Ритуал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Ритуал или церемония е действие или поредица от действия, изпълнявани с установени правила за последователност, място, изпълнител(и) и др. Ритуалът е израз на дадена традиция, а самите действия са неспонтанни и имат най-вече символично значение. Науката, която изучава ритуалите е етнология. Ритуалите, свързани с религията, се наричат обреди. За свързаните с радостни събития ритуали се използват термините церемония, честване или тържество, а главното действащо лице на такива събития се назовава церемониалмайстор. Ритуалите често са изпълнявани в определено помещение – ритуална/обредна зала/дом, главно при сватби и погребения.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Думата „ритуал“ е заимствана от думата със същото значение ritual в английския език, където се среща за пръв път през 1570 г., а през 17 век се използва, за да означава „предписания ред за извършване на религиозни служби“ или по-точно книгата с тези предписания.[1] Коренът на „ритуал“ е в санскритското Рта, означаващо „това, което е правилно свързано, ред, правило“, през ритус (на латински: ritus) – древноримски термин за комбинация от церемония и ритуали.[2]

Думи със сродно значение: церемония, тържество, честване, обред.

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Ритуалът може да се погледне от четири гледни точки.

Символ[редактиране | редактиране на кода]

Ритуалът е система от символи, които съхраняват или по-скоро съдържат специфичните особености на ритуалното поведение.[3]

Ценност[редактиране | редактиране на кода]

Ритуалът е средство за предаване на информация за най-важните ценности и тяхната йерархия.[3]

Цел[редактиране | редактиране на кода]

Ритуали съществуват и без връзка с мит или с религия, представлявайки отделна система от цели и средства за постигането им.[3]

Роля[редактиране | редактиране на кода]

Ритуалът може да се разглежда и като продукт от взаимодействието на различни социални статуси и позиции.[3]

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Запалването на олимпийския огън в Гърция, използвайки огледало и слънчевата светлина

Ритуалите може да се разделят на директни или косвени, както и на позитивни (съдържащи воля за действие) и негативни (съдържащи нежелание, отказ от действие, табу).[3]. Ритуалите може да са свързани с конкретен празник (църковен или светски) или с определен повод (сватба, раждане на дете, успех, раздяла, смърт и др.), както и със ситуциии в ежедневието ни като: наздравица, ръкостискане, ръкопляскане, почукване по затворена врата и т.н. Някои ритуали по света:

  • Запалването на олимпийски огън.
  • Хвърлянето на новородени бебета от високо към събраната долу тълпа.[4]
  • Ритуали против уроки, като: чукане на дърво, плюене през рамо, хвърляне на сол, кадене, баене, леене на куршум, гасене на кибритени клечки във вода, пиене на светена вода и др.
  • Гадаене – разнообразни ритуали като гледане на кафе, боб, различни карти, кристално кълбо и др.
  • Призоваване на дъжд.
  • Татуиране – в някои племена татуирането е ритуал, свързан с израстването.
  • Спортистите често имат свои ритуали преди започване на състезание или при постигане на успех.
  • Изпълнение на национален химн, понякога с издигане на национален флаг – при този ритуал се стои прав, като израз на уважение, съчетано понякога с поставяне на дясната ръка на сърцето.
  • Козируване при военните лица – кратък ритуал в стегната изправена поза, при който се отдава почит чрез поднасяне на пръстите на дясната ръка към слепоочието.
  • Поклон – един от най-разпространените ритуали, като при далекоизточните култури, начинът на покланяне е показателен за степента на уважението.
  • Свалянето (или повдигането) на шапката – ритуал за отдаване на почит.
  • Заставане на едно коляно – крайна форма за отдаване на почит или умоляване.
  • Апотропей – ритуали, свързани с талисманите.
  • Японска чайна церемония (чадо или садо) – включва подготовката и поднасянето на зелен прахообразен чай на гости.

