Рилски манастир (природен парк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Природен парк
„Рилски манастир“
Montañas cercanas a Rila donde se aprecian rocas escarpadas y nieve, Rila, Bulgaria, 2011.JPG
Гледка от природния парк
Информация
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.1479° с. ш. 23.6272° и. д.
Местоположение в България
Местоположение България България
Най-близък град Рила
Данни
Площ 25253,2 хектара
Построен 1992
Създаден 1992
Уеб сайт http://www.parkrilski-manastir.eu
Природен парк
„Рилски манастир“
в Общомедия

Природен парк „Рилски манастир“ е един от най-големите природни паркове в България с площ 25253,2 хектара, намиращ се в община Рила и обхващащ средно- и високопланинските части (750–2713 m надморска височина) на западния дял на Рила, включващ гори, планински ливади и алпийски местности. Паркът е вторият най-посещаван природен парк в България след Природен парк „Витоша“. [1][2]

„Рилски манастир“ е създаден през 1992 година като защитена територия в рамките на новооснования Национален парк „Рила“. През 2000 година е изваден от неговия състав, за да се даде възможност Рилският манастир да възстанови собствеността си върху част от своите недвижими имоти (земите в националните паркове са изключителна държавна собственост). Днес по-голямата част от територията на парка е собственост на манастира.[3]

На територията на парка се намира резерватът Риломанастирска гора с площ 3 665 хектара. Най-високата точка в природния парк е връх Рилец с височина 2713 метра. [1] Включва ботанически и еко-пътеки. [2]

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Първото лесоустройство на горите датира от 1890 г., а първите залесявания започват през 1925–1935 г. Горите заемат 16370 хектара от площта на парка, от които 3665,7 в резервата „Риломанастирска гора“. Средната възраст на горите е 99 години с общ запас от 1 965 140 m³ и годишен прираст от 21 354 m³. [1]

Най-разпространените видове са: [1]

В парка има и площи с ела, бяла мура, зимен дъб, бреза и в по-малка степен – трепетлика, елша, явор, череша, офика, липа, бряст, ясен, леска, тис и др. [1]

На територията на парка са установени 1400 вида висши растения, 38,88% от висшата флора в България. 80 вида растения са вписани в „Червената книга на Република България“. [1]

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

В Природен парк „Рилски манастир“ са установени около 2 600 вида безгръбначни животни и 202 вида гръбначни животни. Гръбначните животни са: [1]

32 вида от гръбначните животни са включени в „Червената книга на Република България“, сред които са алпийски тритон, жаба дървесница, смок мишкар, златка и скален орел. Гръбначните животни, защитени със Закона за опазване на биологичното разнообразие, са 139 вида. [1]

Културно-историческо наследство[редактиране | редактиране на кода]

В парка се намира едноименният манастир, включен в Списъка на ЮНЕСКО на паметниците на културата от световно значение през 1983 г. [2]

Посетители[редактиране | редактиране на кода]

През 2008 г. паркът е посетен от 1 002 204 посетители. Сред най-посещаваните маршрути са: [2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з За парка. // www.parkrilski-manastir.eu. Дирекция на Природен парк Рилски манастир. Посетен на 30 май 2015.
  2. а б в г Основна информация за Природен парк Рилски манастир. // www.parkrilski-manastir.eu. Дирекция на Природен парк Рилски манастир. Посетен на 30 май 2015.
  3. Янков, Петър и др. Природен парк „Рилски манастир“. План за управление 2004-2013 (PDF). // chm.moew.government.bg. МОСВ, 2004. с. 48-50. Посетен на 2015-05-31.