Речен рак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
речен рак
Ecrevisse pattes rouges.jpg
Природозащитен статут
Status iucn2.3 VU bg.svg
Уязвим[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Arthropoda Членестоноги
подтип: Crustacea Ракообразни
клас: Malacostraca Висши ракообразни
разред: Decapoda Десетоноги
семейство: Astacidae
род: Astacus
вид: A. astacus Речен рак
Научно наименование
Уикивидове Astacus astacus
Linnaeus, 1758
Синоними
  • Astacus fluviatilis Fabricius, 1775
речен рак в Общомедия

Европейският речен рак (Astacus astacus) е сладководен вид прав рак от семейство Astacidae. Установен в 28 страни, като извън Европа се среща единствено в Мароко. Той е особено ценен като кулинарен продукт в Скандинавските страни, където населява различни водоеми.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

В естествени условия дължината му рядко надвишава 15 см. Макар и рядко се срещат и значително по-големи екземпляри от порядъка на 17-20 cm и тегло 200-250 гр. Отличава се от езерния, най-вече по очевидно по-широките си щипки. Окраската е предимно кафява, но варира в зависимост от грунта на водоема.

Местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Речния рак живее в незамърсени реки и езера с песъчливо или каменисто дъно. Най-подходящи за него са водоеми със съдържание на кислорода от 5,4 до 9,1 mg/l и оптимална температура от 17-18°C, с адаптивни възможности от 4 до 28°C.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

По литературни данни, речният рак достига полова зрялост на 2-3 годишна възраст, при дължина на тялото от 6,5 до 8 cm, като мъжките индивиди съзряват по-рано. Размножителния период е октомври — ноември, след което женските отделят хайверните зърна и навлизат в укритията. Отделянето на яйцата и оплождането им се извършва от 2 до 45 дни след копулацията. Ембрионалното развитие продължава около 6 месеца. Оплодените яйца се намират под абдомена закрепени за плеоподалните крачета на женската. Скоро след излюпването си, личинките линеят, като след първата смяна на обвивката вече приличат напълно на възрастните индивиди.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

В естествени условия през първата година, рачетата линеят от 4 до 7 пъти. Честотата на смяна на обвивката намалява с напредване на възрастта. Непосредствено след подмяната на старата, раците навлизат в укритията, които не напускат до втвърдяването на новата хитинова обвивка. Обикновено водят уседнал начин на живот и не мигрират, ако хидрохимичните условия на водоема са постоянни. За убежища копаят дупки или използват камъни или коренища. Храни се предимно нощем. В естествени условия най-важно знаение за изхранването му има растителността, като малките екземпляри се хранят със зоопланктон. Общо взето се счита, че има широк хранителен спектър и в повечето случаи специалистите го определят като всеяден. Главните врагове на речния рак са норките, змиорките, костурите, щуките, видрите, ондатрите.

Европейският речен рак е определен от IUCN като уязвим вид

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Sket. Astacus astacus. // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 1996. Посетен на 11 May 2006. Listed as Vulnerable (VU B2bce+3bcd v2.3)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ангел Зайков (2006). „Аквакултура
  • В. П. Федотов (1993). „Разведение раков

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Речен рак - подробности за речния рак на български (текст от 1963 г.)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Astacus astacus“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.