Рижски вагоностроителен завод

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рижски вагоностоителен завод
Лого на Рижски вагоностоителен завод
Основана 1895 година
Седалище Рига, Латвия
Служители 780
Продукти вагони, трамваи,
мотрисни влакове
Уебсайт www.rvr.lv
Рижски вагоностоителен завод в Общомедия

Рижският вагоностроителен завод (РВЗ) (на латвийски: Rīgas Vagonbūves Rūpnīca, RVR, на руски: Рижский вагоностроительный завод) – e предприятие в Рига, един от най-големите машиностроителни заводи на територията на Латвия.

Заводът е основан през 1895 г. от немско-балтийския предприемач Оскар Фрейвирт като акционерно дружество „Fenikss“. Става един от най-големите производители на вагони в Руската империя.

При настъплението на немците през 1915 г. през Първата световна война, заводът, заедно с други, намиращи се в Рига е евакуиран на изток, дълбоко в територията на Русия.

През 30-те години в празните помещения на „Fenikss“ е създадено акционерно дружество „Vairogs“. Новото дружество получава лиценз от Форд Мотър Къмпани за монтаж на автомобили. Заводът става най-големия производител на автомобили в страните от Прибалтика. До 1940 г. отново започват да се произвеждат вагони.

В периода, когато Латвия е част от СССР заводът е един от най-големите производители на електрически и дизелови мотрисни влакове и трамвайни вагони.

Сред производствата на завода са трамвайни вагони „МТВ-82“, трамваи „РВЗ-6“, електрически мотрисни влакове „ЭР1“, „ЭР2“, „ЭР7“, „ЭР9“, „ЭР22“ (за СССР), „ЭР25“ (за България), „ЭР31“ (за Югославия/Сърбия) и „ЭР33“ (за България). Освен това, в завода през 1973 и през 1988 г. са произведени двата състава на единствения съветски скоростен електрически влак „ЭР200“. В последните години завода произвежда електрическите влакове „ER2T“, „ER2TM“ и „ER9TM“), дизеловия влак „DR1B“, автомотрисата „AR2“, градските трамваи „RVR-2002“, а също и ремонтира железопътна техника[1].

От 2017 г. е започната процедура по несъстоятелност на предприятието[2]

Страни, експлоатиращи техника, произведена в „RVR“

Име Държава Тип (брой)
Հայկական երկաթուղի (Арменски държавни железници) Flag of Armenia.svg Армения ER2 (66)
Azərbaycan Dəmir Yolları (Азербайджански държавни железници) Flag of Azerbaijan.svg Азербайджан ER2 (74)
БДЖ Flag of Bulgaria.svg България ER25 (79), ER33 - (6)
Беларуская чыгунка (Беларуски железници) Flag of Belarus.svg Беларус ER9 (57), DR1 (?)
საქართველოს რკინიგზა (Грузински железници) Flag of Georgia.svg Грузия ER2 (?)
Қазақстан темір жолы (Казахстански железници) Flag of Kazakhstan.svg Казахстан ER9 (77), DR1 (10)
Lietuvos geležinkeliai (Литовски железници) Flag of Lithuania.svg Литва ER9 (16), DR1 (14), AR2 (1)
Pasažieru vilciens (Пътнически превози) Flag of Latvia.svg Латвия ER2 (108), ER2T (23), DR1A (31), DR1AM (10),
Македонски железници Flag of North Macedonia.svg Република Македония ER31 (серия 412) (4)
Жељезнички превоз Црне Горе (Железници на Черна гора) Flag of Montenegro.svg Черна гора ER31 (серия 412) (5)
Российские железные дороги (Руски железници) Flag of Russia.svg Русия ER1 (260), ER2 (1106), ER22 (66), ER200 (2), ER9 (617)
Железнице Србије (Сръбски железници) Flag of Serbia.svg Сърбия ER31 (серия 412) (38)
Укрзалізниця (Украински железници) Flag of Ukraine.svg Украйна ER1 (?), ER2, ER9 (?), DR1

Спад на производството[редактиране | редактиране на кода]

След разпадането на СССР през 1991 г. обемите на производството постоянно намаляват. Последният електрически влак, построен в „РВЗ“ за Русия излиза през 1993 г.[3]. След това Русия започва собствено производство на електрически мотрисни влакове. Продукцията на „РВЗ“ се реализира в Украйна (до 2001 г.)[4]) и Грузия (до 2003 г.)[5]. Производството на серията „ЭР9“ спира още през 1996 г. След 2003 г. единственият завършен мотрисен влак в „РВЗ“ е теснолинейния електровлак „Эп-563“ през 2014 г. за Новоатонския пещерен железен път.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]