Рихеза Лотарингска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рихеза, портрет от Ян Матейко
Рихеза в капелата на Йоан, катедралата Кьолн
Църквата St. Maria ad Gradus, рисунка от 17 век

Рихеза (на немски: Richeza, Rixa, * 995; † 21 март 1063 г. в Заалфелд, Тюрингия) е като съпруга на крал Мешко II Лямберт от 1025 до 1034 г. кралица на Полша.

По майчина линия тя произлиза от Лиудолфингите, по бащина линия от Ецоните. Рихеза е най-възрастната дъщеря на лотарингския пфалцграф Ецо и Матилда Саксонска, дъщеря на император Ото II и Теофано.

През 1013 г. Рихеза се омъжва за полския принц Мешко II Лямберт († 1034), син на крал Болеслав I Храбри. Този брак е уреден още през 1000 г. в Гнезно между император Ото III и Болеслав Храбри.

Сватбата се състои на Петдесетница 1013 г. в Мерзебург с присъствието на император Хайнрих II и Болеслав I. След смъртта на Хайнрих II през 1024 г. и на Болеслав I на 17 юни 1025 г. тя става полска кралица. Мешко II умира през 1034 г. Рихеза бяга заедно с децата си, заради новата опозиция на нехристияните, в Свещената Римска империя и се връща обратно при фамилията си.

Рихеза получава Заалфелд и се нарича и по-нататък кралица на Полша със съгласието на Конрад II. В Заалфелд тя събира полската опозиция, която поддържа нейния син Казимир. Той успява с помощта на Конрад II през 1039 г. да се върне на полския трон.

През 1047 г. умира нейният брат херцог Ото, последният мъжки наследник на Ецо. Рихеза наследява голями части от Ецонската собственост. На неговото погребение в Браувайлер, чрез епископ Бруно фон Тюл, тя поставя нейните светки украшения на олтара и става Sanctimoniale, за да се посвети в остатъка от живота си на Memoria на Ецоните.

На 17 юли 1051 г. тя, сестра ѝ Теофану, абтеса в Есен, и нейния брат Херманн, архиепископ на Кьолн, преписват манастир Браувайлер на архиепископия Кьолн.

Рихеза умира на 21 март 1063 г. в Заалфелд. Тя е погребана в кьолнската църква St. Maria ad Gradus, не в Браувайлер, както е искала. Това става по нареждане на архиепископ Ано II от Кьолн.

Заради нейните дарения и благочестив живот тя е чествана още през Средновековието като Светица. Особено е почитана около Кьолн и в Клотен на 21 март .

Нейният гроб е преместен в катедралата на Кьолн и често е отварян за вземане на реликви. При последното отваряне през 1959 г. намират костите ѝ добре запазени.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Рихеза има с Мешко три доказани деца:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Klaus Gereon Beuckers, Die Ezzonen und ihre Stiftungen. LIT Verlag, Münster 1993, ISBN 3-89473-953-3.
  • Alfons Friderichs, Auf den Spuren der Königin Richeza, Begegnung mit Polen, Düsseldorf Jan/Febr. 1968, 5. Jahrg., S. 9–12.
  • Alfons Friderichs, Polenkönigin Richeza, Klotten und seine Geschichte, Briedel, 1997, ISBN 3-929745-48-8. S. 98–152.
  • Alfons Friderichs, Polenkönigin Richeza, Klotten und seine Geschichte, Briedel, 1997, ISBN 3-929745-48-8. S. 98–152.
  • Franz Xaver von Wegele, [http://de.wikisource.org/wiki/ADB:Richeza Richeza, Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). 28, Duncker & Humblot, Leipzig 1889, S. 439–442.
  • Amalie Fößel, Richeza, Königin von Polen († 1063), Neue Deutsche Biographie (NDB). 21, Duncker & Humblot, Berlin 2003, S. 516 f. (Digitalisat).
  • Ekkart Sauser, Richeza, Königin von Polen, Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). 20. Bautz, Nordhausen 2002, ISBN 3-88309-091-3, Sp. 1220–1221.