Роберт I (Хеспенгау)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Роберт I от Хеспенгау (на немски: Robert I; Rupert I; Rodbertus, Ruodbertus, Rotpertus, Erodbert; * вер. 700/710; † пр. 764) от род Робертини е франкски херцог на Неустрия и херцог в Хеспенгау, пфалцграф 741/742 г., граф в Оберрейнгау и Вормсгау.[1]

Той е син на Ланберт II, граф в Неустрия и Австразия († пр. 741) и съпругата му вероятно Хротлинд, дъщеря на крал Теодорих III от рода на Меровингите.[2] Сестра му Ландрада е майка на Хродеганг († 766), епископ на Мец (742 – 766) и от 754 г. архиепископ на Австразия.

През 732 г. Роберт I става „дук“ („Dux“) в Хеспенгау и граф в Горен Рейнгау и Вормсгау и от 741/742 г. кралски пфалцграф и 757 г. кралски мисус в Италия по времето на крал Хилдерих III. Той също е граф в Мазуариергау и значим поддръжник на Каролингите.[3]

Роберт I ръковори 756/757 г. заедно с абат Фулрад от Сен Дени († 784) провеждането на договорите с лангобардите.

Роберт I се жени 730 g. за Вилисвинт/Вилисвинда († сл. 12 юли 764/776), наследничка на Ханхайм и Шархоф, дъщеря на Аделхелм граф във Вормсгау.

След смъртта му съпругата му и син му Канкор основават през 763/764 г. манастир Лорш. Тя го обзавежда богато.[4]

Зиграмнус (Сигранд), съпругът на сестра му Ландрада, става граф в Хеспенгау.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Роберт I и Вилисвинт/Вилисвинда имат децата:[5]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Christian Settipani, Les ancêtres de Charlemagne, addenda, 1990 et 2000.
  • Hervé Pinoteau: La symbolique royale française, Ve – XVIIIe siècle, P.S.R. éditions, 2004.
  • Riché, Pierre. The Carolingians, a Family who Forged Europe.
  • Gerd Tellenbach: Der großfränkische Adel und die Regierung Italiens in der Blütezeit des Karolingerreichs. in: Studien und Vorarbeiten zur Geschichte des Großfränkischen und frühdeutschen Adels. Eberhard Albert Verlag, Freiburg i. B. 1957, S. 44.
  • Alfred Friese, Studien zur Herrschaftsgeschichte des fränkischen Adels. Der mainländisch-thüringische Raum vom 7.–11. Jahrhundert. Klett-Cotta, Stuttgart 1979, ISBN 3-12-913140-X * Ferdinand Geldner, Neue Beiträge zur Geschichte der „alten Babenberger“. Meisenbach, Bamberg 1971, ISBN 3-87525-023-0
  • Wolfgang Metz, Babenberger und Rupertiner in Ostfranken. Jahrbuch für fränkische Landesforschung. Band 18, 1958, ISSN – 3943 0446 – 3943, S. 295 – 304.
  • Glöckner K: Lorsch und Lothringen, Robertiner und Capetinger. in: Zeitschrift für Geschichte des Oberrheins Band 50 Heft 1, 1936, Seite 300 – 354
  • Detlev Schwennicke, Europäische Stammtafeln III, 1, 1984, Tafel 54.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Robert I. (Rupert), Graf im Oberrheingau , Mittelalter-Genealogie
  2. Settipani, Christian. Addenda aux „Ancêtres de Charlemagne“, 1990. // 1990.
  3. Gerd Tellenbach: Der großfränkische Adel und die Regierung Italiens in der Blütezeit des Karolingerreichs. in: Studien und Vorarbeiten zur Geschichte des Großfränkischen und frühdeutschen Adels. Eberhard Albert Verlag, Freiburg i. B. 1957, S. 44.
  4. Alfred Friese: Studien zur Herrschaftsgeschichte der fränkischen Adels – Der mainländisch-thüringische Raum vom 7. bis 11. Jahrhundert. Klett-Cotta, Stuttgart 1979, S. 98 ff.
  5. Franconia: Robert I, fmg.ac