Робство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Чернокож жител на Конго, заловен с мрежа, е приготвян за продажба, 1905 г.
Робски окови

Робството е социално-икономическа или правна система, при която хора, наричани роби са разглеждани като собственост на други хора, наричани робовладелци[1]. То е особеност на определени нива на развитие на производителните сили в еволюцията на историята на икономиката и на производствените отношения. Робите не притежават лична свобода и често са подложени на принудителен труд.[1] Te могат да бъдат купувани, продавани или притежавани от момента на тяхното залавяне, покупка или раждане. Лишени са от правото да се придвижват, да отказват да работят или да изискват заплащане за труда си, а в някои правни системи собствениците имат правото дори да изтезават или убиват своите роби.[2] Терминът „робство“ има и по-широка употреба, свързана с безправие, както и с подчиненост, зависимост: „роб на страстите си“, „робува на амбициите си“ и пр.

Робството е известно от дълбока древност, но се проявява в различни форми при различните цивилизации. Изглежда, че историческият си произход дължи на практиката военнопленници да бъдат използвани като работна ръка. Такава е и съдбата на някои завладяни и поробени народи. Културният разцвет на древна Атина и древен Рим например е основан на икономика, базирана изцяло на робски труд. Аристотел счита, че робството е природен феномен и го нарича брана. С прехода от робството към феодализма по-голямата част от работната сила вече не е робска. Въпреки това, робството не изчезва, а остава повече или по-малко маргинален социален статус, според зоните, в рамките на Средновековието и модерната епоха, като се подновява в широк мащаб по време на колонизацията на Америка. Трансатлантическата търговия с роби е може би най-емблематичната картина на робството поради нейната продължителност (векове), обхват (общо няколко десетки милиони роби) и нейното историческо въздействие (особено върху Съединените щати и Африка).

Движението против робството започва също от древността, но придобива нов тласък от края на осемнадесети век, когато завършва с премахването на робството в повечето страни по света, но не без силна съпротива (Гражданската война в САЩ). Въпреки че е осъдено от древни времена, много време минава преди да бъде премахнато, като днес то е официално забранено във всички държави по света след влизане в сила на Международния пакт за граждански и политически права. Последната държава, която отхвърля робството е Мавритания през 1981 г. Въпреки това според различни оценки броят на съвременните роби е между 20 и 36 милиона души[3][4][5]– едно от най-ниските относителни нива в световната история.[6] Повечето от тези хора са главно в Южна Азия и са загубили свободата си като обезщетение за неизплатени дългове или обещания.[7] Съвременното робство е свързано преди всичко с практиката на заробване на длъжници, нови форми на крепостно право, деца-войници, домашни прислужници под строг надзор, насилствени бракове и трафик на хора (главно на жени и деца с цел проституция).[8][9]

Международният ден за възпоменание на търговията с роби и нейното премахване се празнува на 23 август, а Международният ден за премахване на робството се празнува на 2 декември. Множество съвременни международни договори (включително Конвенцията за робството от 1926 г.) забраняват робството и го считат за престъпление срещу човечеството.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Българската дума „роб“ присъства още в старобългарския като „робъ“ с близко досегашното си значение – роб, крепостен селянин, подчинен, слуга. Предполага се, че тя произлиза от формата в родителен падеж *arbā́ на праславянската дума *ãrbъ (домашен работник, слуга) и сродната *arbȩ (дете). Тези думи от своя страна се извеждат от праиндоевропейския корен *orbho- (сирак, малко дете, слуга, роб).[10]

В Западна Европа до 10 век както за роби, така и за крепостни селяни, се ползва латинската дума „servus“. В повечето съвременни европейски езици наименованието на робите произлиза от средновековнолатинската дума „sclavus“ (английски: „slave“; френски: „esclave“; немски: „Sklave“ и т.н.). Тези форми произлизат от наименованието на славяните, тъй като в Ранното Средновековие много от робите в Европа идват от Централна и Източна Европа.[11][12]

