Ретранслатор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Ретранслаторът е радиотехническо съоръжение за приемане, преобразуване и препредаване на радиосигнали.[1] Ретранслаторите на сигнал за мобилните телефони често са наричани „клетки“ (GSM–клетка), а радиолюбителските ретранслатори – „репитри“.[2]

Видове ретранслатори[редактиране | редактиране на кода]

Телевизионна кула – ретранслатор
  • според устройството
    • пасивни – пренасочват получения сигнал, без да го приемат и преизлъчват
    • активни – приемат и преизлъчват получения сигнал
  • според мобилността
    • стационарни – неподвижни радио– и телевизионни кули, ретранслаторни станции за GSM-сигнал, интернет, и други.
    • мобилни – ретранслаторни станции, монтирани на моторни превозни средства. Такива са мобилните радио и телевизионни станции за пряко предаване от мястото на събитието, и военните командно-щабни машини.
    • морски – ретранслаторни станции, монтирани на плавателни съдове. Такива са руските разузнавателни и свързочни кораби Плавателен съд за свръзка проект 18280.
    • аеромобилни – ретранслаторни станции, монтирани на въздухоплавателни средства. Такива са руският самолет Ту-214СР и американският въздушен команден и свързочен център Боинг Е-6 Меркурий.
    • космически – ретранслаторни станции, монтирани на изкуствени спътници на Земята и други обекти в космоса. Такива са всички комуникационни сателити. Космически ретранслатор се намира на изкуствения спътник на Марс „2001 Марс Одисей“. Той приема сигнали от Спирит и Опъртюнити, които излъчват от повърхността на планетата и ги предава към Земята. Също така предава инструкции от Земята към марсоходите.
  • според предназначението

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Моллов, Никола Константинов. Телевизионна ретранслация. София, Техника, 1967. с. 116.
  2. Протокол №4 на УС от Заседание на Управителен съвет на БФРЛ на 05.11.2010 г. // 05.11.2010 г. Посетен на 18.06.2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]