Ришард Капушчински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ришард Капушчински
Ryszard Kapuściński
полски журналист и писател
Роден
Починал
23 януари 2007 г. (74 г.)
ПогребанВоенно гробище в Повонзки, Варшава, Полша
Учил въвВаршавски университет
ПартияПолска обединена работническа партия
Активен периодот 1956 г.
Семейство
БащаЮзеф Капушчински
МайкаМария Бобка
СъпругаАлисия Капушчинска
ПодписRyszard Kapuściński signature.svg
Уебсайт
Ришард Капушчински в Общомедия

Рѝшард Капушчѝнски (на полски: Ryszard Kapuściński) е известен полски журналист, публицист, писател и поет. Капушчински е смятан за един от водещите полски журналисти на XX век.

Наред със Станислав Лем, той е най-превежданият полски писател.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родният дом на Ришард Капушчински

Роден е в 1932 г. в Пинск, град, който по това време е в границите на Втората Полска република, а днес е в Беларус.

Дебютира като поет още на 17 години в седмичника „Dziś i jutro“. През 1950 г. завършва Варшавската гимназия „Станислав Сташиц“. През 1955 г. завършва Историческия факултет на Варшавския университет и започва работа в редакцията на „Sztandar Młodych“. През 1956 г. получава първата си награда – Златен кръст за заслуги – за репортажа „To też jest prawda o Nowej Hucie“ („Това също е вярно за Нова Хута“), който описва тежките условия, при които работниците строят комбината. През същата година се осъществява и неговото първо пътуване извън Европа – до Индия. Напуска вестника през 1958 г., отхвърлен от редакцията, заради подкрепата му към седмичника „Po prostu“, който критикува властта.

Премества се в „Политика“. Между 1953 г. и 1981 г. Капушчински е член на Полската обединена работническа партия. След като няколко години отразява полски събития, през 1964 г. Капушчински е назначен в Полската информационна агенция (РАР). Като неин единствен чуждестранен кореспондент през следващите десет години той отговаря за 50 страни“. През този период Капушчински пътува из развиващия се свят и отразява войни, преврати и революции в Азия, Европа и Латинска Америка, включително Футболната война – „кървав, невероятен конфликт, избухнал между Хондурас и Салвадор през 1969 година заради две футболни срещи“.[2] Капушчински е известен с отразяването на разпада на колониалната система в Африка през 60-те и 70-те години на XX век. До завръщането си в Полша той отразява 27 революции и преврата.

От 1974 г. работи в седмичника „Kultura“. Превежда на полски език „Боливийския дневник“ на Че Гевара. Сприятелява се със Салвадор Алиенде.

През 1987 г. Royal Court Theatre в Лондон поставя сценична адаптация на неговата книга „Императорът“, която описва рухването на режима на Хайле Селасие I в Етиопия (по-късно поставен на сцена и в страната).

Гробът на Ришард Капушчински

От началото на 60-те години Капушчински започва да публикува книги, чийто жанр съчетава пътеписа с журналистиката, отличаващи се с изтънчена разказваческа техника и психологически портрети на героите, богатство на метафори и други стилистични фигури. Едни от най-известните книги на Капушчински са: „Императорът“, публикувана през 1978 г. (издадена на български заедно с „Шахиншахът“ през 1990 година); „Шахиншахът“ (1982) – падането на последния шах на Иран Мохамед Реза Пахлави; и „Империята“ от 1993 (български превод през 1994) – последните дни на Съветския съюз те се радват на забележителен успех в цял свят.

Член е на Дружеството на полските писатели.

Умира на 23 януари 2007 г. на 74-годишна възраст.[3] Неговата смърт е отразена от полски и световни медии. Погребалната литургия е на 31 януари 2007 г. в базиликата „Св. Кръст“ във Варшава. Води я примасът на Полша Юзеф Глемп. Капушчински е погребан на Военното гробище Повонзки.

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

През 1996 г. е отличен с наградата „Ян Парандовски“, през 1999 г. получава „Икар“.

Избран е сред журналистическото съсловие за Журналист на века чрез допитване на изданието Press. Лауреат на наградата „Дариуш Фикус“ за 2014 г. Доктор хонорис кауза на Шльонския университет (17 октомври 1997 г.)[4], Вроцлавския университет (2001), Ягелонския университет (2004) и Гданския университет (29 януари 2004 г.)[5].

Общо получава над 40 отличия и награди.