История[редактиране | редактиране на кода]

Възникване на робството и ранен период[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват свидетелства за наличието на робство при много култури още във времето преди най-ранните писмени източници.[13] Предполага се, че робството е рядко в културите на ловци-събирачи, в които общественото разслоение е относително слабо. Смята се, че масовото робство изисква стопански излишъци и сравнително висока гъстота на населението, поради което то вероятно се развива едва с появата на земеделието по време на започналата през 11 хилядолетие пр.н.е. Неолитна революция.[14]

Ранни археологически сведения за наличие на робство са праисторически погребения от Долен Египет, датирани към 8 хилядолетие пр.н.е.[15] Най-ранните писмени сведения са части от Законника на Хамурапи, съставен в Месопотамия през 18 век пр.н.е. В него се предвижда смъртно наказание за тези, които подпомагат бягството на роби. Библията също разглежда робството като отдавна установена институция.[16]

Робството е известно в почти всички ранни цивилизации – Шумер, Древен Египет, Китай, Акадското царство, Асирия, Индия, Древна Гърция, Древен Рим, при маите, ацтеките и инките.[17] Робите в Древността са смесица от попаднали в робство заради дългове, наказани за престъпления, военнопленници, изоставени деца и деца на роби.[18]

Робството в античността[редактиране | редактиране на кода]

Роби в мините на древна Гърция

Свидетелствата за наличие на робство в Древна Гърция датират още от Микенската епоха. През Класическата епоха 40% (според някои автори дори 80%) от жителите на Атина са роби.[19] Аристотел приема теорията за естественото робство, според която някои хора са роби по природа,[20][21] докато стоиците се придържат към възгледа за естественото равенство на всички хора и критикуват робството като противоречащо на природните закони.[22] Сигурно е, че Древна Атина е притежавала най-голям брой роби, които достигат 80 000 през 6-ти и 5-ти век пр.н.е.[23] От две до четири пети от населението на града са роби.[24]

Робството съществува в Древен Рим от самото му възникване, но с териториалното разширение на Римската република в робство попада населението на цели географски области, което създава значителен приток на роби в Европа и Средиземноморието. Гърци, илири, бербери, германи, траки, гали, евреи, араби и хора от много други етноси са превърнати в роби, използвани не само за работа, но и за забавления (например, като гладиатори и сексуални роби). Общият брой на заробените хора за съществуването на Римската държава се оценява на поне 100 милиона души.[25]

Роби в древен Рим

Големият брой на робите в Древен Рим води до периодични големи робски въстания, най-известното от които е Въстанието на Спартак в началото на 1 век пр.н.е. Към края на Републиката, робството се превръща в жизненоважен икономически стълб за богатството на Рим, както и важна част от римското общество.[26] Смята се, че 25% или повече от населението на Древен Рим е съставено от роби.[27] Робите нямат отделна стая за спане и спят в някой от ъглите на къщата. Хранят се с остатъците от храната на господарите си. Не им е разрешена да се женят. Според някои учени, робите представляват 35% или повече от насерението на тогавашна Италия.[28] Оценките за броя им по времето на Лимската империя е от 60 до 100 милиона, като 400 000 са в столицата Рим.[29][30]

Робството през Средновековието[редактиране | редактиране на кода]

В Европа[редактиране | редактиране на кода]

Адалберт Пражки отправя обвинения към Болеслав II Благочестиви, херцог на Бохемия, затова че евреите търгуват с роби-християни, релеф от Гнезненските врати

Мащабна търговия с роби се извършва предимно на юг и изток през ранното средновековие в Европа: Византийската империя и мюсюлманският свят са дестинациите, а езическа Централна и Източна Европа (заедно с Кавказ и Тартария) са важни източници на роби. Викингски, арабски, гръцки и рахдонитски еврейски търговци, всички те са замесени в търговията с роби през ранното средновековие. [31][32][33] Търговията с европейски роби достига своя връх през 10-ти век след бунта на занджи, който предизвиква използването на африкански роби в арабския свят.[34][35]

