Речани (Рабетинкол)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Речани.

Речани
Речани
— село —
Църквата „Свети Никола“
Църквата „Свети Никола“
Reliefkarte Mazedonien.png
41.5075° с. ш. 21.0689° и. д.
Речани
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Рабетинкол
Надм. височина 848 m
Население 22 души (2002)
Пощенски код 6258
Речани в Общомедия

Речани или Челопечко Речани (изписване до 1945 Рѣчани, на македонска литературна норма: Речани) е село в Северна Македония, в община Кичево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на загиналите в Илинденското въстание

Разположено е в областта Рабетинкол в западното подножие на Песяк.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Речани е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Речани (Rétchani) е посочено като село с 9 домакинства с 38 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Рабетинско Речани живеят 120 българи християни.[2]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Речани има 128 българи екзархисти.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Речани чифлик като българско село.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 22 жители македонци.[5]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90-91.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
  4. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  5. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
     Портал „Македония“         Портал „Македония