Референдум за присъединяване на Унгария към Европейски съюз

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Референдумът за присъединяване на Унгария към Европейския съюз се провежда на 12 април 2003 г. Предложението е одобрено от 83,8% от гласоподавателите при избирателна активност от 45,6%.[1] Впоследствие Унгария се присъединява към ЕС на 1 май 2004 г.

Обстановка[редактиране | редактиране на кода]

Унгария подава заявление за членство в ЕС на 31 март 1994 г., а преговорите за присъединяване на започват през 1998 г. На среща на Европейския съвет в Копенхаген през декември 2002 г. Унгария е една от десетте държави, поканени да се присъединят към ЕС през 2004 г.[2] Всички основни партии се съгласяват, че е необходим референдум, преди Унгария да може да се присъедини към ЕС.[3]

Националното събрание на Унгария променя правилата за референдумите в Унгария през 1997 г. Старото изискване е избирателната активност да бъде над 50%, но то е заменено с изискване от 25% на регистрираните избиратели да подкрепят референдум. През декември 2002 г. конституцията на Унгария бива изменена, с цел да се позволи провеждането на референдум за членство в ЕС. Като част от поправката е договорена датата за провеждане на референдума – 12 април 2003 г.[3]

Въпрос за референдум[редактиране | редактиране на кода]

Въпросът, гласуван на референдума, е:

„Съгласни ли сте, че Република Унгария трябва да стане член на Европейския съюз?“ (Egyetért-e azzal, hogy a Magyar Köztársaság az Európai Unió tagjává váljon?)[4]

Партийни политики[редактиране | редактиране на кода]

позиция Политически партии
да Унгарска социалистическа партия
Фидес
Унгарски демократичен форум
Съюз на свободните демократи
Социалдемократическа партия на Унгария
Партия център
Християндемократическа народна партия
Не Партия на унгарската истина и живот
Унгарска комунистическа работническа партия

Кампания[редактиране | редактиране на кода]

Всички основни политически партии в Унгария, синдикатите, бизнес организациите, църквите и медиите подкрепят членството в ЕС.[3][5] Въпреки че основната опозиционна партия Фидес, подкрепя членството, тя предупреждава, че до 100 000 работни места могат да бъдат загубени поради регулациите на ЕС и че чуждестранната конкуренция може да доведе до колапс на някои сектори на икономиката.[6][7]

Медийното отразяване бива изключително положително, като се провежда кампания за премахване на популярните погрешни схващания за членството в ЕС. Те включват дали яденето на кнедли с маково семе ще бъде разрешено в ЕС и дали в ЕС е наличен само един размер презерватив.[3][8] Всяка от четирите основни партии също провежда собствени кампании в подкрепа на референдума.

Опозиционният лагер на присъединяването бива ограничен до някои малки групи, които се организират в „Движение за свободна Унгария“. Нито една от тези групи не участва в унгарския парламент и по този начин не успяват да получат държавно финансиране за кампанията си. Повечето противници подчертават, че не са против „Европа“, но възразяват срещу условията за присъединяване и сегашната форма на ЕС. Въпреки това проучванията на общественото мнение по време на кампанията показват силна подкрепа за членството.[3]

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

избор Гласове %
Да 3056027 83.8
Не 592690 16.2
Невалидни / празни гласове 17998 -
Обща сума 3666715 100
Регистрирани избиратели / избиратели 8042272 45.6
Източник: Nohlen & Stöver

Реакции[редактиране | редактиране на кода]

Премиерът Петер Медгеси обявява резултата по време на тържество на брега на Дунав, като казва: „Позволете ми официално да обявя, че унгарската република ще бъде член на Европейския съюз“.[4] Европейската комисия приветства резултата като белег на края на „трагичната раздяла на Унгария с европейското семейство на демократичните нации“.[9]

Съществуваше обаче притеснение от избирателната активност, която е значително под 70%, на която се надяват.[10] Има критики, че по време на кампанията не е подчертана опасността от невалиден референдум поради ниска избирателна активност. [11] Опозицията критикува кампанията на правителството като опростена, докато правителството обвинява опозицията, че е хладка в подкрепата си за членство. Въпреки това гласът „да“ на 38% от гласоподавателите са удобно над нивото от 25%, необходимо за провеждането на референдума. [12]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Nohlen & Stöver, p912
  2. The 2004 enlargement: the challenge of a 25-member EU // Europa. Посетен на 2008-03-03.
  3. а б в г д Referendum briefing No 4: The Hungarian EU accession referendum, 12 April 2003 // Opposing Europe Research Network. Архивиран от оригинала на 2010-12-17. Посетен на 2008-03-03.
  4. а б Big 'Yes' vote for EU membership in Hungary // Radio Telefís Éireann. Посетен на 2008-03-03.
  5. Maltese, Hungarians Vote in Favor of European Union // Deutsche Welle. Посетен на 2008-03-03.
  6. Thorpe, Nick. Hungarians lukewarm about EU // The Guardian. London, 2003-04-14. Посетен на 2008-03-03.
  7. LeBor, Adam. Hungary tells EU leaders they must heed newcomers // The Times. London, 2003-04-11. Посетен на 2008-03-03.
  8. EU referendum campaigns in full swing // Budapest Sun. Архивиран от оригинала на 2011-06-05. Посетен на 2008-03-04.
  9. EU votes trigger parties in Malta and Hungary // The Daily Telegraph. London, 2003-04-13. Посетен на 2008-03-03.
  10. Hungarians approve EU entry // The Age. Melbourne, 2003-04-13. Посетен на 2008-03-03.
  11. European Press Review // BBC Online. 2003-04-14. Посетен на 2008-03-03.
  12. Hungary's EU apathy // BBC Online. 2003-04-14. Посетен на 2008-03-04.