Римски терми (Кюстендил)
_27.JPG)
Римските терми в Кюстендил са римски обществени бани.
Местоположение, история и архитектурни особености[редактиране | редактиране на кода]
Намират се в централната част на град Кюстендил, в съседство с джамията „Ахмед бей“. Термите са изградени през 2 – 3 в. и са част от голям комплекс – асклепион.
На площ от около 1000 m² са разкрити части от 6 помещения. Предполагаемата площ на сградата е около 3000 m². Големите правоъгълни помещения се свързват помежду си с входове, оформени от гранитни прагове със следи от двукрили врати.
Техниката на градеж е смесена зидария „opus mixtum“ от редуващи се каменни и тухлени пояси от по четири реда тухли с хоросан, смесен със счукана тухла.
Всички помещения са снабдени с централна отоплителна инсталация – хипокауст, употребен в две разновидности. Първият вид е от отвесни тухлени колонки или тръби в успоредни редици, покрити отгоре с големи тухли. Вторият вид е аркадосводова система от коридори.
Между отделните помещения има засводени отвори за преминаване на топлия въздух. През едно от помещенията с посока югоизток-северозапад минава главният канал за топлия въздух от префурниума. Подът и стените на залите са били облицовани с мраморни плочи, профилирани корнизи и пиластри.
В някои помещения са открити полукръгли ниши и басейни. Находките от керамика, игли за коса, фрагменти от оброчни плочки, както и колективната находка от 61 сребърни монети от императорите Антоний Пий (138 – 161) и Гордиан II (238) датират сградата от 2 – 3 век. Отоплителните инсталации, полукръглите ниши и басейни определят предназначението ѝ като обществена баня.
Античната баня е архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр.77/1968 г.).
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Русева, Л. – Слокоска, Л. – Римска обществена сграда в Пауталия – сп. Археология, VI, 1964 г., 1, с.33 – 44;
- Иванов, Т. – Паметници от Пауталия – Известия на Археологическия институт. XXIII, 1960 г., с.205 – 230;
- Слокоска, Л. – Асклепионът на Пауталия. – в. „Народна трибуна“ от 2.06.1962 г.;
- Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.21
- Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 41.
