Роберто Менини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Роберто Менини
Roberto Menini
римокатолически епископ
Роден
Починал
12 октомври 1916 г. (78 г.)

Религия Римокатолическа църква

Роберто Менини е римокатолически архиепископ, апостолически викарий на Софийско-пловдивския апостолически викариат.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на епископ Менини в катедралата „Свети Лудвиг“ в Пловдив

Епископ Роберто Менини е роден на 18 октомври 1837 година[1] в Сплит. Като далматинец, той добре познава южнославянските езици. Започва да учил право, но после се прехвърля и завършва богословие в Грацкия университет, Австрия. На 5 юли 1863 година Роберто Менини е посветен в свещенически сан при Ордена на капуцините.[1]

На 30 януари 1880 година е избран за титулярен метелополски епископ и назначен за коадотюр на апостолическия викарий на София и Пловдив епископ Франческо Рейнауди. Ръкоположен е на 2 февруари 1880 година.[1] Успява да овладее български език. На 5 май 1885 година, след смъртта на Рейналди, Менини става софийско-пловдивски викарий и на 19 май е повишен в сан архиепископ на Гангренската архиепископия.[1] Първата негова грижа е да преструктурира семинария в Пловдив с помощта на главния настоятел на капуцините в Рим и да я направи международна.Съединението на Княжество България и Източна Румелия налага през 1894 г. тази семинария да бъде разделена на две: младежите чужденци са изпратени в Цариград, а българите остават в Пловдив.

През 1896 г. е построена нова сграда на католическата болница в Пловдив, поверена на сестрите терциарки. През 1889 г. е довършена и църквата „Света Йосиф“ в София, а през 1891 г. е открита Клементинската болница в София.[2] В Пловдив през 1903 г. е осветена и новата църква „Света Богородица Лурдска“. През 1910 г. Менини закупува терени в София за построяване на сиропиталище и училище „Санта Мария“. Роберто Менини е автор на редица богословски книги.

Той заболява и умира в Клементинската болница през 1916 г., след като е преживял в България 36 години. Тялото му е пренесено в Пловдив, където е погребан в катедралата „Свети Лудвиг“ до двамата негови предшественици – Андреа Канова и Франческо Рейнауди.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Анджео Кралевич метелополски епископ
(2 февруари 1880 – 19 май 1885)
Казимир Вик
епископ Франческо Рейнауди апостолически викарий на Софийско-пловдивския апостолически викариат
(5 май 1885 – 12 октомври 1916)
епископ Викенти Пеев
пръв гангренски архиепископ
(19 май 1885 – 12 октомври 1916)
Педро Поблете