Роберто Менини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Роберто Менини
Roberto Menini
римокатолически епископ
Роден
1837 г.
Починал
1916 г. (79 г.)

Роберто Менини е римокатолически архиепископ, апостолически викарий на Софийско-Пловдивския апостолически викариат със седалище в Пловдив. През голяма част от архиерейското си служене е изкарал в София.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Епископ Роберто Менини е роден в Сплит през 1837 година. Като далматинец, той добре познава южнославянските езици. Започва да учил право, но после се прехвърля и завършва богословие е университета в Грац, Австрия. През 1863 г. Роберто Менини е посветен в свещенически сан при Ордена на капуцините.

През 1880 г. е обявен за помощник на епископ Франческо Рейнауди в Пловдив. Успява да овладее български език. В 1885 г., след смъртта на Рейналди, Менини е повишен в сан архиепископ на Гангрийската архиепископия и става Софийско-Пловдивски викарий. Първата негова грижа е да преструктурира семинария в Пловдив с помощта на главния настоятел на капуцините в Рим и да я направи международна.Съединението на Княжество България и Източна Румелия налага през 1894 г. тази семинария да бъде разделена на две: младежите чужденци са изпратени в Цариград, а българите остават в Пловдив.

През 1896 г. е построена нова сграда на католическата болница в Пловдив, поверена на сестрите терциарки. През 1889 г. е довършена и църквата „Света Йосиф“ в София, а през 1891 г. е открита Клементинската болница в София.[1] В Пловдив през 1903 г. е осветена и новата църква „Света Богородица Лурдска“. През 1910 г. Менини закупува терени в София за построяване на сиропиталище и училище „Санта Мария“. Роберто Менини е автор на редица богословски книги.

Той заболява и умира в Клементинската болница през 1916 г., след като е преживял в България 36 години. Тялото му е пренесено в Пловдив, където е погребан в катедралата „Свети Лудвиг“ до двамата негови предшественици – Андреа Канова и Франческо Рейнауди.

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

архиепископ Франческо Рейнауди Софийско - Пловдивски епископ (1885 – 1916) епископ Винкенти Пеев