През средновековието Испания и Португалия са сцена на почти постоянно мюсюлманско нашествие в преобладаващо християнски райони. Периодични набези от Андалус опустошават иберийските християнски царства, като тези експедиции се връщат обратно с плячка и роби. В нападение срещу Лисабон, Португалия през 1189 г. например, халифът от алмохади, Абу Юсуф Якуб ал-Мансур, взима 3000 жени и деца пленници, докато управителят на Кордоба в последвала атака срещу Силвиш, Португалия през 1191 г. взима 3000 християни роби.[36] От 11-ти до 19-ти век, в Северна Африка берберски пирати извършват нападения срещу европейските крайбрежни градове, хващат християни роби и ги продават на робските пазари в страни като Алжир и Мароко.[37][38]

Пазарът на роби, картина на Жан-Леон Жером, ок. 1866 г.

Във Великобритания робството продължава да се практикува след падането на Рим и раздели в закона разглеждат статута на робите в средновековен Уелс. Търговията нараства след нашествията на викингите, с големи пазари в Честър[39] и Бристъл[40]. По времето на Книгата на Страшния съд (1086 г.), близо 10% от населението е съставено от роби[41]. Робството в средновековна Европа е толкова често срещано явление, че Римокатолическата църква многократно го забранява - или най-малкото забранява износа на християнски роби в нехристиянски земи.[42] През 1452 година папа Николай V издава папска була Dum Diversas, която предоставя на царете на Испания и Португалия правото да обрекат мюсюлмани, езичници и всякакви други невярващи на вечно робство, легитимирайки по този начин търговията с роби в резултат на война.[43]. Папа Павел III обаче забранява поробването на местните американци през 1537 г. в папската си була Sublimus Dei.[44] Доминикански монаси, които простигат в испанското селище Санто Доминго категорично осъждат поробването на местните американски жители. Заедно с други свещеници, те осъждат отношението към тях и го категоризират като несправедливо и незаконно в аудиенция с испанския крал и в последвалата я Кралска комисия.[45]

Византийско-османските войни довеждат до залавянето на стотици хиляди европейци, предимно от пирати и след това продадени като роби в Северна Африка и Османската империя между 16-ти и 19-ти век[46][47] Набезите за роби са извършвани най-вече от араби и бербери, не толкова от османски турци. Търговията с роби се извършва на специални пазари, наречени „есър” (пленник, тур. – б. пр.) или „йесър”, каквито е имало в повечето по-големи и по-малки градове. Робите са от всички възрасти и от двата пола, изложени голи, за да могат евентуалните купувачи да ги огледат.[48]

Системата „девширме” (кръвен данък или събиране на деца) представлява насилствено отвеждане на малки християнски момчета от Балканите и Анадола от домовете им, насилствено приемане на исляма и записване в най-прочутата част от капъкулу, еничарите – специална военна класа в османската армия, решаваща при османските нашествия в Европа.[49] Повечето военни командири в османската армия, везири на султана и други управници в империята са набирани по този начин.[50][51][52] В харема, наложниците на османския султан се състоят основно от купени робини, като преобладават тези от християнски произход.

В арабския свят и Близкия Изток[редактиране | редактиране на кода]

Караван с арабски търговци на африкански роби през пустинята Сахара

В ранните ислямски държави на Западен Судан (днeс Западна Африка), включително Гана (750-1076), Мали (1235-1645), Сегу (1712-1861) и Сонгай (1275-1591), около една трета от населението е съставено от роби.[53] Арабската търговия с роби продължава от 7-ми век до около 60-те години на 20-ти век под една или друга форма.

