Робърт Де Ниро
 |
| Робърт Де Ниро Robert De Niro | |
| американски актьор | |
 Де Ниро на фестивала в Кан (2016) | |
| Роден | Робърт Антъни Де Ниро
|
|---|---|
| Етнос | италоамериканци[1] |
| Религия | католицизъм |
| Националност |  САЩ |
| Работил | актьор |
| Актьорска кариера | |
| Активност | от 1963 г. |
| Оскари | Най-добра мъжка роля: 1980 – Разяреният бик Най-добра поддържаща мъжка роля: 1974 – Кръстникът 2 |
| Златен глобус | Златен глобус на името на Сесил Демил – 2011 Най-добър актьор в драма: 1980 – Разяреният бик |
| Други награди | „Оскар“ за най-добра мъжка роля (31 март 1981)[2] „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля (8 април 1975)[3] Президентски медал на Свободата (2016)[4] Златен глобус за най-добър актьор в драматичен филм (1980) Златен глобус на името на Сесил Демил (2010) Златен лъв (1993)[5] Кавалер на Почетния легион (9 май 1997) Орден за изкуство и литература Награди на филмовата академия на САЩ (1975) Орден на Почетния легион |
| Семейство | |
| Съпруга | Даян Абът (1976 – 1988; развод) Грейс Хайтауър (1997 – 2018; развод) |
| Деца | 6 |
| Подпис | _US-amerikanischer_Schauspieler.png) |
| Уебсайт | |
| Робърт Де Ниро в Общомедия | |
Робърт Антъни де Ниро (на английски: Robert Anthony De Niro) е американски актьор, режисьор, продуцент и основател на филмовия фестивал в Трибека.[6] Носител на два Оскара, с право е смятан за един от най-великите актьори на своето време. Известен най-вече с ролите си на гангстери, мафиотски босове и конфликтни и проблемни индивиди, той често играе роли във филми на режисьора Мартин Скорсезе, а също и на Брайън де Палма.
Де Ниро е известен със своята отдаденост и отговорно отношение към ролите си: наддава приблизително 25 килограма и се научава да се боксира, за да изиграе ролята на Джейк Ла Мота в „Разяреният бик“; изпилва си зъбите за „Нос Страх“; научава се да свири на саксофон за филма на Скорсезе „Ню Йорк, Ню Йорк“. В най-добрата си форма Де Ниро е висок 177 см.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Детство
[редактиране | редактиране на кода]Де Ниро е роден в квартала Манхатън, Ню Йорк, по-точно в район, наречен Hell's Kitchen („Дяволската кухня“) поради високата концентрация на организирана престъпност, известни гангстери от миналото и контрабандисти на алкохол.
Баща му Робърт де Ниро Старши – художник, скулптор и поет, и майка му Вирджиния Адмирал, която също е художничка, са от италиански произход.[7] Те се разделят, когато той е на 2 години. Малкият Де Ниро израства по улиците на квартала също като образите във филмите, в които той се превъплъщава. Прякорът му е „Боби Млякото“ поради бледия цвят на кожата му тогава.
Образование
[редактиране | редактиране на кода]По настояване на майка си той се записва в гимназия за музика и изкуства, но на 13-годишна възраст напуска и става член на уличната банда Little Italy („Малката Италия“). Тогава има и конфликт с баща си, с когото се помирява отново чак на 18 години, като лети специално до Париж, за да го отведе обратно в Ню Йорк, защото баща му страда от депресия.
Де Ниро посещава консерваторията на известната актриса и учителка по актьорско майсторство Стела Адлер (посещавана и от Марлон Брандо, Мартин Шийн, Бенисио дел Торо и други) и актьорското студио на Ли Страсберг, но оспорва похватите му. На 16 години получава и първата си роля в пиесата „Мечка“ от Антон Чехов.
Актьорска кариера
[редактиране | редактиране на кода].jpg)
Де Ниро дебютира в киното през 1968 г., когато играе във филма на Брайън де Палма „Приветствия“. След това играе малки и незначителни роли в много филми, докато не идва 1973 – годината, в която печели одобрението на критиците с ролята си в „Бий бавно барабана“. Дългогодишното му сътрудничество с Мартин Скорсезе започва през същата година, когато играе във филма му „Коварни улици“ заедно с Харви Кайтел. Други филми на Скорсезе, в които той участва, са „Шофьор на такси“, „Разяреният бик“, „Кралят на комедията“, „Добри момчета“, „Нос Страх“, „Ню Йорк, Ню Йорк“ и „Казино“.
Той получава Оскар за най-добър актьор за изпълнението си в „Разяреният бик“ и Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля за „Кръстникът 2“[8].
Де Ниро и Марлон Брандо са единствените актьори, получили Оскар за изпълнение на ролята на един и същ персонаж. Де Ниро го печели за ролята си на младия Вито Корлеоне в „Кръстникът 2“, а Брандо получава почетната статуетка (въпреки че отказва да приеме наградата) за ролята си на стария дон Вито в „Кръстникът“.[9]
Де Ниро е смятан за вещ наблюдател на мимики и подробности, както и за отдаден на работата си перфекционист.
Избрана филмография
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Robert De Niro, Sophia Loren & Tommy Mottola Honored at the NIAF 27th Anniversary // Посетен на 4 септември 2026 г.
- ↑ www.oscars.org
- ↑ www.oscars.org
- ↑ www.whitehouse.gov
- ↑ asac.labiennale.org
- ↑ www.imdb.com
- ↑ Bosworth, Patricia. The Shadow King // Vanity Fair, 3 февруари 2014. Архивиран от оригинала на 28 август 2016. Посетен на 9 септември 2016.
- ↑ The 47th Academy Awards | 1975 // 6 октомври 2014. Архивиран от оригинала на 10 септември 2016. Посетен на 8 май 2020.
- ↑ The inside track on Oscars, Emmys, Grammys and all the award shows // Los Angeles Times, 28 септември 2010. Архивиран от оригинала на 11 февруари 2017. Посетен на 11 февруари 2017.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Робърт Де Ниро в
Internet Movie Database - Робърт Де Ниро в
- Сайтове за Робърт Де Ниро в архивно копие на проект „Отворена директория“
| |||||||||||||||||
| |||||||||||||||||
| ||||||||||||||
|
