Речна перлена мида
| Речна перлена мида | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
 Margaritifera margaritiferaLinnaeus, 1758[2][3] | |||||||||||||||||||||||||
| речна перлена мида в Общомедия | |||||||||||||||||||||||||
Речна перлена мида (Margaritifera margaritifera) е сладководна едра речна мида от семейство Margaritiferidae[4]. Видът е с най-голяма продължителност на живота сред сладководните мекотели. Регистрирани са екземпляри на възраст до 250 години[5][6].
Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Видът е разпространен в Северното полукълбо в бистри и богати на варовикови соли води. Поради специфичността на размножаването е свързан с наличието на балканска пъстърва и сьомга.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Черупките са удължени и съчленяващи се в задния край. На дължина достигат до 9—12 cm[7]. Дебелината на черупките зависи от варовиковия състав на водата. Най-дебели черупки се образуват в слаботечащи потоци с твърда вода[8]. Мидите произвеждат перли, даващи реколта на всеки пет до седем години[9].
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Размножаването се извършва в края на лятото и началото на есента. Мъжките индивиди отделят семенни клетки, които се отнасят от течението. С водата, която поема, женската натрупва семенните клетки в мантийната празнина. Женските, които не получат достатъчно семенни клетки, могат да се превърнат в хермафродитние и да продължат размножаването чрез самооплождане. След като се осъществи оплождането се излюпват глохидии – микроскопично малки ларви, които първоначално остават на речното дъно. По-късно обаче посредством вдишваната вода попадат върху хрилете и перките на балканската пъстърва или сьомгата. Рибата в случая се превръща в междинен гостоприемник. След около десет месеца ларвите са се развили до големи около 0,5 mm млади миди, които напускат домакина си и се прикрепят към дъното. Полова зрялост настъпва след 15-20 години.
В един размножителен период женската мида произвежда три до пет милиона глохидии. Те обаче могат да оцелеят само ако бързо намерят подходящ домакин. Поради все по-влошаващото се качество на речните води и свръхексплоатацията на перли популациите на мидата значително намаляват. Друг неблагоприятен фактор е изместването на местната речна пъстърва от вносната дъгова пъстърва.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Mollusc Specialist Group. Margaritifera margaritifera. // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 1996. Посетен на 13 Jan 2007. (на английски)
- ↑ URL на източник: http://data.artsdatabanken.no/Taxon/79773
- ↑ указано в: Обединена система за таксономична информация, дата на публикуване: 13 юни 1996, дата на проверка: 22 октомври 2013
- ↑ Margaritifera margaritifera (Linnaeus, 1758) . в сайта на World Register of Marine Species посетен на: 25 януари 2014.
- ↑ Ziuganov, V., San Miguel, E., Neves, R.J., Longa, A., Fernandez, C., Amaro, R., Beletsky, V., Popkovitch, E., Kaliuzhin, S., Johnson, T.. Life span variation of the freshwater pearlshell: a model species for testing longevity mechanisms in animals.. // Ambio ХХIX (2). 2000. DOI:10.1579/0044-7447-29.2.102. с. 102–105.
- ↑ Зюганов В.В.. Арктические долгоживущие и южные короткоживущие моллюски жемчужницы как модель для изучения основ долголетия.. // Успехи геронтол. 14. 2004. с. 21–31.
- ↑ Жадин В. И. Моллюски пресных и солоноватых вод СССР. М.—Л.: АН СССР, 1952, 376 с.
- ↑ Жадин В. И. Пресноводные моллюски СССР. Л.: Ленснабтехиздат, 1933, 232 с.
- ↑ Най-бавното животно на Европа, Хана Вагнер, сп. GEO
