Рибница (община Маврово и Ростуше)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Рибница.

Рибница
Рибница
— село —
Изглед от селото
Изглед от селото
North Macedonia relief location map.jpg
41.7203° с. ш. 20.6097° и. д.
Рибница
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаМаврово и Ростуше
Географска областГорна Река
Надм. височина1040 m
Население5 души (2002)
Пощенски код1256
Рибница в Общомедия

Рибница (на македонска литературна норма: Рибница; на албански: Rimnica) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Горна Река в подножието на Кораб.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Рибница е разделено в конфесионално отношение албанско село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Рибница (Ribnitza) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 32 албанци мюсюлмани и 75 албанци православни.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Рибница има 120 жители арнаути християни и 200 арнаути мохамедани.[2]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Рибница има 18 сръбски къщи.[3] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Рибница се състои от 108 албанци.[4]

Албанците християни са привлечени от сръбската пропаганда и според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Рибница има 104 албански патриаршистки къщи.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 5 жители албанци.[6]

Националност Всичко
македонци 0
албанци 5
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Рибница

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174-175.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 264.
  3. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
  5. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-13