Роберто Боланьо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Роберто Боланьо
Roberto Bolaño
чилийски писател
Графити в Барселона с образа на Роберто Боланьо, 2012
Графити в Барселона с образа на Роберто Боланьо, 2012

Роден
Починал
15 юли 2003 г. (50 г.)
Националност Flag of Chile.svg Чили
Литература
Период 1975 – 2003 г.
Жанрове Роман, разказ, поезия
Известни творби „Ералде“ (1998)
„Ромуло Галегос“ (1999)
Семейство
Съпруга Каролина Лопес
Деца Лаутаро, Алехандра

Уебсайт Страница в IMDb
Роберто Боланьо в Общомедия

Роберто Боланьо Áвалос (на испански: Roberto Bolaño Ávalos) е чилийски писател, автор на романи, разкази, стихотворения и есета. „Ню Йорк Таймс“ го нарича „най-значимия за поколението си глас на латиноамериканската литература“.

Романът му „Диви детективи“ („Los detectives salvajes“) – неговият пръв реален пробив на испански – е награден с две от най-значимите международни награди за испаноезична литература: „Ералде“ през 1998 и „Ромуло Галегос“ през 1999 година. Световният успех на Боланьо обаче идва посмъртно, след превода на романа му „2666“ на английски език. Въпреки че текстът не е окончателно подготвен за печат поради ранната смърт на Боланьо, той е публикуван и през 2008 г. е отличен с Наградата за художествена литература на Американската асоциация на литературните критици.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Роберто Боланьо е роден на 28 април 1953 г. в Сантяго, Чили, но през 1968 г. цялото му семейство се мести в Мексико Сити. Там той прекъсва училище, работи като журналист и става ляв политически активист.

През 1973 г., преизпълнен с ентусиазъм, се връща от Мексико в Чили, където на власт е единственият законно избран президент социалист в Латинска Америка, Салвадор Алиенде, но така се получава, че месец след като се е прибрал, е извършен държавен преврат и започва кървавата диктатура на военните, начело с Аугусто Пиночет. Този епизод е ключов за Боланьо, който по-късно го споменава в няколко от творбите си (в които впрочем често се появява неговото алтер его Артуро Белано, чието първо име е заимствано от любимия на Боланьо поет Артюр Рембо). По подозрение, че извършва подривна дейност, той е задържан и прекарва осем дни в ареста, откъдето го спасяват двама негови бивши съученици, работещи като надзиратели (случката е описана в разказа „Ченгета“ от сборника „Телефонни обаждания“).

В текстовете си Боланьо личат смесените му чувства към Чили и чилийците, особено що се отнася до литературата. Писателят не пести критики към литераторите, които намира за посредствени (Исабел Алиенде например) или разочароващи като личности (Пабло Неруда, Алехандро Ходоровски), но и възторзи по отношение на онези, които смята за особено даровити (Никанор Пара, Енрике Лин, Родриго Лира и други).

Пред 1974 г. се завръща в Мексико, а през 1975 г. е един от основателите на малкото поетично движение инфрареализъм (бидейки критичен и към собствената си личност и биография, по-късно пародира апломба и съдържанието му в романа „Диви детективи“).

Изгнание в Испания[редактиране | редактиране на кода]

Роберто Боланьо емигрира в Европа през 1977 г. и в крайна сметка се установява в Испания, където се жени и заживява близо до Барселона, на Коста Брава (ивица от средиземноморското крайбрежие на автономната област Каталония). Захваща се с различни занимания: мияч на чинии, пазач на палатков лагер, пиколо, работник в чистотата. Пише нощем и въпреки че живо се интересува от литература и в чилийския, и в мексиканския си период, всичките му публикувани произведения са писани в Европа. Често участва в местни литературни конкурси и получава малки парични награди, които уплътняват бюджета му (ситуация, описана в разказа „Сенсини“ от „Телефонни обаждания“). От 1981 г. до смъртта си живее в малкия каталонски крайбрежен град Бланес.

Боланьо се занимава с поезия докъм 40-тата си година, когато окончателно се преориентира към прозата. В едно интервю казва, че е започнал да пише проза, защото се е чувствал отговорен за благосъстоянието на семейството си, особено след раждането на сина си през 1990-а. Въпреки това продължава да се определя преди всичко като поет и през 2000 г. публикува стихосбирка, компилирана в продължение на 20 години, под заглавието „Романтичните кучета“ („Los perros románticos“).

Боланьо страда от чернодробна недостатъчност и докато работи по романа си „2666“ е в списъка на чакащите за трансплантация. Умира на 15 юли 2003 г. в Барселона, след дълго боледуване.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Боланьо е автор на 10 романа и два сборника с разкази, излезли приживе:

Романи
  • 1984 – „Consejos de un discípulo de Morrison a un fanático de Joyce“ – „Съвети от един ученик на Морисън към един почитател на Джойс“ (с А. Г. Порта)
  • 1993 – „La pista de hielo“ – „Пързалката“
  • 1996 – „La literatura nazi en América“ – „Нацистката литература в Америка“
  • 1996 – „Estrella distante“ – „Отдалечена звезда“
  • 1998 – „Los detectives salvajes“ – „Диви детективи“
  • 1999 – „Amuleto“ – „Амулет“
  • 1999 – „Monsieur Pain“ – „Мосю Пен“
  • 2000 – „Nocturno de Chile“ – „Чилийско ноктюрно“
  • 2002 – „Amberes“ – „Антверпен“ (първият вариант на ръкописа датира още 1980 г.)
  • 2002 – „Una novelita lumpen“ – „Лумпенско романче“
Разкази
  • 1997 – „Llamadas telefónicas“ – „Телефонни обаждания“
  • 2001 – „Putas asesinas“ – „Кучки вероломни“

Посмъртни издания[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта му са издадени още три романа и два сборника с разкази (както и ред есеистични и сборни книги):

Романи
  • 2004 – „2666“
  • 2010 – „El Tercer Reich“ – „Третият Райх“
  • 2011 – „Los sinsabores del verdadero policía“ – „Неволите на истинския полицай“
Разкази
  • 2003 – „El gaucho insufrible“ – „Нетърпимият гаучо“
  • 2007 – „El secreto del mal“ – „Тайната на злото“

Издания на български език[редактиране | редактиране на кода]

На български език са публикувани:

  • сборникът с разкази „Телефонни обаждания“ („Llamadas telefónicas“), превод Нева Мичева, ИК „Жанет 45“, 2011
  • романът „Неволите на истинския полицай“ („Los sinsabores del verdadero policía“) превод Маня Костова, ИК "Рива", 2011.
  • романът „Отдалечена звезда“ („Estrella distante“) превод Людмила Петракиева, ИК "Рима", 2012
  • романът „Чилийско ноктюрно“ („Nocturno de Chile“), превод Стефка Кожухарова, ИК „Рива“, 2012
  • романът „2666“, превод Катя Диманова, Мариана Китипова, Маня Костова, ИК „Рива“, 2013
  • сборникът с разкази „Кучки вероломни“ („Putas asesinas“), превод Нева Мичева, ИК „Жанет 45“, 2015
  • романът „Лумпенско романче“ („Una novelita lumpen“), превод Лилия Добрева, ИК „Рива“, 2016
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Roberto Bolaño“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]