Роберт Фулда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Роберт Фулда
Роман Фульда
руски спортен функционер

Роден
Починал
ПогребанВведенско гробище, Русия

Учил вМосковски държавен университет
Спортна кариера
Спортфутбол, тенис, кърлинг
Спортен клубСоколнически спортен клуб
Семейство
БащаФердинанд Фулда
Роберт Фулда в Общомедия

Роберт Фулда или Роман Фулда (на руски: Ро́берт Фердина́ндович (Фёдорович) Фу́льда)[1] е руски и швейцарски меценат и спортен функционер от немски[2] (или чешки[3]) произход.

Известен като основател на първия футболен клуб в Москва – Соколнически спортен клуб, и на Московската футболна лига.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 19 април 1873 г. в Москва. Син е на немски търговци. Баща му Фердинанд е собственик на фирма за битови химически стоки, а Роберт се занимава с продажба на бижута. Завършва Юридическия факултет на Московския университет, но не практикува като юрист. Занимава се с развитието на спорта в града и страната, с организирането на първенства и турнири[4].

През 1904 г. прави първия превод на правилата на футбола на руски език. На следващата година, заедно със студенти от московски технически университет, основава Соколнически спортен клуб, в който се играят футбол, тенис и хокей на лед.

През 1907 г. основава купа на свое име по тенис, която се разиграва като шампионат на Москва, а от 1913 до 1918 г. е председател на Московската тенисна лига. През 1909 г. по инициатива на Фулда стартира първото градско първенство под името „Купа на Фулда“. По-късно то е преобразувано в Московска футболна лига, а „Купа на Фулда“ остава названието на трофея, който се връчва на шампиона.

През 1912 г. Роман Фулда е сътреньор на Григорий Дюперон в Националния отбор по футбол на Русия. Тимът участва в Олимпийските игри в Стокхолм и достига 1/4-финал.

Роман Фулда е президент на Всеруския футболен съюз от 1914 до 1915 г.

След Октомврийската революция емигрира (април 1922) от Съветска Русия в Германия, като по-късно се установява в Швейцария. Там основава купа на свое име по кърлинг и организира турнир за нейното разиграване в Давос. Умира в Лозана през 1944 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]