Римокатолически параклис в двореца Врана
| Римокатолически параклис в двореца Врана | |
 | |
 Местоположение в София | |
| Вид на храма | католически параклис |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | София |
| Вероизповедание | Римокатолицизъм |
| Епархия | Софийско-пловдивска |
| Изграждане | 1912 г. |
| Статут | действащ храм |
| Римокатолически параклис в двореца Врана в Общомедия | |
Римокатолическият параклис в царския дворец „Врана“ в София е частен царски параклис на цар Фердинанд.
Патрон на параклиса
[редактиране | редактиране на кода]Според доц. д-р Ивайло Шалафов, директор на Фонда за опазване на историческото наследство „Цар Борис и Царица Йоана“, патрон на молитвения дом е Свети Луи (Лудвиг) IX, крал на Франция – небесен покровител на френския кралски род Бурбон, към чийто страничен клон, Бурбон-Парма, принадлежи българската царица Мария Луиза.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Дворецът Врана е построен между 1904 и 1912 г. по проект на архитект Никола Лазаров и в северното крило се намират личните покои на цар Фердинанд, сред които е и римокатолическият параклис. В противоположната посока в южното крило се намира и православният параклис „Св. Цар Борис и св. Йоан Рилски“. Римокатолическият параклис е осветен през 1912 година. Може да се предположи, че е осветен от архиепископ Роберто Менини, но няма потвърдени сведения за това. След абдикацията на цар Фердинанд през 1918 г. параклисът престава да функционира, но както и всичко, свързано с царя баща, остава запазен с цялата си утвар така, както я е оставил. След завръщане на сестрите на цар Борис III в България през 1922 г. в него започва периодично обслужване на литургия.[1]
Редовните служби в параклиса са възстановени след сватбата на цар Борис III с принцеса Иоанна и пристигането ѝ в София през 1930 г. След това в параклиса често Светата литургия е обслужвана от епископ Анджело Ронкали, апостолически делегат в София. В неговия дневник е отбелязано, че преди заминаването си от България гостува на царицата. Преди това той е бил назначен за архиепископ на Несебър и след литургията в параклиса, която е последната му преди отпътуването за Турция, царицата му пожелава да бъде избран за папа. Последният свещеник служил в параклиса преди отпътуването на царицата от България на 16 септември 1946 г. е монсеньор Франческо Галони.[1]
След това при подготовката на двореца за резиденция на Георги Димитров утварта от параклиса е пренесена в Пловдив и селата около него и сега отделни предмети от църковната утвар се пазят в храма „Св. Дух“ в Пловдив. Помещението на параклиса е пребоядисано и използвано за други цели.[1] В параклиса е имало малък хармониум. При един от обиските на царския дворец след 9 септември 1944 г. сборникът с църковни песни и ноти е иззет от народната милиция като веществено доказателство за кодиране на съобщения.
Възстановяване на параклиса
[редактиране | редактиране на кода]След възстановяване на православния параклис в двореца Врана през 2021 г. започват дейности по възстановяването и на римокатолическия параклис. Намерени са оригиналните планове на параклиса в архива на архитект Никола Лазаров. Параклисът е реставриран и обновен, с подновяване на интериорните детайли като олтар, декоративни елементи и вензели от реставратора Цецка Ивайлова.[2] Възстановеният параклис е осветен на 24 октомври 2025 г. с реквиемна меса в памет на католическите членове на българската царска династия отслужи Апостолическият нунций в България архиепископ Лучано Суриани, заедно с епископите Христо Пройков и Петко Вълов. Католици в царското семейство са: цар Фердинанд, княгиня Мария Луиза, царица Иоанна, княз Кирил, княгините Евдокия и Надежда.[1]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Параклисът има оформен олтар в предната част, типичен за малки католически храмове – с кръст и религиозни символи, разположени на повдигнато пространство. Интериорът е декориран в по-загадъчна и тиха атмосфера, с тъмни, наситени тонове по стените и акцент върху светлината към олтара. Параклисът има декоративен свод, който фокусира вниманието към центъра над олтара и мястото за молитва. Минимализмът на олтара подсказва лично молитвено пространство, не публичен храм. Украсата на тавана има небесен мотив. Това е класически мотив в католическите параклиси от края на XIX и началото на XX в., особено в частни кралски капели на запад.
Днес в параклиса се съхраняват кръщелното свидетелство на цар Фердинанд и католическото кръщелното свидетелство на цар Борис III.[1]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]- Детайли от украсата на параклиса
- Олтарът
Капелани
[редактиране | редактиране на кода]- Отец Дустан Макгирк - ирландски свещеник от Kонгрегацията на пасионистите, капелан на княжеското семейство в края на XIX и началото на XX век във Варна.
- Отец Иван Романов - български мирски свещеник, капелан на цар Фердинанд от 1906 до 1941 г. в София и в изгнание, избран за епископ през 1942 г.
- Отец Йосиф Търновалийски - български свещеник от Ордена на капуцините, капелан на цар Фердинанд от 1941 до 1946 г. в резиденцията му в Словакия.
