Риба мандарин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Риба мандарин
♂ Риба мандарин
Риба мандарин
♀ Риба мандарин
Риба мандарин
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Actinopteri
(без ранг):Твърдоперки (Acanthopterygii)
разред:Иглообразни (Syngnathiformes)
семейство:Морски мишки (Callionymidae)
род:Synchiropus
вид:Риба мандарин (S. splendidus)
Научно наименование
Herre, 1927 г.
Риба мандарин в Общомедия
[ редактиране ]

Рибата мандарин (Synchiropus splendidus) е малка, ярко оцветена декоративна рибка от семейство Морски мишки (Callionymidae), обитаваща рифовете на Тихия океан.[2]

Тя е един от само два животински вида, за които е известно, че имат синьо оцветяване, породено от вътрешно клетъчен пигмент. Другият вид с подобно оцветяване е рибката пъстър мандарин (S. picturatus). Във всички останали случаи, синия цвят се получава в резултат на интерференция.[3]

Таксономия и етимология[редактиране | редактиране на кода]

Видът е описан за първи път като Callionymus splendidus през 1927 г. от Алберт Уилям Хере, американски ихтиолог работещ на Филипините.[4] По-късно е поставен в рода Synchiropus, който вече включва 51 вида, разделени в 10 подрода.[5] Рибата мандарин се намира в подрод Pterosynchiropus, заедно с австралийските рибки S. occidentalis и S. picturatus.[6]

Общото название на рибите мандарин идва от изключително яркото им оцветяване.

Екология[редактиране | редактиране на кода]

Риба мандарин, изглед отпред

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Рибите мандарин са рифови обитатели, предпочитащи спокойните лагуни и крайбрежни рифове. В естествени условия се срещат само в Тихия океан, като се започне приблизително от Ryukyu острови на юг до Австралия на дълбочина между 1 и 18 метра.

Много трудно могат да се забележат, тъй като обикновено търсят ракообразни и други безгръбначни по дъното, бавноподвижни са, и са с малки размери, около 6 – 7 cm.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Въз основата на чревна анализа на 7 диви риби мандарин, морския биолог Yvonne Sadovy определя, че те имат смесена диета, която се състои от малки ракообразни, морски червеи, малки коремоноги, gammaridean amphipods, рибешки яйца и мидени рачета.

Тази риба се храни непрекъснато през деня, като селективно кълве дребната плячка на площ от няколко квадратни метра.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Synchiropus splendidus (Herre, 1927). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 13 юли 2020 г. (на английски)
  2. IUCN 2012. IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.1. // iucnredlist.org. Посетен на 13 септември 2012.
  3. Goda, M.; R. Fujii. Blue Chromatophores in Two Species of Callionymid Fish. // Zoological Science 12 (6). 2009. DOI:10.2108/zsj.12.811. с. 811 – 813.
  4. Pietsch, T. W. et al. Albert William Christian Theodore Herre (1868 – 1962): A brief autobiography and a bibliography of his ichthyological and fishery science publications, with a foreword by George S. Myers(1905 – 1985); Collection Building in Ichthyology and Herpetology. // American Society of Ichthyology and Herpetology, Special Publications 3. 1997. p. 351 – 366. (на английски)
  5. Humphreys, W. F. и др. Troglobitic Millipedes (Diplopoda, Paradoxosomatidae) from semi-arid Cape Range, Western Australia: systematics and biology. // Invertebrate Taxonomy 7 (1). 1993. DOI:10.1071/IT9930173. с. 173 – 195.
  6. Fricke, R.. Annotated Checklist of the Dragonet Families Callionymidae and Draconettidae (Teleostei: Callionymoidei), with Comments on Callionymid Fish Classification. // Stuttgarter Beiträge zur Naturkunde Serie A (Biologie) 645. 2002. с. 1 – 103. Посетен на 8 септември 2009.
  7. Sadovy, Yvonne и др. Early Development of the Mandarinfish, Synchiropus splendidus (Callionymidae), with notes on its Fishery and Potential for Culture. // Aquarium Sciences and Conservation 3 (4). Springer Netherlands, Декември 2001. DOI:10.1023/A:1013168029479. с. 253 – 263.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]