Ибн Батута няколко пъти показва, че е получавал закупени роби.[54] Великият учен от 14-ти век Ибн Халдун пише: „Чернокожите народи са като правило лесно подчиняеми на робство, защото те имат малко малко (същество) човешко и притежават качества, подобни на тези на тъпи животни“.[55] Робите са закупени или заловени на границите на ислямския свят и след това внесени до основните центрове в Близкия Изток, където са робските пазари, на които са разпродадени.[56][57][58] В същото време много роби в региона са внесени от Централна Азия и Кавказ, а също така взети във войните с християнските народи на средновековна Европа. Историците смятат, че от 650-та до 1900 година, между 10 и 18 милиона души са поробени от арабските търговци на роби и са взети от Европа, Азия и Африка през Червено море, Индийския океан, и пустинята Сахара.

Робството в ново време[редактиране | редактиране на кода]

Европа[редактиране | редактиране на кода]

Азия[редактиране | редактиране на кода]

Африка[редактиране | редактиране на кода]

Америка[редактиране | редактиране на кода]

Близкият Изток[редактиране | редактиране на кода]

Форми на робство в съвременната епоха[редактиране | редактиране на кода]

Заробване на длъжници[редактиране | редактиране на кода]

Заробване за дългове (известен и като принудителен труд) е залог, обещание за труд или услуги като обезпечение за погасяване на дълг или друго задължение на дадено лице. Необходимите за погасяване на дълга тип услуги могат да бъдат неопределени, а също така продължителността на услугите може да е за неопределен срок. Може да се предава от поколение на поколение.

Заробването за дългове е описано от Организацията на обединените нации като форма на съвременното робство и търси начини за премахване на практиката. Повечето страни се подчиняват на това изискване, но практиката е все още широко разпространена в Южна Азия.[59][60] В Индия е законово премахнато през 1976 г., но въпреки това остава широко разпространена.

Деца-войници[редактиране | редактиране на кода]

Деца-войници в Етиопия, 2010 г.

Използването на деца за военни цели може да представлява пряко участие във въоръжени действия, служене като портиери, шпиони, куриери, съгледвачи, или за политически изгоди - като жив щит или за пропаганда.

През цялата човешка история и в много култури, децата участват във военните кампании.ref name="Wessells"> Child Soldiers. // Bulletin Of The Atomic Scientists 53 (4). 1997. с. 32.</ref> В Първата световна война, във Великобритания 250,000 момчета под 19 годишна възраст успяват да се присъединят към армията.[61], във Втората световна война деца-войници се сражават в цяла Европа - във Варшавското въстание, в еврейската съпротива и в съветската армия.[62][63][64]

От 1970 г. насам редица международни конвенции влизат в сила, които се опитват да ограничат участието на децата при въоръжени конфликти; независимо от това използването на деца във военни сили, както и активното им участие във въоръжени конфликти е широко разпространена. Деца-войници са открити от Централна Америка да района на Големите езера на Централна Африка, и от Белфаст в северната част до Ангола в южната. Децата са лесни мишени за набиране за военни цели, защото лесно попадат под различни влияния. Много от тях са иззети и назначени със сила. Днес това се счита за една от формите на съвременно робство.

Насилствени бракове[редактиране | редактиране на кода]

Принудителен брак е брак, при който едната или двете страни се женят без да са дали съгласието си за това, против волята си.[65] Принудителният брак се различава от уредения брак, в който двете страни се съгласяват да им бъде оказана помощ, или от родителите, или от трета страна (сватовник) при определянето на съпруг, въпреки че понякога разликата между двата брака е трудно различима. Принудителният брак все още се практикува в различни култури по света, особено в части от Южна Азия и Африка. Днес той се разглежда като форма на съвременно робство.

Вижданията на ООН за принудителния брак е, че е форма на злоупотреба с правата на човека и нарушава принципа на свободата и независимостта на индивида. Всеобщата декларация за правата на човека гласи, че правото на жената да избира съпруг и влиза свободно в брак е в центъра на равенството, живота и достойнството на всяко човешко същество.[66]

Трафик на хора[редактиране | редактиране на кода]

Трафикът на хора в същността си е търговия с хора, най-често с цел сексуално робство, принудителен труд или друг вид сексуална експлоатация.[67][68][69][70][71] Това може да включва принудителни бракове, извличането на органи или тъкани, включително сурогатно майчинство или премахване на яйцеклетки.

