресен, съществувала в българската столица София от края на XIX век.
История[редактиране | редактиране на кода]
Ресенското братство е основано през юли 1899 година в София.[1]
Възстановено е на 10 август 1919 година с наименованието Ресенско спомагателно дружество „Борба“, а в настоятелството му влизат Славейко Нечев (председател), Крум Попов (секретар), Христо Кьоропанов (ковчежник), М. Ставрев и А. Георгиев са съветници.[2]
На Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации от ноември 1918 година делегати от Ресенското братство са Симеон Радев и Божирад Татарчев.[3] Делегати на обединителния конгрес на СМЕО и МФРО от януари 1923 година от Ресенското братство са Иван Ляпчев, Владимир Ставрев и Славе Нечев.[4]
На 24 януари 1926 година общото събрание разглежда изработения от настоятелството с председател Д. С. Стрезов и секретар Берчо Гещаков нов проекто устав, който отменя изцяло изработения през 1919 година. Дружеството се преименува на „Трайко Китанчев“, изработва се кръгъл печат с неговия лик, а за годишен празник е избрано Богоявление. Управителното тяло на братството през 1936 година е в състав Коста Николов Шейтанов (председател), Асен Татарчев (подпредседател), Берчо Гещаков (секретар), Христо Кьоропанов (касиер), съветници са Димитър Павлов Костов и Владимир Танев Лазаров. В контролната комисия влизат Георги Анастасов Башев (председател), Христо Николов Райчанов и Владо Христов Гащаков са членове.[2]
Берчо Гещаков (Цариград, 1898 – София, 1971), син на Евтим Гещаков, е дългогодишен секретар на Ресенското благотворително братство.[5] Председател на дружеството в 1941 година е Коста Николов.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 2. София, МНИ, 1995. с. 148.
- ↑ а б Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 602.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Парцел 31 // София помни. Архивиран от оригинала на 2016-01-28. Посетен на 21 януари 2016.
- ↑ ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2
