Римски конституции
| Древен Рим
|
|
|---|---|
| Периоди | |
| Седемте царе на Рим 753 пр.н.е. – 509 пр.н.е. |
|
| Римска република 508 пр.н.е. – 27 пр.н.е. |
|
| Римска империя 27 пр.н.е. – 476/1453 |
|
| Принципат Западна империя |
Доминат Източна империя |
| Обикновени магистратури | |
| Извънредни магистратури | |
| Мандатни длъжности | |
|
Понтифекс |
|
| Институции, римско право | |
|
редактиране |
|
Римските конституции са правно-теоретично и условно съвременно обозначение като понятие за основните устройствени закони въз основа на които се е изграждала римската държавност и укрепвало политически древноримското общество.
Римските конституции се основават и позовават на mos maiorum (от латински в буквален превод на български: „обичаите на предците“), т.е. на набор от неписани насоки и принципи на развитието на обществото в неговото организиране и изграждане на държавност, които са се предавали устно [1] (виж Цилиндър на Кир, документална хипотеза и устен закон). В този смисъл ранните римски основни устройствени закони нямат конституционен текст в съвременен смисъл като позитивно право, а терминът просто означава начина на изграждане, устройство и функциониране на римските държавни институции като древноримско обичайно право.
История[редактиране | редактиране на кода]
В историята на правото, римските конституции са динамично понятие и те непрекъснато се развиват през годините. Най-ранните исторически сведения датират първия подобен акт в 573 г. пр.н.е. за т.нар. „конституция на римската монархия“ от периода на Седмината царе на Рим, която е в сила до 509 г. пр.н.е. Историята на конституцията на римската монархия се състои в изграждането и укрепването на първите антични древноримски държавни институции.
Конституцията на Римската република е най-определяща в историята на Древен Рим и е в сила близо половин хилядолетие. Историята на конституцията на Римската република обхваща периода от 509 г. пр.н.е. до 27 г. пр.н.е., т.е. до установяването на империума с т.нар. конституция на Римската империя.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Robert Byrd, The Senate of the Roman Republic, p.161