Прием в България[редактиране | редактиране на кода]

В България са издадени книгите на Капушчински „Шахиншахът“, „Империята“, „Футболната война“, „Още един ден живот“, „Абанос“ „Пътешествие с Херодот“, „Лапидарии“ (I, II, III, VI), „Дневникът на репортера“, „Стремителният ход на историята. Записки на ХХ и ХХI век“, „Другият“, „Писането. С Ришард Капушчински разговаря Марек Милер“. Преводът им е дело на Благовеста Лингорска, която през 2018 г. става лауреат на Наградата за превод на творби на Ришард Капушчински за цялостно творчество. Преводач на „Лапидарии“ т. IV-V е Милена Милева.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

От 2010 г. се връчва награда „Ришард Капушчински“ за най-добрите книги с репортажи.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Busz po polsku (Буш по полски, 1962)
  • Czarne gwiazdy (Черните звезди, 1963)
  • Kirgiz schodzi z konia (Киргизът слиза от коня, 1968)
  • Gdyby cała Afryka (Ако цяла Африка, 1969)
  • Dlaczego zginął Karl von Spreti? (Защо загина Карл фон Шпрети?, 1970)
  • Chrystus z karabinem na ramieniu (Христос с карабина на рамо, 1975)
  • Jeszcze dzień życia (Още един ден живот, 1976)
    Избрано: Футболната война. Още един ден живот. Абанос. София: Карина-М, 2001, 472 стр.
  • Wojna futbolowa (Футболната война, 1978)
    Избрано: Футболната война. Още един ден живот. Абанос. София: Карина-М, 2001, 472 стр.
  • Cesarz (Императорът, 1978)
    Императорът. Шахиншахът. Пловдив: Христо Г. Данов, 1990, 318 стр.
  • Szachinszach (Шахиншахът, 1986)
    Императорът. Шахиншахът. Пловдив: Христо Г. Данов, 1990, 318 стр.
  • Notes (Бележник, 1986)
  • Wrzenie świata (Кипежът на света, избрано, 1988)
  • Lapidarium (Лапидарий, 1990)
  • Imperium (1993)
    Империята. София: Фльорир, 1994, 310 стр.
  • Lapidarium II (Лапидарий II, 1995)
  • Lapidarium III (Лапидарий III, 1997)
    Лапидарии. София: Карина-М, 1998, 366 стр.
  • Heban (Абанос, 1998)
    Избрано: Футболната война. Още един ден живот. Абанос. София: Карина-М, 2001, 472 стр.
  • Lapidarium IV (Лапидарий IV, 2000)
    Лапидарии IV-V-VI. София: СОНМ, 2017, 392 стр.
  • Lapidarium V (Лапидарий V, 2001)
    Лапидарии IV-V-VI. София: СОНМ, 2017, 392 стр.
  • Autoportret reportera (Автопортрет на репортера, 1998)
    Автопортрет на репортера. Стремителният ход на историята. Записки за XX и XXI век. Другият. София: СОНМ, 2015, 396 стр.
  • Podróże z Herodotem (2004)
    Пътешествия с Херодот. София: Изток-Запад, 2008, 286 стр.
  • Prawa natury (Законите на природата, стихосбирка, 2006)
  • Ten Inny (Другият, 2006)
    Автопортрет на репортера. Стремителният ход на историята. Записки за XX и XXI век. Другият. София: СОНМ, 2015, 396 стр.
  • Lapidarium VI (Лапидарий VI, 2007)
    Лапидарии IV-V-VI. София: СОНМ, 2017, 392 стр.

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Che Guevara – Dziennik z Boliwii (превод и бележки под линия Ришард Капушчински)

Публикации в списание Granta (на английски)[редактиране | редактиране на кода]

  • Granta 15: A Warsaw Diary
  • Granta 16: Science
  • Granta 20: In Trouble Again
  • Granta 21: The Story-Teller
  • Granta 26: Travel
  • Granta 28: Birthday Special!
  • Granta 33: What Went Wrong?
  • Granta 48: Africa
  • Granta 73: Necessary Journeys
  • Granta 88: Mothers

Фотография[редактиране | редактиране на кода]

  • Z Afryki (Извън Африка) (2000) – Първият фотографски албум на автора. Публикуван в Испания под заглавието Desde Africa (2001) и в Италия под заглавието Dall'Africa (2002).
  • Ryszard Kapuściński: Fragment (2002) – Каталог от фотографска изложба на автора в Opus Gallery във Вроцлав през май 2002 г.
  • Ze świata (От света) (2008) – Албум с авторски фотографии от цял свят, с предговор на Джон Ъпдайк (текст на полски).
  • Spacer poranny (Сутрешната ми разходка) (2009) – Албум с авторски фотографии от Mokotów Field във Варшава (text in English, German and Spanish, as well as Polish).
  • Ryszard Kapuściński: From the Imperium (2010) – Каталог от фотографска изложба на автора в Националната художествена галерия Zachęta във Варшава, 18 декември 2010 – 20 февруари 2011.
  • Busz po polsku. Postscriptum (2012) – Албум с авторски фотографии от изложбата Konin jak Colorado. Снимките са открити през 2010 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Nasiłowska, Anna. Między kolekcją a kanonem. // Niezbędnik Inteligenta Plus [04] 1 (1). Polityka, 01 2011. str. 32-36. Архивиран от оригинала на 2019-01-17. (на полски)
  2. ↑ ((en)) Футболната война (откъс), в списание Granta
  3. ↑ Ryszard Kapuściński nie żyje (gazeta.pl).
  4. ↑ Doktorzy honoris causa Uniwersytetu Śląskiego. // Посетен на 21 lutego 2011.
  5. ↑ Lista honorowych doktoratów UG. // Гдански университет. Посетен на 25 lutego 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ryszard Kapuściński в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Полша“         Портал „Полша“    
Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ришард_Капушчински&oldid=11003907“.