Речани (Горно Кичево)
Вижте пояснителната страница за други значения на Речани.
|
Речани Речани |
|
|---|---|
| — село — | |
  Речани |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Горно Кичево |
| Надм. височина | 753 m |
| Население | 101 души (2002) |
Речани (изписване до 1945 Рѣчани, на македонска литературна норма: Речани; на албански: Reçani) е село в западната част на Северна Македония, в община Кичево.
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположено е на Бачишката река в източните склонове на планината Бистра.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Речани е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Речани (Rétchani) е посочено като село с 6 домакинства с 28 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Рѣчани Заясъ има 45 жители българи.[2]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Речени има 16 българи екзархисти.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Заяско Речани като българско село.[4]
Според преброяването от 2002 година Речани има 101 жители.[5]
| Националност | Всичко |
| македонци | 0 |
| албанци | 100 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
От 1996 до 2013 година селото е част от община Заяс.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 92-93.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.156-157.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| ||||||||
Портал „
