Роберто Менини
| Роберто Менини Roberto Menini | |
| римокатолически епископ | |
 | |
| Роден |
18 октомври 1837 г.
|
|---|---|
| Починал | 12 октомври 1916 г.
|
| Погребан | Свети Лудвиг, Пловдив, Република България |
| Религия | Католическа църква[1] |
| Учил в | Грацки университет |
| Роберто Менини в Общомедия | |
Роберто Менини е римокатолически архиепископ, апостолически викарий на Софийско-пловдивския апостолически викариат.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Архиепископ Роберто Менини е роден на 18 октомври 1837 година[2] в Сплит. Като далматинец, той добре познава южнославянските езици. Започва да учил право, но после се прехвърля и завършва богословие в Грацкия университет, Австрия. На 5 юли 1863 година Роберто Менини е посветен в свещенически сан при Ордена на капуцините.[2]
На 30 януари 1880 година е избран за титулярен метелополски епископ и назначен за коадютор на апостолическия викарий на София и Пловдив епископ Франческо Рейнауди. Ръкоположен е на 2 февруари 1880 година.[2] Успява да овладее български език. На 5 май 1885 година, след смъртта на Рейналди, Менини става софийско-пловдивски викарий и на 19 май е повишен в сан архиепископ на Гангренската архиепископия.[2] Първата негова грижа е да преструктурира семинария в Пловдив с помощта на главния настоятел на капуцините в Рим и да я направи международна. Съединението на Княжество България и Източна Румелия налага през 1894 г. тази семинария да бъде разделена на две: младежите чужденци са изпратени в Цариград, а българите остават в Пловдив.
През 1891 г. е открита Клементинската болница в София, а през 1896 г. е построена нова сграда на католическата болница в Пловдив, поверена на сестрите терциарки.[3]
В началото на 1897 г. архиепископът внася в Министерството на външните работи и изповеданията проект за договор между България и Светия Престол. Проектът съдържа 17 члена и предвижда нова организация на Католическата църква в България като архиепископия със седалище в София и епископски катедри в провинцията, урежда различни взаимоотношения между църквата и държавата, изяснява някои спорни проблеми от семейно-правен характер и регламентира възможностите за религиозно-просветна дейност на католическите ордени и конгрегации. Предложението е съпроводено и с идея за календарна реформа, с която България да приеме Грегорианския календар. Предложенията остават неосъществени.[4]
През 1889 г. е довършена и осветена църквата „Света Йосиф“ в София. В Пловдив през 1903 г. е осветена и новата църква „Света Богородица Лурдска“. През 1906 г. с одобрението на папа Пий X основава Католически орден „Кръстът на светиите Кирил и Методий“. Наградата се връчва на благотворители на Католическата църква в България от двата пола.[5] През 1910 г. Менини закупува терени в София за построяване на сиропиталище и училище „Санта Мария“.[4] Роберто Менини е автор на редица богословски книги.
Той заболява и умира в Клементинската болница в София през 1916 г., след като е преживял в България 36 години. Тялото му е пренесено в Пловдив, където е погребан в катедралата „Свети Лудвиг“ до двамата негови предшественици – Андреа Канова и Франческо Рейнауди.
През 2006 г. в Тренто Винченцо Крискуоло издава монография посветена на епископ Роберто Менини.[6]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Капуцините в Пловдивско.
- ((en)) Биографични данни в „catholic-hierarchy“
- Roberto Menini, 1837 – 1916: arcivescovo cappuccino vicario apostolico di Sofia e Plovdiv – от Винченцо Крискуло
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ menini // Посетен на 20 октомври 2020 г.
- ↑ а б в г д Archbishop Roberto Menini, O.F.M. Cap. † // Catholic Hierarchy. Посетен на 20 август 2019 г.
- ↑ Международната католическа болница „Княгиня Клементина“ // Архивиран от оригинала на 2017-06-13. Посетен на 2017-03-25.
- ↑ а б Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.
- ↑ Orden und Ehrenzeichen, No.73, Juni 2011 // Архивиран от оригинала на 2020-10-19. Посетен на 2020-01-02.
- ↑ Chriscuolo V., Roberto Menini (1837-1916). Arcivescovo cappuccino vocario apostolico di Sofia e Plovdiv, Trento 2006, Biblioteca Provinciale Cappuccini
| Анджео Кралевич | → | метелополски епископ (2 февруари 1880 – 19 май 1885) |
→ | Казимир Вик |
| епископ Франческо Рейнауди | → | апостолически викарий на Софийско-пловдивския апостолически викариат (5 май 1885 – 12 октомври 1916) |
→ | епископ Викенти Пеев |
| пръв | → | гангренски архиепископ (19 май 1885 – 12 октомври 1916) |
→ | Педро Поблете |