Римлянката Лукреция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Римлянката Лукреция
Parmigianino, lucrezia romana, 1540.jpg
Пармиджанино
Година 1540 г.
Техника маслени бои върху дърво
Размери 68 × 52 cm
Изложена Музей Каподимонте, Неапол, Италия

„Римлянката Лукреция“ (на италиански: Lucrezia romana) е картина на италианския художник Пармиджанино, рисувана през 1540 г., използвана техника маслени бои върху дърво (68 х 52 см), изложена в зала 12 на Музей Каподимонте, Неапол.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според Джорджо Вазари картината е последната и най–добра творба на Пармиджанино.

Една Лукреция е записана в инвентара на картините на херцог Ранучо I Фарнезе от края на шестнадесети век, но в описанието на херцогския дворец от 1670 се появяват записани две картини на Пармиджанино с име Лукреция, едната в залата за аудиенция, а другата в стаята на любовта.

Като част от колекция Фарнезе, наследена от Карлос III, картината пристига в Неапол между 1735 и 1739 г.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Тит Ливий в своята книга „Историята на Рим“ описва самоубийството на изнасилената от Секст Тарквиний римлянка Лукреция, дъщеря на консула Спурий Лукреций Триципитин и съпруга на патриция Луций Тарквиний Колатин, като епизод от римската история, причинил избухналото въстание, ръководено от Луций Тарквиний Колатин и Луций Юний Брут, сложило край на царското господство и начало на Римска Република (на латински: Res publica Populi Romani), основана през 509 г. пр.н.е.

В своята картина Пармиджанино изобразява Лукреция само до половината на тялото, с вдигната глава и поглед отправен към небето, в момента на самоубийството. Виждаме гола една от гърдите ѝ, а другата покрита от бялата туника и златната лента захваната с медальон с образа на Диана (символ на целомъдрие). Лукреция забила кама в плътта си, за да измие със собствената си смърт, срамното петно от преживяното насилие.

Профилът на момичето е много чист и полупрозрачен като порцелан, изпъстрен от реалистични визуални ефекти, като зачервените брадичка, буза и ухо. Прическата е изключително изискана, с оплетки, навити над шията, украсени с ленти, златни нишки и огърлици от перли, с различни цветови нюанси.

В жеста на Лукреция се забелязва твърда ръката държаща кама, и образ несъответстващ на драматично усещане за болка. Римлянката отива към края си със спокоен ритуал, сякаш е актриса, която играе роля. Това прави образа по-абстрактен и възвишен, а също така смекчава очевидните еротични компоненти.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Luisa Viola, Parmigianino, Grafiche Step editrice, Parma 2007.
  • Mario Di Giampaolo ed Elisabetta Fadda, Parmigianino, Keybook, Santarcangelo di Romagna 2002. ISBN 8818-02236-9
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Lucrezia romana (Parmigianino)“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.