Робърт Лефковиц
|
Робърт Лефковиц Robert Lefkowitz |
|
|---|---|
| американски биохимик | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
|
|
|
| Учил в | Колумбийски университет |
| Награди | Нобелова награда за химия (2012)[1][2] |
| Научна дейност | |
| Област | биохимия |
| Работил в | Университет „Дюк“ |
| Награди |
Нобелова награда за химия (2012) Национален медал за наука (2007) |
|
|
|
| Уебсайт | www.lefkolab.org |
| Робърт Лефковиц в Общомедия | |
Робърт Джоузеф Лефковиц (на английски: Robert Joseph Lefkowitz) е американски интернист, кардиолог и биохимик, лауреат на Нобелова награда за химия от 2012 г. заедно с Брайън Кобилка за откритията, които разкриват начина на действие на G протеин-свързаните рецептори. Преподава биохимия и химия в университета „Дюк“.
Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]
Лефковиц е роден на 15 април 1943 г. в Бронкс, Ню Йорк, в семейството на евреите Макс и Роуз Лефковиц. Родителите му са емигрирали в САЩ от Полша в края на 19 век.[3][4]
След като завършва гимназия в Бронкс през 1959 г.,[5] той е приет в Колумбия колидж към Колумбийския университет, откъде получава бакалавърска степен по химия през 1962 г.[6] През 1966 г. завършва магистърското си обучение от Колежа за лекари и хирурзи към Колумбийския университет. След като служи една година като стажант по обща медицина, той работи като клиничен и научен сътрудник към Националните институти по здравеопазване от 1968 до 1970 г.
Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
След като завършва обучителната си програма по медицина през 1973 г., Лефковиц е назначен за доцент по медицина и биохимия в университета „Дюк“. През 1977 г. е повишен на професор.[7] От 1976 г. е изследовател в Медицинския институт „Хауърд Хюс“, като в периода 1973 – 1976 г. е изследовател за Американската сърдечна асоциация.[7]
Лефковиц се занимава с рецепторна биология и сигнална трансдукция, като най-известните му трудове засягат подробните характеристики на веригата, структурата и функцията на бета-2 адренорецепторите и сходни рецептори. Той открива и характеризира две семейства протеини, които регулират въпросните рецептори – G протеин-свързаните рецептори и бета-арестините.[8]
В средата на 1980-те години Лефковиц и колегите му клонират първо гена на бета-2 адренорецептора, а скоро след това на още 8 адренорецептора. Това води до откритието, че всички G протеин-свързани рецептори имат много сходна молекулярна структура. Структурата се определя от аминокиселинна верига, която се извива напред-назад през плазмената мембрана седем пъти. В днешно време са известни около 1000 рецептора, които принадлежат на това семейство. Това позволява на фармацевтите да разберат как по-ефективно да се прицелват в големите рецепторни семейства в човешкото тяло.[9] Впоследствие Лефковиц става един от най-цитираните изследователи в областта на биологията, биохимията, фармакологията, токсикологията и клиничната медицина.[10]
Като признание за приноса си, през 2012 г. е награден с Нобелова награда за химия.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б www.nobelprize.org.
- ↑ а б www.nobelprize.org.
- ↑ Ralph Snyderman. Introduction of Robert J. Lefkowitz. // Jci.org, 3 октомври 2011. Посетен на 12 октомври 2012.
- ↑ Jay Price. Dr. Robert Lefkowitz, Nobel in hand, still shapes young researchers. // News & Observer, 30 декември 2012. Архивиран от оригинала на 20 януари 2013. Посетен на 17 януари 2013.
- ↑ Newman, Andy. Another Nobel for Bronx Science, This One in Chemistry. // New York Times, 10 октомври 2012.
- ↑ Archived copy. // Архивиран от оригинала на 2013-01-20. Посетен на 2013-01-17.
- ↑ а б HHMI Investigators – Robert J. Lefkowitz, M.D. // Howard Hughes Medical Institute. Посетен на 14 януари 2013.
- ↑ Robert J. Lefkowitz, M.D. Biography and Interview. // American Academy of Achievement.
- ↑ Pioneers of cell receptor research share America's top prize in medicine. // Albany Medical Center Website.
- ↑ Highly Cited Research – Research Analytics – Thomson Reuters. // Hcr3.webofknowledge.com, 31 декември 2011. Посетен на 12 октомври 2012.[неработеща препратка]
|