Римска република

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Римска република.

Римска република
Res publica Romana
Spqrstone.jpg
Национално мото:
Senatus Populusque Romanus
(от лат.: Сенатът и римският народ)
Republica Romana.svg
Официален език Латински
Столица Рим
Управление република
Управници Два консула, във време на военна опасност - Диктатор
Съвещателен орган Римски сенат
Събрание Римски събрания
Установяване 510 пр.н.е.
Отменяне 16 януари, 27 пр.н.е., последна точка на постепенно подчинение на Римската империя
Първи консули Луций Брут, Луций Колатин (509 пр.н.е.-508 пр.н.е.)
Последни консули Октавиан Август, Марк Агрипа (28 пр.н.е.-27 пр.н.е.)
Предходно управление Римско царство
Последващо управление Римска империя
edit

Римска република (на латински: Res Pvblica Romana) е период в развитието на древната римска цивилизация, характеризиращ се в републиканска форма на управление. Републиканския период започва с падането на монархията през 510 пр.н.е. и продължава до установяването, след серия от граждански войни, на Римската империя.

Има няколко интерпретации относно въпроса кой е точния момент, от който Римската република преминава в Римска империя:

  1. датата, когато Юлий Цезар се обявява за доживотен диктатор (44 пр.н.е.)
  2. Битката при Акциум (2 септември 31 пр.н.е.)
  3. датата на която римския Сенат дава на Октавиан титлата "Август" (16 януари 27 пр.н.е.).

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Най-висш държавен орган било народното събрание - комиции. Това била най-висшата съдебна инстанция. В него се избирали магистратите и се приемали законите.

Друг важен орган бил Сенатът. Преди Народното събрание да разгледа даден законопроект, той се одобрявал от Сената, вече след като е приет от Народното събрание, ставал закон, само след повторно одобрение от Сената. Избраните от Народното събрание магистрати се отчитали пред Сената.

Властта в Римската република била в ръцете на магистратите, които се избирали. Нямало постоянен чиновнически апарат. Всички магистратури били колегиални (от поне от 2 длъжностни лица). Консулите и преторите били по двама, квесторите и едилите - по 4, а народните трибуни - 10. Консулите, преторите, квесторите и едилите встъпвали в длъжност от 1 март и се избирали за една година. Народните трибуни се избирали от декември до декември.

Литература[редактиране | edit source]

  • Heinz Bellen, Von der Königszeit bis zum Übergang der Republik in den Prinzipat. Darmstadt 1995, ISBN 3-534-02726-4.
  • Jochen Bleicken, Geschichte der römischen Republik. Oldenbourg, München 2004. ISBN 978-3-486-49666-6.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]


Древен Рим

Roman SPQR banner.svg


Тази статия  е част от сериите
за Древен Рим.


Периоди
Седемте царе на Рим
753 пр.н.е. – 509 пр.н.е.
Римска република
508 пр.н.е. – 27 пр.н.е.
Римска империя
27 пр.н.е. – 476/1453
Принципат
Западна империя
Доминат
Източна империя
Обикновени магистратури

Консул
Претор
Квестор
Промагистрат

Едил
Трибун
Цензор
Управител на Рим

Извънредни магистратури

Диктатор
Началник на конницата

Триумвират
Децемвири
 

Мандатни длъжности

Понтифекс
Легат
Dux
Officium
Префект
Викариус
Vigintisexviri
Ликтор

Магистър Милитум
Император
Принцепс
Август
Цезар
Тетрархия

Институции, римско право

Сенат
Cursus honorum
Римско събрание
Колегии

Римско право
Римско гражданство
Imperium


редактиране