Ричард Карлович Маак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ричард Карлович Маак
Richard Karlovich Maack
руски естественик

Роден
Аренсбург, Руска империя (днес Куресааре, остров Сааремаа, Естония)
Починал

Националност Флаг на Русия Русия
Образование Санктпетербургски държавен университет
Научна дейност
Област ботаника, естествознание
Образование Петербургски университет
Ричард Карлович Маак в Общомедия

Ричард Карлович Маак (на немски: Richard Karlowitsch Maack) е руски естественик, пътешественик-изследовател, немец по произход.

Произход и младежки години (1825 – 1853)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 септември 1825 година (стар стил) в Аренсбург, Руска империя (днес Куресааре, Естония). Завършва гимназия в Санкт Петербург и следва природни науки в Петербургския университет. След завършване на висшето си образование е учител, а след това директор на училище в Иркутск, главен инспектор на училищата в Източен Сибир, член на съвета на министрите на народното просвещение.

Експедиции в Сибир (1853 – 1859)[редактиране | редактиране на кода]

Пътешествие в Якутия, 1853 – 1854[редактиране | редактиране на кода]

По поръчение на Сибирското отделение на Руското географско дружество през 1853 – 1856 г. Маак осъществява първата си експедиция по неизвестните дотогава долини на реките Вилюй, Чона и Оленьок, като в експедицията участва топографът Александър Кондратиевич Зондхаген. В края на 1853 г. Маак го изпраща от Иркутск за изследване на долното течение на Вилюй. Зондхаген се прехвърля от река Долна Тунгуска на река Чона (най-големия десен приток на Вилюй), спуска се с лодка по нея до устието ѝ и изяснява, че тази река тече в северно направление по плоски възвишения. От устието на Чона заснема река Вилюй до град Вилюйск, но поради настъпилите студове е принуден да прекрати работа и отива в Якутск, където през април 1854 г. пристига и Маак.

През април 1854 г. Маак, заедно с други двама сътрудници и Зондхаген, от Якутск се спускат по Лена и се изкачват по Вилюй до Вилюйск, като Зондхаген допълва своите изследвания на долното течение на реката. В началото на юли групата продължава на северозапад, преминава през средното течение на река Тюкян (747 км, ляв приток на Вилюй) и достига до река Ханя (ляв приток на Марха, която е ляв приток на Вилюй), където закупуват елени от местните якути. По този начин експедицията изследва част от Централно-Якутската равнина.

От Ханя, групата без един от сътрудниците, който се отправя на юг за да изследва средното течение на Марха и притоците ѝ, продължава на север през плоски възвишения и през септември достига до река Оленьок на 68º с.ш. От там експедицията завива на югозапад, пресича десните горни притоци на Оленьок и вододела между нея и Вилюй (на Северната полярна окръжност, между 107º – 108º и.д.) и в края на октомври достига до горното течение на Вилюй. Тука пътешествениците са застигнати от студове и снеговалежи. Свършват провизиите. Елените също страдат от липса на паша. По дълбок сняг, при 40-градусови студове, членовете на експедицията картират над 100 km от горното течение на Вилюй. Продължават на югозапад и достигат до устието на Чона, където се срещат с якути, които ги приемат в своите топли юрти, снабдяват ги с дебели дрехи и продукти.

Главната цел на експедицията е достигната: Вилюй е „картиран“ на протежение от 2650 km, с изключение на малък участък нагоре от устието на Чона. През януари 1855 г. отрядът пресича Ленско-вилюйския вододел и се завръща в Иркутск.

Пътешествие в басейна на Амур, 1855 – 1859[редактиране | редактиране на кода]

През април 1855 г. започва плаване по Амур от сливането на реките Шилка и Аргун до езерото Кизи. В края на август плава обратно нагоре и през януари 1856 се завръща в изходния пункт.

През лятото на 1859 г. изследва река Усури и десните ѝ притоци реките Хор и Иман.


Памет[редактиране | редактиране на кода]

На името на Маак са наименувани вид пеперуди, обитаващи Далечния Изток и род дървета от семейство Бобови – Маакия.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Путешествие на Амур, совершенное по распоряжению Сибирского отдела Русского географического общества в 1855 году“, СПБ, 1859;
  • „Путешествие по долине реки Уссури“, т. 1 – 2, СПБ, 1861;
  • „Очерк флоры Уссурийской страны“, 1862;
  • „Вилюйский округ Якутской области“, ч. 1,2 изд., ч.2 – 3, СПБ, 1877 – 1886.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Азатян, А. А. и др., История открытия и исследования Советской Азии, М. 1969
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 269 – 270.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.
Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985, стр. 92 – 93, 120.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Маак, Ричард Карлович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.