Риони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Риони
რიონი
Rioni river - Georgia (Europe).jpg
Река Риони
Relief Map of Georgia.png
42.8758° с. ш. 43.367° и. д.
42.1968° с. ш. 41.6315° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Флаг на Грузия Грузия
Дължина 327 km
Водосборен басейн 13 400 km²
Начало
Място Главен (вододелен) хребет на Голям Кавказ
Координати 42°52′32.88″ с. ш. 43°22′01.19″ и. д. / 42.8758° с. ш. 43.367° и. д.
Надм. височина 2809 m
Устие
Място Черно море
Координати 42°11′48.48″ с. ш. 41°37′53.4″ и. д. / 42.1968° с. ш. 41.6315° и. д.
Риони в Общомедия

Рио̀ни (на грузински რიონი) е река в северозападната част на Грузия. Дължина 327 km, площ на водосборния басейн 13 400 km².[1]

Течение[редактиране | редактиране на кода]

Река Риони води началото си от долната част на ледника Еден, стичащ се по южния склон на Главния (Вододелен) хребет на Голям Кавказ. В налото тече в тясно и дълбоко дефиле на югоизток между Главния (Вододелен) хребет на североизток и Лечхумския хребет на югозапад. Постепенно завива на юг и югозапад, заобикаля от изток Лечхумския хребет и при град Они навлиза в обширна долина, заключена между Лечхумския хребет на север и Рачинския хребет на юг. На протежение от близо 55 km тече в западна посока през долината между двата хребета. В този участък отдясно (от север) в нея се вливат реките Сакаура, Лухунисцкали, Ладжанури и др., а от ляво – Гарула, Джорджора и др. На левият и бряг, в средата на долината е разположен град Амбролаури.[1]

При сгт Ладжануригес Риони, напуска долината, завива на юг-югозапад и заобикаля и от запад Рачинския хребет чрез дълго 45 km, тясно и дълбоко дефиле. В този участък реката има малки и къси притоци.[1]

След като премине през град Кутаиси Риони излиза от планините и навлиза в Колхидската низина. Тук тя завива на запад, разбива се на ръкави и силно меандрира. Поради натрупваните от нея наноси руслото ѝ по-високо от обкръжаващата я местност. При вливането си Черно море северно от град Поти образува делта, като основната част от оттока ѝ (до 90%) се оттича в морето по канал, съоръжен през 1939 г. с цел предотвратяване на град Поти от наводнения по време на пълноводието ѝ. В долното си течения в нея се вливат реките: Квирила, Супса и др. (леви); Губисцкали, Цхенисцкали, Техури, Циви и др. (десни). Тук по бреговете ѝ са разположени градовете Вани, Самтредия и Поти.[1]

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Подхранването на реката е смесено, с преобладаване на дъжновното, а в горното течение – ледниковото. Пълноводие от март до октомври, като наводненията са често явление поради поройни летни валежи и по-високото ниво на водата в реката от околните местностти. Среден годишен отток в устието 405 m³/s. Водата ѝ се отличава с голямата си мътност, като през пролетта достига до 2650 gr/m³.[1]

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

На реката са изградени две ВЕЦ – Гуматската и Рионската. В долното течение, в Колхидската низина водите ѝ се използват за напояване. При високи води е плавателна за плиткогазещи съдове на 95 km от устието си.[1]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

  • К-37-XVIII М 1:200000[2]
  • К-38-VII М 1:200000[3]
  • К-38-ХIII М 1:200000[4]
  • К-38-ХIV М 1:200000[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]