Роберт Барани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Роберт Барани
Robert Bárány
унгарски лекар

Роден
Починал
Погребан Швеция

Образование Виенски университет
Медицина
Област Отология
Подпис Barany Robert signature.jpg
Роберт Барани в Общомедия

Роберт Барани (на унгарски: Robert Bárány, 22 април 1876 – 8 април 1936) е австро-унгарски и шведски лекар-отолог[1][2].

За работата си върху физиологията и патологията на вестибуларния апарат на ухото получава през 1914 г. Нобеловата награда за физиология или медицина.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Барани е роден във Виена, Австро-Унгария. Той е най-голямото от 6-те деца на Мария Хок (дъщеря на учен) и Игнас Барани (унгарски евреин, управител на банка и мениджър на имоти)[3].

Посещава медицинското училище при Виенския университет, където завършва през 1900 г. Като лекар във Виена, Барани експериментира с инжектиране на течност във вътрешното ухо на пациентите си, оплакващи се от главозамайване. Пациентът усеща световъртеж и нистагъм (неволеви движения на очите), когато Барани инжектира течност, която е твърде студена. В отговор на това той затопля течността, а пациентът изпитва нистагъм в обратна посока. От този опит Барани теоретизира, че ендолимфата (течността, съдържаща се в мембранозния лабиринт на вътрешното ухо) потъва, когато е хладно, и нараства, когато е топло, като по този начин посоката на движение на потока ендолимфа предоставя проприоцептивен сигнал на вестибуларния апарат. Продължава да работи в това наблюдение със серия от експерименти, наричайки го „калорична реакция“. Изследванията, произтичащи от неговите наблюдения, правят хирургичното лечение на заболявания на вестибуларния апарат възможни. Барани прави изследвания и в други аспекти на контрола на равновесието, включително и функциите на малкия мозък.

Барани се включва в редиците на австро-унгарската армия по време на Първата световна война като цивилен хирург, но скоро е пленен от руската армия. Когато му е присъдена Нобеловата награда през 1914 г., Барани се намира в руски военнопленически лагер. Освободен е през 1916 г. след дипломатически преговори с Русия, проведени с посредничеството на принц Карл от Швеция и Червения кръст, благодарение на което успява да присъства на церемонията по награждаването му през 1916 г.

От 1917 г. до смъртта си той е професор в Университета в Упсала. Той умира малко преди 60-та си годишнина в Упсала, Швеция.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Robert Bárány. // Encyclopædia Britannica Online. 2009.
  2. White, Fred A.. Physical Signs in Medicine and Surgery: An Atlas of Rare, Lost and Forgotten Physical Signs. Museum Press Books, 2009. ISBN 978-1-4415-0829-4. 58068. с. 37. Посетен на 22 април 2011.
  3. Wilson, H.W.. Nobel prize winners: an H.W. Wilson biographical dictionary. 1987. с. 54. Посетен на 22 април 2011.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Nobel Lectures, Physiology or Medicine 1901 – 1921. Amsterdam, Elsevier Publishing Company, 1967. Посетен на 22 април 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Robert Bárány“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.