Църковни ритуали[редактиране | редактиране на кода]

Религията е изключително свързана с ритуали. Едни от най-известните ритуали са:

  • Молитва
  • Палене на свещи
  • Прекръстване
  • Ритуали, свързани с използването на ароматни масла и растения (напр. тамян), вино, светена вода и др.

Сватбени ритуали[редактиране | редактиране на кода]

В различните държави се изпълняват разнообразни ритуали свързани с женитбата:[5]

  • кражба на булката
  • ергенско/моминско парти
  • пълнене с пари на обувката на булката
  • размяна на пръстени
  • настъпване на младоженеца
  • първа целувка
  • носене на булката на ръце от младоженеца
  • хвърляне във въздуха над главите на младоженците на ориз, жито, дребни монети, бонбони и т.н.
  • ритване на менче с вода или поливане на вода
  • брудершафт
  • чупене на чашите на младоженците
  • захранване на младоженците от свекървата с питка с мед и сол
  • разчупване на питка над главите на младоженците
  • танц (хоро) с булката (булката повежда хорото, който се хване й дава пари)
  • кумово хоро
  • сваляне на жартиера
  • хвърляне на букета
  • захранване с торта
  • първа брачна нощ
  • меден месец

Ритуали, свързани със смърт[редактиране | редактиране на кода]

Погребение[редактиране | редактиране на кода]

Освен традиционното погребение в ковчег, се практикува и кремация. Прахът от нея се поставя в урна, като тя може да се съхранява в дома, на определено място в гробищен парк, или се разпръсква над сушата или в морето. Възможно е също урната да се положи в гроб или да се хвърли в морето (т.нар. морско погребение). Интересен, вече забранен ритуал, е тибетското небесно погребение. При него тялото на починалия се занася на върха на някоя планина, където го нарязват, за да привлече животните, а неизядените останки от тялото се правят на прах.[6]

Самоубийство[редактиране | редактиране на кода]

Ритуалното самоубийство сепуко, е част от японската култура, като целта му е запазване на честта на изпълняващият го.

Жертвоприношение[редактиране | редактиране на кода]

Жертвоприношението е ритуално убийство на хора или животни с цел почитане или омилостивяване на божество, както и израз на благодарност към него.

Традиционни ритуали в България[редактиране | редактиране на кода]

Кукер, преди 1945 г. Централен държавен архив, София. Фонд 2072K „Христо Вакарелски“.

Индиански ритуали[редактиране | редактиране на кода]

Едни от най-известните ритуали изпълнявани от индианците в Северна Америка, достигнали до нас благодарение на многото тематична художествена литература са:

  • Пушене на тютюн от обща лула и заравяне на томахавка като символ на помирение
  • Рисуване по лицето с цветовете на войната;
  • Скалпиране – взимане на част от скалпа на победения враг като трофей.

Ритуали при животните[редактиране | редактиране на кода]

Животните също изпълняват някои ритуали основно като средство за ухажване. Те включват различни звуци, движения и поведение.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Емил Дюркем, Елементарни форми на религиозния живот. Превод от френски език М. Серафимова, Л. Янакиева. София: София – С. А., 1998[7]
  • Мери Дъглас, Чистота и опасност. Анализ на понятията за омърсяване и табу. Превод от английски език Даниела Колева. София: ЛИК, 2005
  • Виктор Търнър, Ритуалният процес. София: ЛИК, 1999

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Boudewijnse, „British Roots of the Concept of Ritual“, стр. 278
  2. „Словарь иностранных слов, вошедших в состав русского языка“ – Чудинов А.Н., 1910
  3. а б в г д Пламен Бочков, Ритуал, Университетски речник на Нов български университет.
  4. 7 от най-странните световни ритуали, profit.bg, 28 март 2014.
  5. Обичаи и Суеверия
  6. Дарина Караколева, Пет от най-странните погребални ритуали по света, dariknews.bg, 11 септември 2018.
  7. Илия Илиев, Непознатата страна на Дюркем, рец във в-к „Култура“.