Римска свещ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Римска свещ

Римската свещ е пиротехническо средство с развлекателна цел. Размерите на римската свещ варират от 6 милиметра (за потребители) до 8 и повече сантиметра (за професионалисти) в диаметър. Забранени са в някои страни поради тенденцията да причиняват инциденти, породени от неправилно използване.

Устройство[редактиране | редактиране на кода]

Вътрешната структура на римска свещ: 1 - Главен фитил; 2 - Закъснителна смес; 3 - Звезда; 4 - Издигащ заряд; 5 - Картонена тръба; 6 - Опаковъчно фолио; 7 - Глинена тапа

Римската свещ е съставена от тръба, наречена „шпула“, благодарение на която се изстрелват даден брой изстрели. Между изстрелите се съдържа закъснител, определящ времето между тях. Главният фитил е прикрепен към първия (бавен) изстрел, който осигурява на човека, запалващ свещта, достатъчно време да се отдалечи. При свещите с по-солиден калибър се използват тръби, подобни на тези в пиробатериите.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]