Референдум за присъединяване на Унгария към Европейски съюз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Референдумът за присъединяване на Унгария към Европейския съюз се провежда на 12 април 2003 г. Предложението е одобрено от 83,8% от гласоподавателите при избирателна активност от 45,6%.[1] Впоследствие Унгария се присъединява към ЕС на 1 май 2004 г.

Обстановка[редактиране | редактиране на кода]

Унгария подава заявление за членство в ЕС на 31 март 1994 г., а преговорите за присъединяване на започват през 1998 г. На среща на Европейския съвет в Копенхаген през декември 2002 г. Унгария е една от десетте държави, поканени да се присъединят към ЕС през 2004 г.[2] Всички основни партии се съгласяват, че е необходим референдум, преди Унгария да може да се присъедини към ЕС.[3]

Националното събрание на Унгария променя правилата за референдумите в Унгария през 1997 г. Старото изискване е избирателната активност да бъде над 50%, но то е заменено с изискване от 25% на регистрираните избиратели да подкрепят референдум. През декември 2002 г. конституцията на Унгария бива изменена, с цел да се позволи провеждането на референдум за членство в ЕС. Като част от поправката е договорена датата за провеждане на референдума – 12 април 2003 г.[3]

Въпрос за референдум[редактиране | редактиране на кода]

Въпросът, гласуван на референдума, е:

„Съгласни ли сте, че Република Унгария трябва да стане член на Европейския съюз?“ (Egyetért-e azzal, hogy a Magyar Köztársaság az Európai Unió tagjává váljon?)[4]

Партийни политики[редактиране | редактиране на кода]

позиция Политически партии
да Унгарска социалистическа партия
Фидес
Унгарски демократичен форум
Съюз на свободните демократи
Социалдемократическа партия на Унгария
Партия център
Християндемократическа народна партия
Не Партия на унгарската истина и живот
Унгарска комунистическа работническа партия

Кампания[редактиране | редактиране на кода]

Всички основни политически партии в Унгария, синдикатите, бизнес организациите, църквите и медиите подкрепят членството в ЕС.[3][5] Въпреки че основната опозиционна партия Фидес, подкрепя членството, тя предупреждава, че до 100 000 работни места могат да бъдат загубени поради регулациите на ЕС и че чуждестранната конкуренция може да доведе до колапс на някои сектори на икономиката.[6][7]

Медийното отразяване бива изключително положително, като се провежда кампания за премахване на популярните погрешни схващания за членството в ЕС. Те включват дали яденето на кнедли с маково семе ще бъде разрешено в ЕС и дали в ЕС е наличен само един размер презерватив.[3][8] Всяка от четирите основни партии също провежда собствени кампании в подкрепа на референдума.

Опозиционният лагер на присъединяването бива ограничен до някои малки групи, които се организират в „Движение за свободна Унгария“. Нито една от тези групи не участва в унгарския парламент и по този начин не успяват да получат държавно финансиране за кампанията си. Повечето противници подчертават, че не са против „Европа“, но възразяват срещу условията за присъединяване и сегашната форма на ЕС. Въпреки това проучванията на общественото мнение по време на кампанията показват силна подкрепа за членството.[3]

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

избор Гласове %
Да 3056027 83.8
Не 592690 16.2
Невалидни / празни гласове 17998 -
Обща сума 3666715 100
Регистрирани избиратели / избиратели 8042272 45.6
Източник: Nohlen & Stöver

Реакции[редактиране | редактиране на кода]

Премиерът Петер Медгеси обявява резултата по време на тържество на брега на Дунав, като казва: „Позволете ми официално да обявя, че унгарската република ще бъде член на Европейския съюз“.[4] Европейската комисия приветства резултата като белег на края на „трагичната раздяла на Унгария с европейското семейство на демократичните нации“.[9]

Съществуваше обаче притеснение от избирателната активност, която е значително под 70%, на която се надяват.[10] Има критики, че по време на кампанията не е подчертана опасността от невалиден референдум поради ниска избирателна активност. [11] Опозицията критикува кампанията на правителството като опростена, докато правителството обвинява опозицията, че е хладка в подкрепата си за членство. Въпреки това гласът „да“ на 38% от гласоподавателите са удобно над нивото от 25%, необходимо за провеждането на референдума. [12]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Nohlen & Stöver, p912
  2. The 2004 enlargement: the challenge of a 25-member EU. // Europa. Посетен на 2008-03-03.
  3. а б в г д Referendum briefing No 4: The Hungarian EU accession referendum, 12 April 2003. // Opposing Europe Research Network. Посетен на 2008-03-03. Архив на оригинала от 2010-12-17 в Wayback Machine.
  4. а б Big 'Yes' vote for EU membership in Hungary. // Radio Telefís Éireann. Посетен на 2008-03-03.
  5. Maltese, Hungarians Vote in Favor of European Union. // Deutsche Welle. Посетен на 2008-03-03.
  6. Thorpe, Nick. Hungarians lukewarm about EU. // The Guardian. London, 2003-04-14. Посетен на 2008-03-03.
  7. LeBor, Adam. Hungary tells EU leaders they must heed newcomers. // The Times. London, 2003-04-11. Посетен на 2008-03-03.
  8. EU referendum campaigns in full swing. // Budapest Sun. Посетен на 2008-03-04. Архив на оригинала от 2011-06-05 в Wayback Machine.
  9. EU votes trigger parties in Malta and Hungary. // The Daily Telegraph. London, 2003-04-13. Посетен на 2008-03-03.
  10. Hungarians approve EU entry. // The Age. Melbourne, 2003-04-13. Посетен на 2008-03-03.
  11. European Press Review. // BBC Online. 2003-04-14. Посетен на 2008-03-03.
  12. Hungary's EU apathy. // BBC Online. 2003-04-14. Посетен на 2008-03-04.