Риналдо д’Есте (1655 – 1737)
| Риналдо д’Есте | |
| херцог на Модена и Реджо | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 26 октомври 1737 г.
|
| Религия | Католическа църква[1] |
| Управление | |
| Период | 1694 – 1737 |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Есте (династия) |
| Баща | Франческо I д’Есте |
| Майка | Лукреция Барберини |
| Братя/сестри | Алфонсо IV д’Есте Мария д’Есте Изабела д’Есте (Парма) |
| Съпруга | Шарлота Фелицита фон Брауншвайг-Люнебург (11 февруари 1696) |
| Деца | Енриета д’Есте Франческо III д’Есте |
| Риналдо д’Есте в Общомедия | |
Риналдо д’Есте (на италиански: Rinaldo d’Este; * 25 април 1655, Модена; † 26 октомври 1737, Модена) от род Есте, е кардинал (1688 – 1695) и от 1694 до 1737 г. като Риналдо III херцог на Модена и Реджо.
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Той е най-малкият син на херцог Франческо I д’Есте (1610 – 1658) от Модена и Реджо, и третата му съпруга Лукреция Барберини (1628 – 1699) от могъщия флорентински род Барберини.
На 2 септември 1686 г. папа Инокентий XI го номинира за кардинал. На 6 септември 1694 г., след смъртта на бездетния му племенник Франческо II д’Есте, той става като Риналдо III херцог на Модена и Реджо. Той напуска своите църковни служби и се жени на 11 февруари 1696 г. за Шарлота Фелицита фон Брауншвайг-Люнебург (* 8 март 1671, † 29 септември 1710), дъщеря на херцог Йохан Фридрих фон Брауншвайг-Каленберг и Бенедикта Хенриета Филипина фон Пфалц-Зимерн, за да осигури съществуването на фамилията му.
През Испанската наследствена война Риналдо III е изгонен от територията му на 30 юли 1702 г., страната е окупирана от Испания и Франция. Едва на 7 февруари 1707 г. той получава Модена и Реджо обратно. През 1710 г. купува Херцогство Мирандола.
-
Кардинал Риналдо д’Есте -
Херцог Риналдо III д’Есте -
Шарлота Фелицита фон Брауншвайг-Люнебург
Деца[редактиране | редактиране на кода]
Риналдо и Шарлота имат седем деца:
- Бенедета д’Есте (1697 – 1777), не се омъжва
- Франческо III д’Есте (1698 – 1780), херцог 1737, ∞ 1720 Шарлота д’Орлеан (1700 – 1761), дъщеря на херцог Филип II Орлеански, регент на Франция
- Амалия д’Есте (1699 – 1778)
- Джан Франческо д’Есте (1700 – 1727), архипресвитер в Бондено (1711 – 1722), полковник кирасир в императорската войска от 1723 г
- Енриета д’Есте (1702 – 1777), ∞ 1) 5 февруари 1728 Антонио Фарнезе (1679 – 1731), херцог на Парма, ∞ 2) 2 септември 1740 Леополд фон Хесен-Дармщат (1708 – 1763)
- Клементе д’Есте (* 20/23 април 1708)
- дъщеря (* септември 1710).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- G. Panini: La famiglia Estense da Ferrara a Modena, Ed. Armo, Modena 1996
- Alessandro Cont, Sono nato principe libero, tale voglio conservarmi: Francesco II d’Este (1660 – 1694), Memorie Scientifiche, Giuridiche, Letterarie, Accademia Nazionale di Scienze Lettere e Arti di Modena, ser. 8, 12 (2009), 2, pp. 407 – 459.
- Rinaldo III Duca di Modena, genealogy.euweb.cz
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Rinaldo d’Este Архив на оригинала от 2012-07-29 в Wayback Machine., Salvador Miranda: The Cardinals of the Holy Roman Church, online, fiu.edu, Florida International University