Рио Гранде

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за реката в Северна Америка. За окръга в САЩ вижте Рио Гранде (окръг).

Рио Гранде
Rio Grande
Rio Grande in Big Bend NP.jpg
Рио Гранде в националния парк „Биг Бенд“, Тексас.
Usa edcp relief location map.png
37.7978° с. ш. -107.5383° и. д.
25.9561° с. ш. -97.1453° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение САЩ (Колорадо, Ню Мексико, Тексас), Мексико (Чиуауа, Коауила, Нуево Леон, Тамаулипас)
Дължина 3051 km
Водосборен басейн 471 900 km²
Отток средно: 68 m³/s
максимално: 27 297 m³/s
минимално: 1 m³/s
Начало
Място Кенди Маунтин, планини Сан Хуан
Координати 37°47′52″ с. ш. 107°32′17.99″ з. д. / 37.797778° с. ш. 107.538333° з. д.
Надм. височина 3658 m
Устие
Място Мексикански залив
Координати 25°57′21.99″ с. ш. 97°08′43″ з. д. / 25.956111° с. ш. 97.145278° з. д.
Надм. височина 0 m
Рио Гранде в Общомедия

Рио Гранде (на английски: Rio Grande; на испански: Río Bravo del Norte) е река, протичаща на територията на Съединените американски щати и Мексико. В Мексико е позната още и като Рио Браво (или Рио Браво дел Норте).

Реката е с дължина 3034 километра (1 885 мили), което я нарежда на 3-то място по дължина в САЩ и на 4-то в цяла Северна Америка.

Извира от планините Сан Хуан, щата Колорадо, САЩ, преминава през долината Сейнт Луис, след това на юг през щатите Ню Мексико и Тексас, оформяйки част от Границата на САЩ и Мексико. Влива се в Мексиканският залив.

Реката служи като естествена граница между американския щат Тексас и мексиканските щати Чиуауа, Коауила, Нуево Леон, Тамаулипас. От средата на 20 век широко използване на водите на реката за селско стопанство и градове, както и големи отклоняващи язовирни стени, са намалили естествения отток на реката в Мексиканския залив до едва 20%. Близо до устието на реката се намира важен селскостопански регион.

Водосборния басейн на реката е почти 472 000 km2,[1] но много безотточни области се намират в него и понякога те също се включват в общата площ на водосборния басейн, увеличавайки я на 870 000 km2.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Водосборен басейн на реката.

Рио Гранде извира от западната част на националната гора Рио Гранде в щата Колорадо.[3] Реката се образува от съединяването на няколко потока в подножието на Кенди Маунтин в планинския масив Сан Хуан, източно от Континенталния вододел на Америка. Оттам тече през долината Сейнт Луис, след това на юг в долината Рио Гранде в Ню Мексико, преминавайки през ждрелото Рио Гранде близо до Таос, след което поема към Еспаньола, приемайки допълнително води от река Рио Чама. После реката продължава в южна посока през пустинните градове Албакърки и Лас Крусес към Ел Пасо и Сиудад Хуарес В района на Албакърки реката тече покрай редица исторически села на народите пуебло. След Ел Пасо служи като част от границата между САЩ и Мексико.

Според начинът на измерване, граничната дължина на реката е от 889 km до 1248 km.[3] Големият приток Рио Кончос навлиза в Рио Гранде при Охинада и снабдява по-голямата част от водата в граничния сегмент. Друг приток е река Пекос, която се влива в Рио Гранде при язовир Амистад. Въпреки дължината си, Рио Гранде не е плавателна дори за малки пътнически или товарни кораби. Плаването по нея е възможно само за много малки лодки и само на няколко места. Максималанта дълбочина на реката е 18 m.[4]

Рио Гранде извира високо в планините и тече през по-голямата си част на висока надморска височина; Албакърки е на 1619 m, а Ел пасо е на 1147 m над морското равнище. В Ню Мексико реката тече от един басейн с наноси към друг, прерязвайки каньони между басейните и поддържайки крехка заливна екосистема. От Ел пасо на изток реката тече през пустиня. Въпреки че напоително селско стопанство присъства през повече от дължината ѝ, то е особено развито в субтропичната долина на долното течение на Рио Гранде. Реката се влива чрез малка песъчлива делта в Мексиканския залив. През 2001 и 2002 г. устието на Рио Гранде е блокирано от пясъчен нанос. През есента на 2003 г. наносът е изчистен от бързо речно течение при 200 m³/s.[5]

Плавателност[редактиране | редактиране на кода]

Навигацията по реката е активна през по-голямата част от 19 век,[6] като над 200 различни парахода работят между устието до Браунсвил и Рио Гранде Сити. Много параходи от реките Охайо и Мисисипи са реквизирани от американското правителство и преместени в Рио Гранде по време на Мексиканско-американската война през 1846 г. Те предоставят превоз на американската армия, водена от генерал Закари Тейлър, за да нападне Монтерей, Мексико. Според военните инженери, чрез малки модификации реката може да стане плавателна чак до Ел Пасо, но тези съвети така и не биват последвани.

При устието на Рио Грандо от мексиканска страна се е намирало търговското пристанище Багдад, което по времето на Американската гражданска война е единственото законно пристанище на Конфедерацията. Европейски кораби акостират близо до пристанището, за да поддържат неутралността му и успешно се справят със задачата по време на конфликта, въпреки известното напрежение от блокиращите кораби на американския флот. Пристанището е било плитко, с няколко малки плавателни съда, които теглят товари от и към по-дълбоко газещите товарни кораби, закотвени наблизо. Тези дълбоко газещи кораби не могат да преминат през плиткия пясъчен нанос при устието на реката. Търговията на пристанището е основно европейски военни доставки в замяна на боли памук.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rio Grande NASQAN Program. // United States Geological Survey.
  2. Benke, Arthur C.. Rivers of North America. Academic Press, 2005. ISBN 978-0-12-088253-3. с. 186 – 192.
  3. а б Metz, Leon C.. Rio Grande. // The Handbook of Texas Online.
  4. Rio Grande River. // Encyclopædia Britannica. In some places the depth of the river has varied from nearly 60 feet (18 metres) to a bare trickle or nothing.
  5. Water Bulletin Number 75: Flow of the Rio Grande and Related Data; From Elephant Butte Dam, New Mexico to the Gulf of Mexico. // International Boundary and Water Commission, 2005.
  6. Tom Lea (1957) The King Ranch writes that Richard King made his fortune as a riverman on the Rio Grande before he proposed marriage to Henrietta and started his cattle ranch.