Римско гражданство

Римското гражданство е привилегирован по отношение на законите статут, даван на хора по времето на Древния Рим.

Същност

Естеството и достъпността на гражданството през периода на Древния Рим варира. По време на на Римската република и по-късно на Римската империя, хора населяващи Римската държава се делят грубо на няколко класи:

• робите – считани за собственост и имат само някои много ограничени права по закон. Те могат да бъдат продавани, измъчвани, осакатявани, изнасилвани и убивани по волята на собствениците си. Убийството на роб е въпрос на загуба на собственост, а не на извършване на престъпление срещу човешко същество. На освободени от собствениците им роби се е давало форма на пълно римско гражданство.
• перегрини – на местните (свободни) хора живеещи на територии завладени от Рим и в съюзнически страни е можело да се дава ограничен вариант на римско гражданство.
• гражданите са имали най-много права. Гражданин е можел да бъде лишаван от гражданство при някои изключителни обстоятелства.
• Жените са отделен клас, чийто статут варира в различните периоди. Въпреки това, на тях никога не им са дадени пълните права на римски граждани; не им е позволявано да гласуват, да заемат обществен пост. Имат обаче право да притежават собственост. На теория те са субект на почти пълна сила на техните глави на семейството и в някои области на правото само малко по-добре от робите. В републиканската висша класа бракът е използван за закрепване на политически съюзи и затова е ръководен от главата на семейството, който дори е можел да причини развод и да омъжи дъщеря си за друг политик.

Тогата е отличителна дреха за древноримските граждани. Римските жени (които не са били считани за граждани) и не-граждани не са имали право да носят тоги

Методи за добиване на римско гражданство

• Раждане в семейство на римски гражданин
• Хора от латинските държави постепенно получават гражданство.
• Освободените роби автоматично стават граждани
• Римските легионери не са можели да сключват брак и поради това на техните деца не е давано гражданство, освен ако и докато легионерът не се ожени за тяхната майка, след като е освободен от служба.
• На някои хора им е давано гражданство като награда за изключителната им служба на Римската република (по-късно империя).
• Римското гражданство е можело и да бъде купено, но на много висока цена.
• Участниците в помощните войски са възнаграждавани с римско гражданство след като срокът на службата им приключи. Техните деца също стават граждани и могат да се включат в Римските легиони.
• Рим постепенно започва да дава гражданство на цели провинции; През 3 век се дава гражданство на всички свободни хора живеещи в империята.

Права

Правата на гражданите варират през различните периоди, но частичен списък включва:

• Правото да гласуват (в периода на Римската република).
• Правото да сключват правни договори.
• Правото да сключват официален брак.
• Правото да заемат обществен пост.
• Правото да съдят (и да бъдат съдени от) други в съдилищата.
• Правото на съдебен процес (да се защитят в съда).
• Правото да не бъдат подлагане на мъчения и бичуване.
• Правото да бъдат освободени от някои такси и други задължения.

Гражданин на Рим не може да бъде осъден на смърт освен ако е обвинен в измяна. Ако е обвинен в това, римски гражданин има правото да бъде съден в Рим. Дори и осъден на смърт, римски гражданин не може да бъде осъден на разпъване на кръст. (Въпреки че са осъдени за същото нещо, Св. Павел и Св. Петър получават различни наказания. Павел е обезглавен, докато Петър, който не е римски гражданин, е разпънат на кръст.)

Римско гражданство е изисквано за постъпване в легионите, но това е пренебрегвано понякога.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Roman citizenship“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.