Ричоти Гарибалди
| Ричоти Гарибалди Ricciotti Garibaldi | |
| италиански военен и филелинин | |
 | |
| Роден |
24 февруари 1847 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Военна служба | |
| Звание | бригаден генерал |
| Семейство | |
| Баща | Джузепе Гарибалди |
| Ричоти Гарибалди в Общомедия | |
Ричоти Гарибалди (на италиански: Ricciotti Garibaldi) е четвърти син и най-малкото дете на Джузепе Гарибалди и Анита Гарибалди. Кръстен е на героя Никола Ричоти, обезглавен в хода на похода срещу Неаполитанското кралство (виж. Поход на хилядата).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ричоти Гарибалди е роден в Монтевидео, Уругвай, но израства в Ница и Капрера, в италианския Пиемонт.[1] Той в най-голяма степен измежду членовете на семейството наследява революционната традиция на гарибалдейството. Вдъхновява се от революционните идеи на времето си, романтизмът му го превръща във виден филелин. Военната си кариера започва с участието си заедно с баща си в Битка при Бацеке и Битка при Ментана в хода на Австро-пруско-италианската война.[2] Заедно участват и във Френско-пруската война, пленявайки единственото пруско знаме за цялата война.[3]
През 70-те и 80-те години на 19 век начева предприятия в Америка и в Австралия, завършили с фалит. В годините 1887–1890 е депутат в италианския парламент.
Участва на страната на Кралство Гърция в Първата гръцко-турска, и последвалата я Балканска война, сформирайки своя собствена военна част – т.нар. Корпус на червенодрешковците – съставен от италиански и английски доброволци. Начело на корпуса е синът му – Пепино Гарибалди.[4] След ПСВ и Похода към Рим (28 – 31 октомври 1922 г.) Пепино Гарибалди се изявява като виден антифашист, а брат му Ецио Гарибалди – като отявлен поддръжник на Бенито Мусолини (Дуче), с което възниква семеен политически конфликт във фамилията Гарибалди.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Fabrizio Montanari, Garibaldi e Bakunin in Rivista anarchica, anno 37 n. 329, ottobre 2007 online
- ↑ cfr pag 74 Angelo Umiltà, I volontari del 1866 ovvero da Milano alle Alpi Rezie, Vol II, Milano, 1866
- ↑ Cfr. pag. 96 di: Zeffiro Ciuffoletti, Arturo Colombo, Annita Garibaldi Jallet,I Garibaldi dopo Garibaldi: la tradizione famigliare e l'eredità politica, P. Lacaita, 2005
- ↑ Σόλων Ν. Γρηγοριάδης, Οί Βαλκανικοί Πόλεμοι 1912 – 1913, εκδ. Φυτράκη 1979, σελ. 92