Робово (община Босилово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Робово.



Робово
Робово
— село —
Robovo (2).jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.4° с. ш. 22.7° и. д.
Робово
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Босилово
Географска област Струмишко поле
Надм. височина 200 m
Население 576 души (2002)
Пощенски код 2431
МПС код SR

Робово (на македонска литературна норма: Робово) е село в община Босилово на Северна Македония.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава с днешното си име Робово в грамота на Иван и Константин Драгаш, датирана около 1378 година.[1]

През XIX век Робово е чисто българско село. През 1860 година Арсени Костенцев разкрива в селото в дома на местния родолюбец Мицо Караджата новобългарско училище, първото в Струмишка кааза. Събрат се 45 деца от селото и селата Дабиля, Съчево, Муртино, Моноспитово, Банско и няколко от град Струмица. По инициатива на Мицо Караджата в същата година започват да се събират пари за изграждане на местната църква „Възнесение Господне“, завършена в 1864 година.[2][3] През ноември 1862 година селяните от Робово, начело с Мицо Караджата и Арсени Костенцев изхвърлят от Робово владиката Йеротей Струмишки.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Робово е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 213 българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. селото е населявано от 240 жители, всички българи християни.[6]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Рабово има 240 българи екзархисти. Там функционира българско начално училище.[7]

При избухването на Балканската война през 1912 година двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Традиционен празник на селото, както отбелязва Христо Вакарелски през 1943 година, е денят на Свети Константин и Света Елена.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 576 жители.[10]

Националност Всичко
македонци 574
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 1

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Робово
  • Flag of Macedonia.svg Васе Манчев (1949 -), писател от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Гоно Манчев (1883 – 1927), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Милко Витанов, български революционер, ръководител на местния комитет на ВМОРО.[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Тано Дончев - Генерала (? – 1930), български революционер от ВМРО
Починали в Робово
  • Flag of Bulgaria.svg Първан Николов Николов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[12]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Костенцев, Арсени. Спомени. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 18 - 20. Посетен на 2 декември 2016. (Учителствуването ми в с. Робово (Струмишко) и борбите с гръцкия владика.)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Новаковић, Стојан. „Законски споменици српских држава средњега века“, Београд, 1912, стр.513.
  2. ↑ Костенцев, Арсени. Спомени. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 18 - 20. Посетен на 2 декември 2016.
  3. ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев – Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Сојузот на здружението на борците од НОБ – Струмица, 1969. с. 158. Посетен на 12 януари 2015.
  4. ↑ Костенцев, Арсени. Спомени. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 24 - 25. Посетен на 2 декември 2016.
  5. ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 188-189.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
  7. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 875.
  9. ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 197.
  10. ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  11. ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Сојузот на здружението на борците од НОБ – Струмица, 1969. с. 218. Посетен на 12 януари 2015.
  12. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 154
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Робово_(община_Босилово)&oldid=10956855“.