Рибница (община Маврово и Ростуше)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Рибница.
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: Разширяване по версията на македонски литературен език. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Рибница Рибница | |
| — село — | |
 Изглед от селото | |
  Рибница | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Маврово и Ростуше |
| Географска област | Горна Река |
| Надм. височина | 1040 m |
| Население | 5 души (2002) |
| Пощенски код | 1256 |
| Рибница в Общомедия | |
Рибница (на македонска литературна норма: Рибница; на албански: Rimnica) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Горна Река в подножието на Кораб.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Рибница е разделено в конфесионално отношение албанско село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Рибница (Ribnitza) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 32 албанци мюсюлмани и 75 албанци православни.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Рибница има 120 жители арнаути християни и 200 арнаути мохамедани.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Рибница е чисто албанско, но смесено православно-мюсюлманско село в Реканската каза на Дебърския санджак със 78 къщи.[3]
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Рибница има 18 сръбски къщи.[4] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Рибница се състои от 108 албанци.[5]
Албанците християни са привлечени от сръбската пропаганда и според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Рибница има 104 албански патриаршистки къщи.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 5 жители албанци.[7]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 0 |
| албанци | 5 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Рибница
Вилдан Фаик Дибра (? – 1925), албански просветен деец
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174-175.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 264.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 49. (на македонска литературна норма)
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
| |||||||||||
