Рилски манастир (природен парк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Природен парк
„Рилски манастир“
Montañas cercanas a Rila donde se aprecian rocas escarpadas y nieve, Rila, Bulgaria, 2011.JPG
Гледка от природния парк
Информация
Местоположение Flag of Bulgaria.svg България
Най-близък град Рила
Данни
Площ 25253,2 хектара
Построен 1992
Създаден 1992
Уеб сайт www.parkrilski-manastir.eu
Природен парк
„Рилски манастир“
в Общомедия

„Рилски манастир“ е сред най-големите природни паркове в България с площ 25 253,2 хектара.

Паркът е на 2-ро място по посещаемост сред природните паркове в страната след „Витоша“[1][2].

Намира се в община Рила и обхваща средно- и високопланинските части (750 – 2713 м надморска височина) на западния дял на Рила, включва гори, планински ливади и алпийски местности.

На територията на парка се намира резерватът Риломанастирска гора с площ 3 665 хектара. Най-високата точка в природния парк е връх Рилец с височина 2713 метра[1]. Включва ботанически и еко-пътеки[2].

История[редактиране | редактиране на кода]

Създаден е през 1992 година като защитена територия в рамките на новооснования Национален парк „Рила“. През 2000 година е изваден от неговия състав, за да се даде възможност Рилският манастир да възстанови собствеността си върху част от своите недвижими имоти (земите в националните паркове са изключителна държавна собственост). Днес по-голямата част от територията на парка е собственост на манастира[3].

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Флора

Първото лесоустройство на горите датира от 1890 г., а първите залесявания започват през 1925 – 1935 г. Горите заемат 16370 хектара от площта на парка, от които 3665,7 в резервата „Риломанастирска гора“. Средната възраст на горите е 99 години с общ запас от 1 965 140 м³ и годишен прираст от 21 354 м³[1].

Най-разпространените растителни видове в парка са[1]: бук – 21,6 %; клек – 17,4 %; смърч – 16,7 %; бял бор – 14,6 %.

Има и площи с ела, бяла мура, зимен дъб, бреза, както и в по-малка степен трепетлика, елша, явор, череша, офика, липа, бряст, ясен, леска, тис и др.[1]

На територията на парка са установени 1400 вида висши растения, 38,88% от висшата флора в България. 80 вида растения са вписани в Червената книга на Република България[1].

Фауна

В парка са установени около 2 600 вида безгръбначни животни и 202 вида гръбначни животни. Гръбначните животни в парка са[1]:

32 вида от гръбначните животни са включени в Червената книга на Република България, сред които са алпийски тритон, жаба дървесница, смок мишкар, златка и скален орел. Гръбначните животни, защитени със Закона за опазване на биологичното разнообразие, са 139 вида[1].

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В парка се намира едноименният Рилски манастир, включен в Списъка на ЮНЕСКО на паметниците на културата от световно значение през 1983 г.[2]

Посетители[редактиране | редактиране на кода]

През 2008 г. паркът е посетен от 1 002 204 посетители. Сред най-посещаваните маршрути в парка са[2]:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з За парка. // www.parkrilski-manastir.eu. Дирекция на Природен парк Рилски манастир. Посетен на 30 май 2015.
  2. а б в г Основна информация за Природен парк Рилски манастир. // www.parkrilski-manastir.eu. Дирекция на Природен парк Рилски манастир. Посетен на 30 май 2015.
  3. Янков, Петър и др. Природен парк „Рилски манастир“. План за управление 2004-2013 (PDF). // chm.moew.government.bg. МОСВ, 2004. с. 48-50. Посетен на 31 май 2015.