Трафикът на хора може да се провежда в рамките на една страна или на мултинационално ниво. Той е считан за престъпление срещу човечеството поради нарушаване на правата на жертвите и е осъден като нарушение на човешките права от международни конвенции.[72][73][74][75]

Премахване на робството[редактиране | редактиране на кода]

Робството съществува в една или друга форма през цялата човешката история наред с различни движения през различните периоди за освобождение на големи или малки групи роби.

Испанската колонизация на Северна и Южна Америка предизвиква дискусии за правото на поробване на американските индианци. Забележителен критик на робството в испанските колонии е Бартоломе де лас Касас, който се противопоставя на поробването на коренните жители на Америка, а по-късно и на африканците.

Един от първите протести срещу робството идва от немски и холандски квакери в Пенсилвания през 1688 г. Един от най-важните етапи в кампанията за премахване на робството в целия свят настъпва в Англия през 1772 г., с британския съдия лорд Менсфийлд, който иска да обяви робството за незаконно в Англия. Парламентът на Британската империя забранява робството в почти всички свои територии през 1833 година.

В САЩ забраната влиза в сила през декември 1865 година с XIII поправка към конституцията – 8 месеца след края на Американската гражданска война.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Робство в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wiktionary-logo-en.svg Уикиречник
  1. а б ((en)) Laura Brace. The Politics of Property: Labour, Freedom and Belonging. Edinburgh University Press, 2004. ISBN 978-0-7486-1535-3. с. 162–. Посетен на May 31, 2012.
  2. ((en))  Welcome to Encyclopćdia Britannica's Guide to Black History. // Britannica.com. Посетен на 14 март 2010.
  3. Slavery's Global Comeback. // The atlantic. 19 December 2012.
  4. INAUGURAL GLOBAL SLAVERY INDEX REVEALS MORE THAN 29 MILLION PEOPLE LIVING IN SLAVERY. // Global Slavery Index 2013. 4 October 2013. Посетен на 17 October 2013.
  5. Almost 36m people live in modern slavery - report. // BBC. 17 November 2014. Посетен на 17 November 2014.
  6. ((en)) Leach, Susan Llewelyn. Slavery is not dead, just less recognizable. // The Christian Science Monitor, 2004. Посетен на 16 февруари 2011.
  7. ((en))  Slavery in the 21st century. // Newint.org. Посетен на 29 август 2010.
  8. Religion & Ethics – Modern slavery: Modern forms of slavery. // BBC, January 30, 2007. Посетен на June 16, 2009.
  9. ((en))  Experts encourage action against sex trafficking. // voanews.com, 2009-05-15. Посетен на 29 август 2010.
  10. ((bg)) Рачева, Мария и др. Български етимологичен речник. Том VI. (ПУСКАМ – СЛОВАР2). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2002. ISBN 954-430-633-1. с. 274-275.
  11. ((en)) Harper, Douglas. slave. // Online Etymology Dictionary. etymonline.com, 2010. Посетен на 17 февруари 2011.
  12. ((en))  slave. // Merriam-Webster, 2011. Посетен на 17 февруари 2011.
  13. ((en))  Slavery. Historical survey. Slave-owning societies. // Encyclopædia Britannica's Guide to Black History. Encyclopædia Britannica, 2011. Посетен на 17 февруари 2011.
  14. ((en))  Slavery. // Encyclopædia Britannica.
  15. ((en)) Thomas, Hugh. The Slave Trade. New York, Simon and Schuster; Rockefeller Centre, 1997.
  16. ((en))  Mesopotamia: The Code of Hammurabi. //
