Рило-Родопски масив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рило-Родопски масив
Rodopi065-400.jpg
Europe relief laea location map.jpg
42° с. ш. 24° и. д.
Местоположение на картата на Европа
Общи данни
Местоположение Балкански полуостров
Най-висок връх Мусала
Надм. височина 2 925 m

Рило-Родопският масив или Македоно-Тракийският масив (на сръбски: Родопске планине) e планински масив, който изгражда вътрешните части от алпийския оргенен пояс на Балканския полуостров. Простира се между река Марица на изток, Динарските планини и Шарско-Пиндската верига на запад, и Карпатско-Балканските планини на североизток.

Обхват[редактиране | редактиране на кода]

Рило-Родопският масив носи името си на планината Родопи, която е разположена на територията на Южна България и Северна Гърция. В масива се намира най-високият връх на Балканите - Мусала (2925 м). Към Рило-Родопският масив се числят западните погранични планини (от Осогово до Беласица), известни под името Осоговско-Беласишката планинска група, високите Рила и Пирин и просторните Родопи, както и планините Славянка и Стъргач. В западна посока масивът продължават на територията на Република Македония, Косово и Сърбия. На югозапад обема планините от двете страни по поречието на Вардар, включително Пелагонийския масив с планината Якубица и т.н. В Сърбия планините от двете страни на река Морава също са част от Рило-Родопският масив. Те са по-ниски и изградени от мезозойски и терциерни седименти.

Физикогеографски характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Родопските планини са залесени и богати на флора и фауна. Над 1800-2000 m надморска височина се простират пасища. Богати са на природни изкопаеми - хром, олово, цинк, желязо, злато и други руди.

Геоложки характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Масивът е изграден предимно от магмени и метаморфни скали. Еволюцията му се характеризира със сложна навлачнат тектоника, съпоставила скали с различна възраст на протолитите и характер на метаморфизма. За образуването му съществено значение имата затварянето и субдукцията на океана Мелиата и на Вардарския океан. Сложната тектонска история на орогена е съпроводена с няколко етапа на високостепеннен метаморфизъм. В Рило-Родопския масив, както на българска, така и на грицка територия, са намерени скали, които съдържа микро-диаманти, образувани при ултрависокобарични условия. След навличанията, средно-късно палеогенската тектоника на масива се контролира от полегати разседи, по които удебелената замна кора се "разтоварва". По този начин в лежащите крила на разломите на повърхността се разкриват най-дълбоките части на орогена - метаморфните ядрени комплекси, а във висящите крила се формират понижения, запълнени със седиментни и вулканогенно-седиментни скални комплекси. Късните етапи от развитието на орогена са съпроводени и от интензивен магматизъм (внедрени са гранитите на Рило-Родопския батолит, Долнодряновски, Барутин-Буйновски, Смилянски плутон, Пиринските гранити и множество по-малки интрузивни магмени тела).

Характерни форми на релефа на Рило-Родопският масив са денудационните заравнености, земните пирамиди, карстовите и глациалните форми. Поделя се на няколко основни подобласти:

  • Осоговско-Беласишката планинска редица, която включва планините Осогово, Влахина, Малашевска, Огражден и Беласица. Към нея се включва и разломната долина на р.Струма и привързаните към долината грабеновидни котловини. Планините представляват хорстове и са изградени от палеозойски масивни и метаморфни скали. Характерни форми на релефа са денудационните заравнености, проломите и наносните конуси.
  • Рило-Пиринската подобласт обхваща Рила и Пирин и грабеновидната долина на р.Места с привързаните към нея Разложка и Гоцеделчевска котловини. Планините Рила и Пирин са хорстови планини. В Северен Пирин широко разпространение имат мраморите, а в Югозападен Пирин - плиоценските песъчливи наслаги. Най-висок връх на Пирин е връх Вихрен (2914 m). Рила е най-високата планина на Балканския полуостров (връх Мусала – 2925 m). Изградена е основно от метаморфити и гранити. Важно значение за съвременния релеф има кватернерното заледяване. Характерни форми на релефа са денудационните заравнености, карстовите и глациалните форми, а в плиоценските наслаги - земните пирамиди (при град Мелник и село Стоб).
  • Западно-родопската подобласт е най-обширната структура. Метаморфните скали, които я изграждат, са с палеозойска и мезозойска възраст на протолитите - това са пара- и ортогнайси, шисти, мрамори, амфиболити. Характерни форми на релефа са денудационните повърхнини, речните долини с речни тераси и ждрела, карстовите форми и др
  • Източно-родопската подобласт представлява морфоструктурно понижение, дълбоко разчленено от река Арда и притоците ѝ. Метаморфните скалите са идентични с тези на Западно-родопската област. Тук може да се наблюдава пълен разрез от най-долната до най-високо разположената навлачна пластина. Характерни са денудационните заравнености, речните тераси, скалните гъби и др.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]


     Портал „Македония“         Портал „Македония