Рижки залив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Рижки залив
— залив —
изглед към залива
изглед към залива
Relief Map of Baltic Sea.png
57.6256° с. ш. 23.5847° и. д.
Местоположение в Балтийско море
Местоположение Балтийско море
Притоци Западна Двина, Пярну, Лиелупе, Гауя
Площ 18 000 km
Дълбочина 26 m (средна)
54 m (максимална)
Воден обем 424 km3
Населени места Рига, Юрмала, Пярну, Куресааре, Салацгрива, Саулкрасти, Айнажи
Рижки залив в Общомедия

Рижкият залив (на латвийски: Rīgas jūras līcis; на естонски: Liivi laht) е един от най-големите залив в източната част на Балтийско море и най-големият в Латвия. Името си носи от латвийската столица Рига, която е разположена в най-южната му част. Остров Сааремаа частично го отделя от останалото Балтийско море. Основната връзка между залива и Балтийско море е Ирбенския проток.

Физико-географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Бреговете на залива са основно низинни и песъчливи. Температурата на водата през лятото достига 18° C, а зимата достига 0 – 1° С, поради което повърхността на залива от декември до април е покрита с ледове. Най-голямата измерена дебелина на леда е през зимата на 1941 – 42 г., когато е измерен пласт с дебелина 90 cm.[1] Солеността варира от 3,5 до 6‰.[2] Теченията са въртеливи, като средната им скорост е 8 cm/s.[2]

В залива се вливат реките Западна Двина, Пярну, Лиелупе, Гауя и други.

Големите острови в залива са Сааремаа, Кихну и Рухну, владения на Естония. Сааремаа е частично отговорен за ниската соленост на залива, тъй като го „защитава“ от Балтийско море.

Големи градове около залива са Рига, Юрмала, Пярну и Куресааре.

История[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]