Роберт Рождественски
| Роберт Рождественски | |
|---|---|
| съветски и руски поет и преводач | |
 | |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан | Переделкинско гробище, Москва, Русия |
| Националност |  СССР, Русия |
| Учил в | Литературен институт Максим Горки |
| Работил в | поет, автор на песни, преводач |
| Награди | Държавна награда на СССР Орден „Ленин“ Октомврийска революция Червено знаме на труда (СССР) Златен венец (1966) |
| Литература | |
| Период | 1950 – 1994 |
| Жанрове | лирика |
| Роберт Рождественски в Общомедия | |
Ро́берт Ива́нович Рожде́ственски (рождено име: Ро́берт Станисла́вович Петке́вич; 20 юни 1932 г., село Косиха, Западно-Сибирски край, понастоящем Алтайски край – 19 август 1994 г., Москва) – съветски и руски поет и преводач, автор на песни. Един от най-изтъкнатите представители на така наречената епоха на „шестдесетниците“. Когато е едва на 5 години, родителите му се развеждат. Скоро след това започва Великата отечествена война, която бележи живота му завинаги. Баща му е приет в Червената Армия, а майка му е призована на фронта като лекар. Малкият Роберт остава с баба си, която умира преди края на войната. След това живее при леля си (сестрата на майка му), но по-късно майка му го взема със себе си, зада направи син на полак но се отказва и го регистрира в сиропиталище. Взема го през 1945г., когато баща му е убит при битка, а тя е вече омъжена за новият си съпруг - Иван Иванович Рождественски, от когото Роберт взема името и фамилията, с които го познаваме днес.
Първото си стихотворение пише още на 9 годишна възраст, посветено е на баща му, който е лейтенант на фронта -"Баща ми отива с пушка на поход". Заради работата на пастрока му, Рождественски се мести от град на град, живял и учил е в Кьонингсберг (днес Калининград) и Ленинград и Петрозаводск. От 50 до 51-ва г. учи във Карелско - Финският Филологически Държавен университет, след това се мести в Литературен институт „Максим Горки“ в Москва, където се дипломира през 1956г. Жени се за голямата си любов Алла, с която имат две дъщери - Катерина и Ксения. Има четирима внуци. Преборва се с тумор, както и с тежък перитонит, но през 1994г. умира от инфаркт.
Любопитен факт е, че през 1997 г. на него е кръстена малка планета.
Лауреат на Премията на Ленинския комсомол и на Държавната премия на Съветския съюз.[1]
Стихове[редактиране | редактиране на кода]
На Земле безжалостно маленькой жил да был человек маленький. У него была служба маленькая. И маленький очень портфель. Получал он зарплату маленькую... И однажды — прекрасным утром — постучалась к нему в окошко небольшая, казалось, война... Автомат ему выдали маленький. Сапоги ему выдали маленькие. Каску выдали маленькую и маленькую — по размерам — шинель.
...А когда он упал — некрасиво, неправильно, в атакующем крике вывернув рот, то на всей земле не хватило мрамора, чтобы вырубить парня в полный рост!
Източници[редактиране | редактиране на кода]
|