Рикардо Молинари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рикардо Молинари
Ricardo Molinari
аржентински поет
Роден
Починал

Националност Флаг на Аржентина Аржентина

Рикардо Молинари (на испански: Ricardo Eufemio Molinari; 23 март 1898 г., Буенос Айрес – 31 юли 1996 г., Буенос Айрес) е един от най-бележитите и награждавани аржентински поети, близък до писателската група „Флорида“ или „Мартин Фиеро“ (тя е кръстена на героя от едноименната национална епическа поема от Хосе Ернандес и част от нея са Хорхе Луис Борхес, Оливерио Хирондо, Рикардо Гуиралдес, Леополдо Маречал, Нора Ланхе и др.).

Молинари започва своята писателска кариера още през 1927 г., с публикуването на стихосбирката „Зографът“. Известно време живее в Испания, където се сприятелява с представителите на прочутото Поколение на 27-а Федерико Гарсия Лорка, Рафаел Алберти, Херардо Диего и Мануел Алтолагире.

Въпреки пътуванията си, той води уединен живот на чиновник в библиотеката на аржентинския конгрес и някои други държавни постове до своето пенсиониране. Подобно на Уилям Блейк, той се занимава с дърворезба, избягва всякаква публичност и остава непознат извън родината си, въпреки че в нея е високо ценен.

Характерно за неговото творчество е съчетаването на по-строга форма с експериментална образност. Наситеният с метафори стих поставя главно метафизични въпроси, а отговорите се оказват затворени в характерните за Аржентина картини, в които неотделимо се преплитат животът и смъртта.

Творчеството му обхваща над 70 книги, сред които най-известни са: „Подслон за розата и карамфила“ (1933); „Утринни светове“ (1943); „Тъмната роза на въздуха“ (1949); „Единна нощ“ (1957); „Небе на лястовици и чайки“ (1963); „Съсъд“ (1973); „Фризът“ (1977). Голяма част от творчеството му е събрана в антологията „Сенки на опалена птица“ (1975). През 1957 г. бива удостоен с Националната награда на Аржентина за литература.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1933. Hostería de la rosa y el clavel (Primer Premio Municipal)
  • 1957. Unida noche (Primer Premio Nacional)
  • 1963. El cielo de las alondras y las gaviotas (Premio John F. Kennedy)
  • 1969. Gran Premio de Honor de la Sociedad Argentina de Escritores
  • 1970. La hoguera transparente (Premio Santa Fe a la Ciencia, Artes y Letras)
  • 1976. Gran Premio de Honor de la Fundación Argentina para la Poesía
  • 1977. La cornisa (Premio de la Fundación Lorenzutti)
  • 1980. Pluma de Honor del PEN Club de la Argentina
  • 1984. Premio Konex de Platino
  • 1986. Gran Premio del Fondo Nacional de las Artes
  • 1992. Gran Premio Consagración Internacional

Избрани произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • El Imaginero, 1927
  • Hostería de la rosa y el clavel, 1933
  • Una rosa para Stefan George, 1934
  • El Tabernáculo, 1937
  • La tierra y el héroe, 1939
  • La corona, 1939
  • El alejado, 1943
  • Mundos de la madrugada, 1943
  • El huésped y la melancolía, 1946
  • Esta rosa oscura del aire, 1949
  • Días donde la tarde es un pájaro, 1954
  • Cinco canciones a una paloma que es el alma, 1955
  • Oda a la pampa, 1956
  • Un día, el tiempo y las nubes, 1964
  • La hoguera transparente, 1970
  • La Escudilla, 1973
  • Las sombras del pájaro tostado, 1975

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • In memoriam: Falleció el escritor Ricardo Molinari: el poeta de la solitaria naturaleza, La Nación, 2 de agosto 1996.
  • Balderson, Daniel, Mike Gonzalez (eds.), „Encyclopedia of Latin American and Caribbean Literature“, London/New York, Routledge, p. 358.