  17. ((en))  slavery. // Encyclopædia Britannica Online. Encyclopædia Britannica, 2011. Посетен на 17 февруари 2011.
  18. ((en)) Harris, W. V. Demography, Geography and the Sources of Roman Slaves. // The Journal of Roman Studies. 1999.
  19. ((en))  Slavery in Ancient Greece. // Student Encyclopædia. Britannica Online for Kids. Encyclopædia Britannica, 2011. Посетен на 17 февруари 2011.
  20. ((en)) Kiernan, Ben. Blood and Soil: A World History of Genocide and Extermination from Sparta to Darfur. Yale University Press, 2007. ISBN 0-300-10098-1. с. 65-68.
  21. ((en)) Archer, Léonie J. Slavery and Other Forms of Unfree Labour: And Other Forms of Unfree Labour. Routledge, 1988. ISBN 0-415-00203-6. с. 28.
  22. ((en)) Colish, Marcia. The Stoic Tradition from Antiquity to the Early Middle Ages: Stoicism in classical Latin literature. Brill, 1990. ISBN 9004093273. с. 37. Посетен на декември 2010.
  23. Lauffer, S. "Die Bergwerkssklaven von Laureion", Abhandlungen no. 12 (1956), p. 916.
  24. Slavery in Ancient Greece. Britannica Student Encyclopædia.
  25. ((en)) Scheidel, Walter. The Roman slave supply (PDF). // princeton.edu, 2007. с. 18. Посетен на 17 февруари 2011.
  26. Slavery in Ancient Rome. // Dl.ket.org. Посетен на August 29, 2010.
  27. Resisting Slavery in Ancient Rome. // BBC News, November 5, 2009. Посетен на August 29, 2010.
  28. Schiavone Aldo (2000), The End of the Past. Ancient Rome and the Modern West, Cambridge Mass.: Harvard University Press, p. 112.
  29. Butler, Paul. Approaching the New Millennium: An Amillennial Look at A.D. 2000. Joplin, Mo., College Press, 1998. ISBN 978-0-89900-812-7. с. 225.
  30. "The Roman slave supply" Walter Scheidel. Stanford University.
  31. Slave trade – Britannica Concise Encyclopedia. // Encyclopædia Britannica. Архив на оригинала от 2008-05-28. Посетен на August 29, 2010.
  32. slave-trade. // Jewishencyclopedia.com. Посетен на August 29, 2010.
  33. Slavery Encyclopedia of Ukraine. // Encyclopediaofukraine.com. Посетен на August 29, 2010.
  34. The Cambridge Economic History of Europe: Trade and industry in the Middle Ages. Cambridge University Press, August 28, 1987. ISBN 978-0-521-08709-4. с. 417–. Посетен на May 31, 2012.
  35. Carole Elizabeth Boyce Davies. Encyclopedia of the African Diaspora: Origins, Experiences, and Culture. ABC-CLIO, July 29, 2008. ISBN 978-1-85109-705-0. с. 1002–. Посетен на May 31, 2012.
  36. James William Brodman. Ransoming Captives in Crusader Spain: The Order of Merced on the Christian-Islamic Frontier. // Libro.uca.edu. Посетен на August 29, 2010.
  37. British Slaves on the Barbary Coast. // Архив на оригинала от 2008-03-10.
  38. Jefferson Versus the Muslim Pirates by Christopher Hitchens, City Journal Spring 2007. //
  39. Lewis, C.P. & al. A History of the County of Chester. "Early Medieval Chester 400–1230". Accessed 5 Feb 2013.
  40. Clapham, John H. A Concise Economic History of Britain of Britain from the Earliest Times to 1750. Accessed 5 Feb 2013.
  41. Medieval English society. // University of Wisconsin. Посетен на September 5, 2009.
  42. Slavery, serfdom, and indenture through the Middle Ages. // Scatoday.net, February 3, 2005. Посетен на August 29, 2010.
  43. Hayes, Diana (2003), "Reflections on Slavery", in Curran, Charles E. (ed.), Change in Official Catholic Moral Teaching, Paulist, p. 67.
