Рихард Демел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рихард Демел
Richard Dehmel
германски поет
През 1905 г.
През 1905 г.

Роден
Починал

Националност Флаг на Германия Германия
Професия поет, драматург, писател
Литература
Период 1891 – 1922
Жанрове стихотворение, пиеса, роман
Направление символизъм
Дебютни творби „Избавления“ (1891)
Семейство
Съпруга Ида Ауербах

Подпис Dehmel Signature.gif
Рихард Демел в Общомедия

Рихард Демел (на немски: Richard Dehmel) е най-видният представител на германския литературен символизъм – поет, драматург и романист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Рихард Демел е роден в Хермсдорф, Бранденбург в семейството на лесничей. Следва естествени науки, икономика, социология и философия, а също теология в Берлин и Лайпциг. Дълго време работи като чиновник в застрахователна компания и едва тридесет и две годишен се отдава изцяло на литературата. Пътува из Италия, Гърция, Швейцария, Холандия и Англия, приятелство го свързва с Детлев фон Лилиенкрон, Аугуст Стриндберг и Станислав Пшибишевски. В Първата световна война петдесет и една годишният поет участва като доброволец и е награден с кръст за храброст.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Доброволец в Първата световна война, 1914 г.
Демел (вляво) в окоп, 1915 г.

Сред произведенията на Рихард Демел се открояват стихосбирките „Избавления“ (1891), „Но любовта“ (1893) и „Жената и светът“ [1] (1896), като последната предизвиква шумен скандал заради „накърняване на религиозните и нравствените чувства“. Чрез тези творби Демел се стреми да надмогне традицията на немския реализъм и натурализъм. Силно повлиян от философията на Фридрих Ницше, той изпълва поезията си с „чиста символика“, с пантеистична еротика и „варварски“ копнеж по една отвъдна реалност, белязана от „битката между Бог и Звяр“. Това особено проличава в последната му стихосбирка „Красив див свят“ (1913).

Влияние[редактиране | редактиране на кода]

Творчеството на Рихард Демел, излъчващо езикова мощ, упражнява силно влияние не само върху съвременната му немска литература, но и върху поколението на експресионистите, най-вече върху ранната поезия на Йоханес Р. Бехер. Стихотворения на Демел са преведени на български от Пенчо Славейков, който казва за него: „Той беше гений, изразител на модерната душа...“ През годините преди Първата световна война Гео Милев изготвя в Лайпциг дисертация на тема „Лириката на Рихард Демел с оглед на новата поезия“, като го счита за „най-великия гений на немското словесно творчество“ и превежда негови стихове, които включва в своята Антология на жълтата роза (1922).

По текстове на Демел пишат свои произведения композиторите Рихард Щраус, Макс Регер, Арнолд Шьонберг и Курт Вайл. Прочутият струнен секстет „Просветлена нощ“ оп. 4 (1899) на Шьонберг е създаден по едноименното стихотворение на Рихард Демел от книгата му „Жената и светът“ с основна тема противоречието между „любов и сексуалност“.

Гласът на вечерта

Мълчи полето.

В леса, в житата
Расте тъмата.

Ти сякаш чуваш:
Струи мъглата.

Слухтиш – и ето:
Ти сякаш плуваш,
Кърниш морето
На тишината.

1893 [2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Erlösungen. Eine Seelenwandlung in Gedichten und Sprüchen 1891
  • Aber die Liebe. Ein Ehemanns – und Menschenbuch. Mit Deckelzeichnung von Hans Thoma und Handbildern von Fidus 1893
  • Lebensblätter. Gedichte und Anderes. Mit Randzeichnungen von Joseph Sattler 1895
  • Der Mitmensch. Drama 1896
  • Weib und Welt. Gedichte und Märchen. 1896
  • Lucifer. Ein Tanz – und Glanzspiel 1899
  • Fitzebutze. Allerhand Schnickschnack für Kinder von Paula und Richard Dehmel. Mit Bildern von Ernst Kreidolf 1900
  • Weib und Welt. Gedichte und Märchen. 1901
  • Zwei Menschen. Roman in Romanzen 1903
  • Der Buntscheck. Ein Sammelbuch herzhafter Kunst für Ohr und Auge deutscher Kinder. Mit Bildern von Ernst Kreidolf 1904
  • Fitzebutze. Traumspiel in 5 Aufzügen. In Musik gesetzt von Hermann Zilcher. Textbuch 1907
  • Die Verwandlungen der Venus. Rhapsodie 1907
  • Anno Domini 1812. Gedicht 1907
  • Eine Lebensmesse. Dichtung 1909
  • Die Gottesnacht. Ein Erlebnis in Träumen 1911
  • Michel Michael. Komödie 1911
  • Jesus und Psyche. Phantasie bei Klinger 1912
  • Schöne wilde Welt. Neue Gedichte und Sprüche 1913
  • Volksstimme Gottesstimme. Kriegsgedichte 1914
  • Kriegs-Brevier. 1917
  • Die Menschenfreunde. Drama 1917
  • Zwischen Volk und Menschheit. Kriegstagebuch 1919
  • Die Götterfamilie. Kosmopolitische Komödie 1921 (postum)
  • Mein Leben. Autobiografie 1922 (postum)
  • Der Vogel Wandelbar. Ein Märchen 1924 (postum)
  • Der kleine Held. Eine Dichtung für wohlgeratene Bengels und für Jedermann aus dem Volk 1924 (postum)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стихотворението „На кръстопът“ в превод на Венцеслав Константинов
  2. „Гласът на вечерта“ от Рихард Демел, в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]