Рикардо Молинари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рикардо Молинари
Ricardo Molinari
аржентински поет
Роден
Починал
31 юли 1996 г. (98 г.)
Националност Флаг на Аржентина Аржентина

Рикардо Молинари (на испански: Ricardo Eufemio Molinari; 23 март 1898 г., Буенос Айрес – 31 юли 1996 г., Буенос Айрес) е един от най-бележитите и награждавани аржентински поети, близък до писателската група „Флорида“ или „Мартин Фиеро“ (тя е кръстена на героя от едноименната национална епическа поема от Хосе Ернандес и част от нея са Хорхе Луис Борхес, Оливерио Хирондо, Рикардо Гуиралдес, Леополдо Маречал, Нора Ланхе и др.).

Молинари започва своята писателска кариера още през 1927 г., с публикуването на стихосбирката „Зографът“. Известно време живее в Испания, където се сприятелява с представителите на прочутото Поколение на 27-а Федерико Гарсия Лорка, Рафаел Алберти, Херардо Диего и Мануел Алтолагире.

Въпреки пътуванията си, той води уединен живот на чиновник в библиотеката на аржентинския конгрес и някои други държавни постове до своето пенсиониране. Подобно на Уилям Блейк, той се занимава с дърворезба, избягва всякаква публичност и остава непознат извън родината си, въпреки че в нея е високо ценен.

Характерно за неговото творчество е съчетаването на по-строга форма с експериментална образност. Наситеният с метафори стих поставя главно метафизични въпроси, а отговорите се оказват затворени в характерните за Аржентина картини, в които неотделимо се преплитат животът и смъртта.

Творчеството му обхваща над 70 книги, сред които най-известни са: „Подслон за розата и карамфила“ (1933); „Утринни светове“ (1943); „Тъмната роза на въздуха“ (1949); „Единна нощ“ (1957); „Небе на лястовици и чайки“ (1963); „Съсъд“ (1973); „Фризът“ (1977). Голяма част от творчеството му е събрана в антологията „Сенки на опалена птица“ (1975). През 1957 г. бива удостоен с Националната награда на Аржентина за литература.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1933. Hostería de la rosa y el clavel (Primer Premio Municipal)
  • 1957. Unida noche (Primer Premio Nacional)
  • 1963. El cielo de las alondras y las gaviotas (Premio John F. Kennedy)
  • 1969. Gran Premio de Honor de la Sociedad Argentina de Escritores
  • 1970. La hoguera transparente (Premio Santa Fe a la Ciencia, Artes y Letras)
  • 1976. Gran Premio de Honor de la Fundación Argentina para la Poesía
  • 1977. La cornisa (Premio de la Fundación Lorenzutti)
  • 1980. Pluma de Honor del PEN Club de la Argentina
  • 1984. Premio Konex de Platino
  • 1986. Gran Premio del Fondo Nacional de las Artes
  • 1992. Gran Premio Consagración Internacional

Избрани произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • El Imaginero, 1927
  • Hostería de la rosa y el clavel, 1933
  • Una rosa para Stefan George, 1934
  • El Tabernáculo, 1937
  • La tierra y el héroe, 1939
  • La corona, 1939
  • El alejado, 1943
  • Mundos de la madrugada, 1943
  • El huésped y la melancolía, 1946
  • Esta rosa oscura del aire, 1949
  • Días donde la tarde es un pájaro, 1954
  • Cinco canciones a una paloma que es el alma, 1955
  • Oda a la pampa, 1956
  • Un día, el tiempo y las nubes, 1964
  • La hoguera transparente, 1970
  • La Escudilla, 1973
  • Las sombras del pájaro tostado, 1975

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • In memoriam: Falleció el escritor Ricardo Molinari: el poeta de la solitaria naturaleza, La Nación, 2 de agosto 1996.
  • Balderson, Daniel, Mike Gonzalez (eds.), „Encyclopedia of Latin American and Caribbean Literature“, London/New York, Routledge, p. 358.