Режьо Шомлаи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Рижьо Шомлай)
Режьо Шомлаи
Лична информация
Роден
Режьо Шомлаи-Щолцпарт
22 май 1911 г.
Починал19 октомври 1983 г. (72 г.)
Постцентрален халф
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1930 – 1932
1932 – 1934
1934 – 1935
1935 – 1936
1936 – 1937
1938 – 1939
1941 – 1942
Ференцварош
Ница
ФК Кишпещ
Олимпик Ел
Ред Стар Париж
ФК Кишпещ
Уйвидеки ФК
 –
23
33
25
 –
4
4
 –
(2)
(1)
(2)
 –
(0)
(1)
Национален отбор
1934 Унгария0(0)
Треньор
1942
1945 – 1946
1946 – 1947
1947
1947
1947 – 1948
1948 – 1949
1950
1950 – 1951
1954 – 1955
1955 – 1956
1956 – 1957
1957 – 1959
1959 – 1960
1966 – 1968
1969 – 1970
Чеглед
Сзолнок
Сентлоринц
Домбовари
България (съ-треньор)
Спартак (София)
Левски (София)
Саркади
Гюлай Епиток
Пересеси
Айкай Зикра
Залаегерсег ТЕ
Везспреми Халадас
Нйеригихаза Спартакус
Даугава (Рига)
Нйеригихаза Спартакус
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Режьо Шомлаи-Щолцпарт (на унгарски: Rezső Somlai-Stolzparth) е унгарски футболист и треньор, работил в България в годините след Втората световна война. Той извежда Левски (София) до златен дубъл през сезон 1948/49 без нито една загуба.

Кариера като футболист[редактиране | редактиране на кода]

Играе като централен полузащитник, като освен в родината си, прави кариера и във Франция.[1] Заминава да играе като професионалист в Ница, а след това записва мачове за Олимпик Ел и Ред Стар Париж. През 1934 г. е повикан в националния отбор на Унгария за Световното първенство, но не записва нито един мач.[2]

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Започва кариерата си на треньор през 1942 г. в тима на Чеглед. Пристига в България през есента на 1947 г., като поема Спартак (София). По това време шампионатът се играе с директни елиминации и Спартак достига полуфиналите през 1947 и 1/4-финалите през 1948 г. През октомври 1947 г. Шомлай е съ-треньор на Иван Радоев в националния отбор на България. Тандемът води тима в мач с Югославия от Балканското първенство.[3]

През 1948 г. поема тима на Левски (София) и не записва нито една загуба начело на „сините“. Печели шампионската титла и Купата на съветската армия, като серията без поражение продължава 24 мача.[4] След реорганизацията на спортното движение в България обаче напуска страната и се завръща в Унгария.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]