Речно корито

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Речно корито, покрито със скали

Речно корито или русло е дъното на река или канал, което се явява физическо ограничение на нормалния воден поток. Страничната граница на речното корито е известна като бряг. При определени условия една река може да се разклони от едно на няколко корита.[1] Наводнение възниква, когато поток излезе от бреговете си и се излее в своята заливна равнина. Като общо правило коритото е частта на водния поток до нормалната водна линия, а бреговете са частта над нормалната водна линия. Въпреки това, тъй като водният поток варира, тази диференциация подлежи на тълкуване. Обикновено коритото се поддържа чисто от сухоземна растителност, докато бреговете са подложени на воден поток само по време на необичайни етапи на пълноводие и следователно могат да поддържат растителност през голяма част от времето.

Характерът на коритото на всеки поток винаги е функция на динамиката на потока и местните геоложки материали, повлияни от този поток. При малки потоци в мезофитни региони естеството на коритото на потока е силно чувствително към условията на валежния отток. Там, където естествените условия на пасища или гори подобряват пиковите потоци, коритата на потоците са стабилни, вероятно богати, с органична материя и проявяват минимално размиване. Тези потоци поддържат богата биота. Когато условията създават неестествени нива на оттичане, като например под пътищата, коритата на потоците ще показват по-голямо количество драскотини, често до основата и бреговете могат да бъдат подкопани. Този процес значително увеличава ерозията на водосбора и води до по-тънки почви, нагоре от коритото на потока, докато каналът се приспособява към увеличаването на потока. Коритото на потока е много сложно по отношение на ерозията. Седиментът се транспортира, ерозира и се отлага върху коритото на потока.[2] По-голямата част от утайката, измита при наводнения, е утайка „близо до прага“, която е била отложена по време на нормален поток и се нуждае само от малко по-висок поток, за да стане отново подвижен. Това показва, че коритото на потока остава почти непроменено по размер и форма.[3]

Коритото обикновено е това, което би останало, след като водният поток вече не съществува; коритата обикновено са добре запазени, дори ако бъдат затрупани, тъй като стените и каньоните, направени от потока, обикновено имат твърди стени, обикновено мек пясък и отломки запълват коритото. Коритата на сухите потоци също са обект на превръщане в подземни водни джобове (само заровени корита на потоци) и наводнения от проливни дъждове и вода, издигаща се от земята, и понякога може да са част от подмладяването на потока.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Jerolmack, Douglas J. и др. Conditions for branching in depositional rivers. // Geology 35 (5). 2007. DOI:10.1130/G23308A.1. с. 463–466.
  2. Garcia, Marcelo и др. Entrainment of Bed Sediment into Suspension. // Journal of Hydraulic Engineering 117 (4). 1991. DOI:10.1061/(asce)0733-9429(1991)117:4(414). с. 414–435.
  3. Phillips, Colin B. и др. Self-organization of river channels as a critical filter on climate signals. // Science 352 (6286). 2016. DOI:10.1126/science.aad3348. с. 694–697.
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Stream bed“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​