Рицар без броня (филм, 1966)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рицар без броня
РежисьориБорислав Шаралиев
СценаристиВалери Петров
В ролитеАпостол Карамитев,
Олег Ковачев,
Слав Николов,
Мария Русалиева,
Цвятко Николов
МузикаВасил Казанджиев
ОператорАтанас Тасев
РазпространителБЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ФИЛМОТЕКА
БЪЛГАРСКА КИНЕМАТОГРАФИЯ
Студия за игрални филми – СОФИЯ
Премиера14 февруари 1966 г.
Времетраене85 минути
СтранаБългария Народна република България
Езикбългарски
Цветностчерно-бял
Външни препратки
IMDb

„Рицар без броня“ е български игрален филм (семеен, драма) от 1965 година на режисьора Борислав Шаралиев, по сценарий на Валери Петров. Оператор е Атанас Тасев. Музиката във филма е композирана от Васил Казанджиев.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Семейството се суети около новата кола и потегля на първия излет с нея. Малкият Ваньо (Олег Ковачев) бъбри весело, но бащата (Цвятко Николов) го срязва. Майката (Мария Русалиева) слага трапеза на открито, но в този момент колата потегля по наклона. Уплахата им, че малкият е вътре, отминава – палавникът изскача от храстите. Ваньо често играе сред блоковете с дървени мечове и картонена рицарска броня и постепенно се сблъсква с живота на възрастните. Неговата учителка (Таня Масалитинова) идва при баща му, началник в министерството, със справедлива молба, но той я отпраща. Момчето е смутено от разговора между родителите – защо не се застъпват за правдата? То се чувства самотно и все по-чуждо у дома и разговаря на ум с единствения човек, на когото се доверява – вуйчото (Апостол Карамитев). Когато той го взема на разходка, детето е щастливо. Двамата надникват в печатницата на вестник, на репетиция в театъра, отиват на интересен филм. Вуйчо Георги не прекъсва думите и въпросите на Ваньо, отнася се към него със сериозност. И когато се прибира вкъщи, момчето притиска до себе си кристала, подарен от вуйчото, за да го показва като чудо.

Край на разкриващата сюжета част.

Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]

Изпълнител Роля
Олег Ковачев Ваньо Стамов
Вихър Стойчев Пинокио
Слав Николов
Олег Попов
Приятели на Ваньо
Катя Стоянова Розамунда
Мария Русалиева Емилия Стамова (майката)
Цвятко Николов Стоян Стамов (бащата)
Апостол Карамитев Вуйчо Георги
Таня Масалитинова Учителката Кирилова
Георги Пенков Пътен милиционер
Юрий Яковлев
Анани Анев
Никола Анастасов
Кирил Димчев
Ламби Порязов
Соня Маркова другарката Христова, журналистка
Д. Горанова
Евг. Филипова
Д. Георгиев
Евстати Стратев (некредитиран)

Технически екип[редактиране | редактиране на кода]

Сценарий Валери Петров
Режисьор Борислав Шаралиев
Оператор Атанас Тасев
Художник Мария Иванова
Музика Васил Казанджиев
Звук Георги Кръстев
Стоил Ганев
Редактор Николай Попов
Костюми Лили Димкова
Асистент-режисьори Николай Рударов
Николай Попов
Дора Тодорова
Асистент-оператори Ивайло Тренчев
Димитър Хаджиилиев
Цанко Цанчев
Монтаж Евгения Радева
Венцеслава Каранешева
Грим Евгения Димчева
Армене Мечикян
Фотограф Милка Русинова
Гардероб Цветана Рачева
Реквизит Георги Апостолов
Адм. ръководители Весела Димитрова
Христо Ненов
Любомир Минев
Директор Вълчо Йорданов
Distributed by БЪЛГАРСКА КИНЕМАТОГРАФИЯ
Студия за игрални филми – СОФИЯ
/Copyright © 1965/

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Специална награда на журито от Фестивала за български игрални Филми, (Варна, 1966).
  • Награда на град София за 1966 г.
  • „Сребърният лъв на Свети Марко“ за най-добър детски филм на режисьора Борислав Шаралиев, (Венеция, Италия, 1966)
  • Награда за най-добра интерпретация на детска роля на Олег Ковачев, (Венеция, Италия, 1966)
  • Награда на в-к „Пионерская правда“ за най-добра детска роля на Олег Ковачев, Международен филмов фестивал, (Москва, СССР, 1967).
  • 144-ти в класацията на БНТ за „Любими български филми“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за