Риф (планина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Риф.

Риф
Планината Риф край град Шефшауен
Планината Риф край град Шефшауен
Morocco relief location map.jpg
35° с. ш. -4° и. д.
Местоположение на картата на Мароко
Общи данни
МестоположениеFlag of Morocco.svg Мароко
Най-висок връхТидигин
Надм. височина2455 m
Риф (планина) в Общомедия
Риф край град Шефшауен


Риф или Ер Риф (на арабски: جبال الريف‎)е планинска верига в северозападната част на Атласките планини, простираща се като дъга на около 320 km, от гибралтарския проток на северозапад покрай югозападния бряг на Средиземно море да най-долното течение на река Мулуя, в северната част на Мароко. Максималната ѝ височина е връх Тидигин (2455 m), издигащ се в централната ѝ част. Северните ѝ склонове стръмно се спускат към брега на Средиземно море, а югозападните, южните и югоизточните – стъпаловидно към т.н. равнина Мароканска Месета. На юг, в района на град Таза чрез ниска седловина се свързва с планинската верига на Висок Атлас. Изградена е предимно от варовици и прорязана от дефилета на множество реки. От южните ѝ склонове извират реките Лукос, Верга (десен приток на Себу) и Мсун (ляв приток на Мулуя). На север към Средиземно море текат предимно къси, с голям наклон и почти целогодишно постоянни реки – Лау, Уринга, Некор, Зеракна и др. Планината е най-дъждовната област в цяло Мароко (до 2000 mm годишно). Долните участъци на северните склонове на планината са обрасли с маквиси и гори от корков и каменен дъб, а нагоре следват иглолистни гори, съставени от атласка хвойна, туя и храстовиден кедър. по южните склонове има множество плантации заети от овощни градини.[1]

В планината има от 5 до 8 популации на застрашения берберски макак (Macaca sylvanus) и вида медоносна пчела (Apis mellifera major). В по-влажните западни и централни части се срещат атласки кедър (Cedrus atlantica), корков дъб (Quercus suber), каменен дъб (Quercus ilex) и последните останали гори от мароканска ела (Abies pinsapo marocana), подвид на испанската ела (Abies pinsapo). По източните, по-сухи склонове има по-скоро борови гори, най-вече от видовете алепски бор (Pinus halepensis), приморски бор (Pinus pinaster) и тетраклинис (Tetraclinis). През последния век Риф страда от тежко обезлесяване поради прекалена паша, горски пожари, изсичане на гори за освобождаване на земеделски земи, основно за отглеждане на коноп, и отмиване на най-горния слой на почвата.

История[редактиране | редактиране на кода]

Коренното население на Риф са рифийците, подгрупа на берберите. През XI век пр.н.е. тук се появяват финикийците, които създават множество търговски селища в района. По-късно Риф попада в ръцете на новата велика сила в региона, Картаген. След Третата пуническа война Картаген е завладян напълно от Рим и Риф става част от провинция Мавретания. По времето на Клавдий тя е разделена, при което гр. Тингис (дн. Танжер) става столица на провинция Тингитанска Мавретания. През V век попада под вандалска власт, а през VI век част от него е завладяна от Византийската империя.

През 710 г. е установено царство Некор и скоро голяма част от берберите приемат исляма. Не след дълго по тези земи се установяват и арабите. През XV век в Риф се настаняват много маври, прогонени от Испания, които пренасят характерната андалусийска култура в Мароко. Оттогава Риф става сцена на множество войни между мароканските династии, Испания и Португалия, които впоследствие спират за четири века до Мароканско-испанската война от 1859 – 1860 г., която е загубена от Мароко. През XX век конфликтите между Испания и Мароко продължават, като най-значителна е Войната за Риф от 1920 г.

Мароко получава пълната си независимост отново през 1956 г.

Градове[редактиране | редактиране на кода]

Най-големите градове в Риф са Танжер, Тетуан, Надор и Ал Хосейма.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]