Ривендж (линеен кораб, 1915)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Ривендж“
HMS Revenge
Линкорът „Ривендж“ по време на поход
Флаг Великобритания
Клас и типЛинеен кораб от типа „Ривендж“
ПроизводителVickers в Бароу на Фърнис, Великобритания.
Служба
Заложен22 декември 1913 г.
Спуснат на вода29 май 1915 г.
Влиза в строй1 февруари 1916 г.
Изведен от
експлоатация
8 март 1948 г., утилизиран
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост30 060 t (нормална)
33 350 t (пълна)
Дължина176,9 m (по КВЛ)
189,2 m (максимална)
Ширина27,0 m
(максимална)
Газене8,7 m
Броняглавен пояс: 102 – 330 mm;
траверси: 102 – 152 mm;
палуба: 127 mm;
барбети: 102 – 254 mm;
кули ГК: 330 mm;
бойна рубка: 279 mm
Задвижване4 парни турбини Parsons;
18 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox;
4 гребни винта;
40 000 к.с.[1]
Скорост22 възела
(40,7 km/h)
Далечина на
плаване
5000 морски мили при 12 възела ход
Екипаж997 души
Въоръжение
Артилерия4x2 381 mm;
14x1 152 mm
Зенитна артилерия:
2x1 76 mm;
4x1 47 mm
Торпедно
въоръжение
4 x 533 mm ТА
„Ривендж“ в Общомедия

Ривендж (на английски: HMS Revenge) е британски линеен кораб. Главен кораб на едноименния проект линейни кораби. Има бордов номер 06, той е деветият в историята на корабостроенето на Великобритания кораб с това име. Спуснат на вода през 1915 г., участва в двете световни войни. Много често се води и като кораб от типа „Роял Соверен“.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

В състава на Кралския флот влиза в навечерието на Ютландското сражение и взема участие в тази битка в състава на 1-ва линейна ескадра. Кораба командва капитан Е. Б. Кидъл, ескадрата оглавява вицеадмирал сър Сесил Барни от мостика на линкора „Марлборо“. Адмиралският флаг в хода на сражението е предаден на екипажа на линкора „Ривендж“, тъй като „Марлборо“ е торпилиран. „Ривендж“ се сражава в течение на час и половина и няма повреди, убити и ранени сред членовете на екипажа.

Ден преди Кралският флот да се насочи за интернирането на немския флот, съда е посетен от крал Джордж V, а също и от неговата съпруга Мери Тек и принца на Уелс Едуард.

Между войните[редактиране | редактиране на кода]

През януари 1920 г. 1-ва линейна ескадра е преведена в Средиземноморието поради разгорялата се гръко-турска война. „Ривендж“ осигурява поддръжката на въоръжените сили на Гърция и оказва също помощ на Бялата армия в Русия до месец юли. По-късно съда се връща в състава на Атлантическия флот. През 1922 г. кораба отново се насочва на експедиция в Средиземноморието при поддръжката на „Рамилиес“, „Резолюшън“ и „Роял Соверен“. Съда трябва да отведе цялото семейство на отреклия се от престола Константинос I, гръцки крал. Кораба посещава Константинопол и Дарданелите.

През 1928 г. влиза за ремонт в доковете на Девънпорт, през март 1929 г. се връща в състава на Средиземноморския флот. На 16 юли 1935 г. кораба взема участие в церемониите по отбелязването на сребърната сватба на Джордж V. По-късно е преведен в Александрия, поради нарастващото напрежение в Етиопия. През 1936 г. отново влиза за ремонт, след година преминава във 2-ра линейна ескадра. На 9 август 1939 г. участва в прегледа на флота от крал Джордж VI, по-късно е преведен в Североатлантическите сили за съпровождение.

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

На 5 октомври 1939 г. „Ривендж“ е преведен в Североатлантическите сили за съпровождение и на същия ден отплава за Канада. На 12 май 1940 г. по време на прехода около Халифакс се сблъсква с тралчика „Ипър“ и го потопява. Макар да няма пострадали последващото участие на линкора в маневрите е ограничено, и неговото предназначение става съпровождането на конвоите. Така например, кораба участва в съпровождението на конвоя, на корабите на който се прехвърлят частите на 9-а австралийска пехотна дивизия през февруари 1943 г. към тяхната родина.

На 3 юли 1940 г. екипажа на линкора е посетен от френския линеен кораб „Париж“, а също от подводните лодки „Темза“ и „Сюркуф“, които успяват да напуснат окупираната Франция. През август носи служба в Английския канал, предотвратявайки пленяването на френските съдове от немците. През март 1942 г. преминава в състава на 3-та линейна ескадра в Коломбо, след това е пребазиран в Килиндини. През октомври 1943 г. линкора е снет от бойна служба и е преведен в резерва. Негово основно предназначение става обучението на моряци, обаче против това се произнася Уинстън Чърчил, който се противи на превръщането на линкора в огромен учебен кораб. Кораба се насочва за Малта по време Техеранската конференция.

През май 1944 г. главното въоръжение е свалено от кораба и предадено на корабите „Рамилис“ и „Уорспайт“, като бойни монитори. Тези кораби по-късно водят крайбрежна бомбардировка на Нормандия по време на Операция Овърлорд. Кораба отново получава статус на учебен. На 8 март 1948 г. линкора е изключен от списъците на КВМС и след 4 месеца е разкомплектован за метал. Няколко турела от кораба стават материал за строителството на радиотелескопа „Лавел“.

Известные моряки[редактиране | редактиране на кода]

  • Клод Шулс (1901 – 2011) – последният от ветераните на Първата световна война.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Паркс О. Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов. СПб., 116 с. ISBN 978-5-8172-0132-1.
  • А.А. Михайлов. Линейные корабли типа „Роял Соверен“. СПб., 88 с.
  • All the World's Battleships: 1906 to the present. издание 1996. Лондон, 190 с. ISBN 0-85177-691-4.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Revenge (1915) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​