Риф (планина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Риф.

Риф (планина)
Риф край град Шефшауен
Риф край град Шефшауен
Morocco relief location map.jpg
35° с. ш. -4° и. д.
Местоположение на картата на Мароко
Общи данни
Местоположение Флаг на Мароко Мароко
Част от Атласки планини
Най-висок връх Тидигин
Надм. височина 2 455 m
Риф (планина) в Общомедия
Риф край град Шефшауен

Риф (на арабски: جبال الريف) е планина в северната част на Мароко.

На запад се простира до нос Спартел край Танжер, а на изток - до нос Кебдана и устието на река Мулуя.

Риф не е част от Атласките планини, но заедно с Бетическите планини в Андалусия образува Гибралтарската дъга (Алборанска геоложка област).

Най-високата точка на Риф е връх Тидигин (2455 м). Планината е най-дъждовната област в цяло Мароко (до 2000 мм).

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

В Риф има от 5 до 8 популации на застрашения берберски макак (Macaca sylvanus) и вида медоносна пчела (Apis mellifera major).

В по-влажните западната и централната част се срещат атласки кедър (Cedrus atlantica), корков дъб (Quercus suber), каменен дъб (Quercus ilex) и последните останали гори от мароканска ела (Abies pinsapo marocana), подвид на испанската ела (Abies pinsapo). По източните, по-сухи склонове има по-скоро борови гори, най-вече от видовете алепски бор (Pinus halepensis), приморски бор (Pinus pinaster) и тетраклинис (Tetraclinis).

През последния век Риф страда от тежко обезлесяване поради прекалена паша, горски пожари, изсичане на гори за освобождаване на земеделски земи, основно за отглеждане на коноп, и отмиване на най-горния слой на почвата.

История[редактиране | редактиране на кода]

Коренното население на Риф са рифийците, подгрупа на берберите. През XI век пр.н.е. тук се появяват финикийците, които създават множество търговски селища в района. По-късно Риф попада в ръцете на новата велика сила в региона, Картаген. След Третата пуническа война Картаген е завладян напълно от Рим и Риф става част от провинция Мавретания. По времето на Клавдий тя е разделена, при което гр. Тингис (дн. Танжер) става столица на провинция Тингитанска Мавретания. През V век попада под вандалска власт, а през VI век част от него е завладяна от Византийската империя.

През 710 г. е установено царство Некор и скоро голяма част от берберите приемат исляма. Не след дълго по тези земи се установяват и арабите. През XV век в Риф се настаняват много маври, прогонени от Испания, които пренасят характерната андалусийска култура в Мароко. Оттогава Риф става сцена на множество войни между мароканските династии, Испания и Португалия, които впоследствие спират за четири века до Мароканско-испанската война от 1859-1860 г., която е загубена от Мароко. През XX век конфликтите между Испания и Мароко продължават, като най-значителна е Войната за Риф от 1920 г.

Мароко получава пълната си независимост отново през 1956 г.

Градове[редактиране | редактиране на кода]

Най-големите градове в Риф са Танжер, Тетуан, Надор и Ал Хосейма.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]