  44. Sublimus Dei. // Papalencyclicals.net. Посетен на August 29, 2010.
  45. Thomas, Hugh. Rivers of Gold: The Rise of the Spanish Empire. London, Weidenfeld & Nicolson, 2003. ISBN 0-297-64563-3. с. 258–262.
  46. When Europeans were slaves: Research suggests white slavery was much more common than previously believed
  47. British Slaves on the Barbary Coast
  48. Fischer W. Alan (1978) The sale of slaves in the Ottoman Empire: Markets and state taxes on slave sales, some preliminary considerations. Bogazici Universitesi Dergisi, Beseri Bilimler - Humanities, vol. 6, pp. 150-151.
  49. Janissary
  50. Lewis. Race and Slavery in the Middle East
  51. The Turks: History and Culture
  52. In the Service of the State and Military Class
  53. "Slaves in Saudi". Naeem Mohaiemen. The Daily Star. July 27, 2004.
  54. "Medieval Sourcebook: Ibn Battuta: Travels in Asia and Africa 1325–1354"
  55. Bernard Lewis. Race and Slavery in the Middle East: An Historical Enquiry. Oxford University Press, April 30, 1992. ISBN 978-0-19-505326-5. с. 53–. Посетен на May 31, 2012.
  56. Historical survey: The international slave trade. // Encyclopædia Britannica. Архив на оригинала от 2014-10-14.
  57. slave-trade. JewishEncyclopedia. com
  58. Lal, K. S.. Muslim Slave System in Medieval India. // Aditya Prakashan. Архив на оригинала от 2012-08-13.
  59. Kevin Bales. New slavery: a reference handbook. ABC-CLIO, 2004. ISBN 978-1-85109-815-6. с. 15–18. Посетен на 11 March 2011.
  60. The Bondage of Debt: A Photo Essay, by Shilpi Gupta
  61. 'How did Britain let 250000 underage soldiers fight in WW1? - BBC,' BBC News
  62. Norman Davies,Rising '44: The Battle for Warsaw, Pan Books 2004 p.603
  63. David M. Rosen,Armies of the Young: Child Soldiers in War and Terrorism, Rutgers University Press 2005 pp.54-55:'The participation of Jewish children and youth in warfare was driven by a combination of necessity, honor, and moral duty.'
  64. Olga Kucherenko,Little Soldiers: How Soviet Children Went to War, 1941-1945, Oxford University Press 2011
  65. http://www.refuge.org.uk/files/1001-Forced-Marriage-Middle-East-North-East-Africa.pdf
  66. BBC (Ed.). (n.d.). Introduction: Forced Marriage. Retrieved December 16, 2012, from http://www.bbc.co.uk/ethics/forcedmarriage/introduction_1.shtml
  67. UNODC on human trafficking and migrant smuggling. // Unodc.org, 2011. Посетен на 2011-03-22.
  68. Amnesty International - People smuggling. // Amnesty.org.au, 2009-03-23. Посетен на 2011-03-22.
  69. http://www.ecpat.org.uk/sites/default/files/forced_marriage_ecpat_uk_wise.pdf
  70. Slovakian 'slave' trafficked to Burnley for marriage. // BBC News.
  71. http://inst.uchicago.edu/sites/inst.uchicago.edu/files/uploads/2013%20BA%20Thesis_Cruz%20Leo_PDF.pdf
  72. Trafficking in organs, tissues and cells and trafficking in human beings for the purpose of the removal of organs (PDF). // United Nations, 2009. Посетен на 2014-01-18.
  73. Human trafficking for organs/tissue removal. // Fightslaverynow.org. Посетен на 2012-12-30.
  74. Louise Shelley. Human Trafficking: A Global Perspective. Cambridge University Press, 2010. ISBN 978-1-139-48977-5. с. 2.
  75. DIRECTIVE 2011/36/EU OF THE EUROPEAN PARLIAMENT AND OF THE COUNCIL of 5 April 2011 on preventing and combating trafficking in human beings and protecting its victims, and replacing Council Framework Decision 2002/629/JH (PDF). // Eur-lex.europa.eu.