Роберт Бунзен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене


Роберт Бунзен
немски химик и откривател
Роберт Бунзен 
Роден: 31 март 1811
Гьотинген, Германия
Починал: 16 август 1899
Хайделберг, Германия
Статуя на Роберт Бунзен в Хайделберг
Роберт Бунзен

Роберт Вилхелм Еберхард Бунзен (* 31 март 1811 в Гьотинген; † 16 август 1899 в Хайделберг) е немски химик. Заедно с Густав Кирхоф открива спектралния анализ, с чиято помощ се доказва елементарния състав на химичните вещества. Усъвършенства газовата горелка. Открива Бунзен-елемента и Бунзен-фотометъра.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Бунзен е най-малкия от четиримата синове на професора по литература Кристиан Бунзен. След завършване на училището в Гьотинген и Холцмилден, той следва химия в университета в Гьотинген. През 1830 г. завършва дисертацията си Enumeratio ac descriptio hygrometrorum quae inde a Saussurii temporibus proposita sunt за хидрометъра. През 1831 г. получава научна степен. От 1832 до 1833 г., с помощта на провинциалната стипендия, пътува из цяла Западна Европа, за да се обучава. Тогава се запознава с Фридрих Рунде, Юстус фон Либих в Гийсен и Александър Митшерлих в Бон.

Гьотинген[редактиране | edit source]

След като се завръща от пътуването Бунзен се хабилитира и започва експериментите си за разтворимостта на метални соли на арсенова киселина. И до днес откритията му са считани за антидот срещу отравяне от арсен.

Марбург[редактиране | edit source]

През 1839 г. Бунзен е назначен в Марбургския университет, където работи по химичните взаимодействия и развитие на аналитичните газови методи. Неговите постижения се разпространяват бързо и надалеч. През 1841 г. разработва цинково-въглеродна батерия, която е рентабилна и дълготрайна.

Вроцлав[редактиране | edit source]

През 1850 г. Бунзен приема пoкана от Вроцлавския университет, където му построяват нова лаборатория. Тук се запознава с физика Густав Кирхоф. Бунзен се задържа в града само три години.

Хайделберг[редактиране | edit source]

През 1852 г. Бунзен заема мястото на Леополд Гмелин в Хайделбергския университет. И тук той получава лаборатория (със служебно жилище). Чрез азотна киселина той успява да извлече чисти метали като хром, магнезий, алуминий, манган, натрий, барий, литий и калций с помощта на електролиза. В сътрудничество с Хенри Роскоу от 1852 г. добива хлороводород. Съвместната работа с Роскоу продължава седем години.

През 1859 г. заедно с Кирхоф се занимава със спектроскопия на химичните елементи. С помощта на спектроскопията става възможно, чрез нагряване на химични вещества с огън, да се появят характерните спектрални линии. За тази цел Бунзен усъвършенства горелката, открита от Майкъл Фарадей и тя по-късно е наречена Бунзенова.

Чрез спектроскопията на Минералната вода в Бад Дюркхайм 1860/61 г. Бунзен и Кирхоф откриват алкалните метали цезий и рубидий. С тези изследвания става възможно обяснението на Фраунхоферовите линии и така двамата полагат основите на модерната астрономия.

Последни години[редактиране | edit source]

Надгробният паметник на Бунзен в Хайделберг

Когато Бунзен навършва 78 години, той се отдава напълно на геологията, с която дотогава се занимава само като хоби. Бунзен умира на 88 години на 16 август 1899 г. в Хайделберг. Гробът му се намира в Хайделбергското гробище.

В некролога му Роскоу казва:

Като изследовател той беше велик. Като учител – дори още по-велик. Като човек и приятел той бе най-великият.

(на англ.: „As an investigator, he was great. As a teacher, even greater. As a man and friend, he was greatest.“)

Отличия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Robert Wilhelm Bunsen“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.