Ришард Капушчински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Ришард Капушчински
полски журналист

Роден
Починал
23 януари 2007 г. (74 г.)

Уебсайт Страница в IMDb
Ришард Капушчински в Общомедия

Рѝшард Капушчѝнски (на полски: Ryszard Kapuściński) е известен полски журналист, публицист, писател и поет. Капушчински е смятан за един от водещите полски журналисти на XX век.

Наред със Станислав Лем, той е най-превежданият полски писател. 

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Капушински е роден в 1932 година в Пинск, град, който по това време е в границите на Втората Полска република, а днес е в Беларус.

Дебютира като поет още на 17 години в седмичника „Dziś i jutro“. През 1950 г. завършва Варшавската гимназия „Станислав Сташиц“. През 1955 г. завършва Историческия факултет на Варшавския университет и започва работа в редакцията на „Sztandar Młodych“. През 1956 г. получава първата си награда – Златен кръст за заслуги – за репортажа „To też jest prawda o Nowej Hucie“ („Това също е вярно за Нова Хута“), който описва тежките условия, при които работниците строят комбината. През същата година се осъществява и неговото първо пътуване извън Европа – до Индия. Напуска вестника през 1958 г., отхвърлен от редакцията, заради подкрепата му към седмичника „Po prostu“, който критикува властта.

Премества се в „Политика“. Между 1953 г. и 1981 г. Капушчински е член на Полската обединена работническа партия. След като няколко години отразява полски събития, през 1964 година Капушчински е назначен в Полската информационна агенция (РАР). Като нейн единствен чуждестранен кореспондент през следващите десет години той отговаря за 50 страни“.[1] През този период Капушчински пътува из развиващия се свят и отразява войни, преврати и революции в Азия, Европа и Латинска Америка, включително Футболната война – „кървав, невероятен конфликт, избухнал между Хондурас и Салвадор през 1969 година заради две футболни срещи“.[2] Капушчински е известен с отразяването на разпада на колониалната система в Африка през 60-те и 70-те години на XX век. До завръщането си в Полша той отразява 27 революции и преврати.

От 1974 г. работи в седмичника „Kultura“. Превежда на полски език „Боливийския дневник“ на Че Гевара. Сприятелява се със Салвадор Алиенде.

През 1987 г. Royal Court Theatre в Лондон поставя сценична адаптация на неговата книга „Императорът“, която описва рухването на режима на Хайле Селасие I в Етиопия (по-късно поставен на сцена и в страната).

От началото на 60-те Капушчински започва да публикува книги, чийто жанр съчетава пътеписа с журналистиката, отличаващи се с изтънчена разказваческа техника и психологически портрети на героите, богатство на метафори и други стилистични фигури. Едни от най-известните книги на Капушчински са: „Императорът“, публикувана през 1978 година (издадена на български заедно с „Шахиншахът“ през 1990 година); „Шахиншахът“ (1982) – падането на последния шах на Иран Мохамед Реза Пахлави; и „Империята“ от 1993 (български превод през 1994) – последните дни на Съветския съюз те се радват на забележителен успех в цял свят.[3]

През 1996 г. е отличен с наградата „Ян Парандовски“, през 1999 г. получава Икар.

Избран сред журналистическото съсловие за Журналист на века чрез допитване на изданието Press. Лауреат на наградата „Дариуш Фикус“ за 2014 г. Доктор хонорис кауза на Шльонския университет (17 октомври 1997 г.), Вроцлавския университет (2001), Ягелонския университет (2004) и Гданския (29 януари 2004 г.). Общо получава над 40 отличия и награди. Член на Дружеството на полските писатели. От 2010 г. се връчва награда „Ришард Капушчински“ за най-добрите книги с репортажи.

Умира на 23 януари 2007 г. на 74 годишна възраст. Неговата смърт е отразена от полски и световни медии. Погребалната литургия е на 31 януари 2007 г. в базиликата „Св. Кръст“ във Варшава. Води я примаса на Полша Юзеф Глемп. Капушчински е погребан на Военното гробище Повонзки.

Избрани произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Буш по полски (1962)
  • Черните звезди (1963)
  • Киргизът слиза от коня (1968)
  • Ако цяла Африка (1969)
  • Защо загина Карл фон Шпрети (1970)
  • Христос с карабина на рамо (1975)
  • Още един живот (1976)
  • Футболната война (1978)
  • Императорът (1978)
  • Шахиншахът (1986)
  • Бележник (1986)
  • Кипежът на света (1988)
  • Лапидарии (1988)
  • Империята (1993)
  • Абанос (2001)
  • Пътешествие с Херодот (2008)

В България са издадени книгите му: „Шахиншахът“, „Империята“, „Футболната война“, „Още един ден живот“, „Абанос“ „Пътешествие с Херодот“, „Лапидарии“ (I, II, III, VI), „Дневникът на репортера", "Стремителният ход на историята. Записки на ХХ и ХХI век", "Другият“, „Писането. С Ришард Капушчински разговаря Марек Милер“. Преводът им е дело на Благовеста Лингорска, която през 2018 г. става лауреат на Наградата за превод на творби на Ришард Капушчински за цялостно творчество. Преводач на "Лапидарии" т. IV-V е Милена Милева.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ryszard Kapuściński“ в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
     Портал „Полша“         Портал „Полша