Робърт Солоу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Робърт Солоу
Нео-кейнсианска икономика
Solow natmedal.jpg
Бил Клинтън награждава Солоу с Национален медал за наука (1999)
Роден
23 август 1924 г. (1924-08-23) (90 г.)
Националност САЩ
Институция МИТ
Поле Макроикономика
Alma mater Харвардски университет
Повлиян от Васили Леонтиев
Уилям Филипс
Алвин Хансен
Пол Самюелсон
Повлиява Джордж Акерлоф
Робърд Джордън
Джоузеф Стиглиц
Приноси Екзогенен модел на растеж
Награди Медал Джон Бейтс Кларк (1961)
Нобелова награда за икономика (1987)
Национален медал за наука (САЩ) (1999)
Информация в IDEAS/RePEc
Робърт Солоу в Общомедия

Робърт Солоу (на английски: Robert Solow) е американски икономист, удостоен с Нобелова награда за икономика през 1987 г. за приноса му към теорията на икономическия растеж.[1]

Робърт Солоу е роден на 23 август 1924 г. в Бруклин, Ню Йорк Сити, САЩ в семейство на евреи. Той е най-големият от общо трите деца на семейството. Средното си образование получава в Ню Йорк. През септември 1940 г. влиза в Харвард със стипендия. След две години напуска университета, за да се присъедини към армията. Служи през Втората световна война до август 1945 г.[2]

След края на войната се завръща в Харвард и завършва университета. След това учи и в Колумбийския университет. Вендага след края на следването му започва да преподава икономика в Масачузетския технологичен институт.

Публикувани трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • A Contribution to the Theory of Economic Growth. // Quarterly Journal of Economics 70 (1). 1956. DOI:10.2307/1884513. с. 65–94.
  • Technical Change and the Aggregate Production Function. // Review of Economics and Statistics 39 (3). 1957. DOI:10.2307/1926047. с. 312–320.
  • Linear Programming and Economic Analysis. New York, McGraw-Hill, 1958.
  • The New Industrial State or Son of Affluence. Indianapolis, Bobbs-Merrill, 1967.
  • The Economics of Resources or the Resources of Economics. // The American Economic Review 64 (2). 1974. DOI:10.2307/1816009. с. 1–14.
  • The last 50 years in growth theory and the next 10. // Oxford Review of Economic Policy 23 (1). 2007. DOI:10.1093/oxrep/grm004. с. 3–14.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ http://nobelprize.org/nobel_prizes/economics/laureates/1987/solow-autobio.html
  2. ↑ http://nobelprize.org/nobel_prizes/economics/laureates/1987/solow-autobio.html

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
1969–1975
1976–2000
Милтън Фридман (1976) • Бертил Олин / Джеймс Мийд (1977) • Хърбърт Саймън (1978) • Теодор Шулц / Артър Луис (1979) • Лорънс Клайн (1980) • Джеймс Тоубин (1981) • Джордж Стиглър (1982) • Джерард Дебрю (1983) • Ричард Стоун (1984) • Франко Модиляни (1985) • Джеймс Бюканън (1986) • Робърт Солоу (1987) • Морис Але (1988) • Тригве Ховелму (1989) • Хари Марковиц / Мъртън Милър / Уилям Форсайт Шарп (1990) • Роналд Коуз (1991) • Гери Бекър (1992) • Робърт Фогел / Дъглас Норт (1993) • Джон Харшани / Джон Наш / Райнхард Зелтен (1994) • Робърт Лукас (1995) • Джеймс Мирлийс / Уилям Викри (1996) • Робърт Мъртън / Майрън Шолс (1997) • Амартя Сен (1998) • Робърт Мъндел (1999) • Джеймс Хекман / Даниъл Макфадън (2000)
2001–
Джордж Акерлоф / Майкъл Спенс, Джоузеф Стиглиц (2001) • Даниел Канеман / Върнън Смит (2002) • Робърт Енгъл / Клайв Грейнджър (2003) • Фин Кидланд / Едуард Прескът (2004) • Робърт Ауман / Томас Шелинг (2005) • Едмънд Фелпс (2006) • Леонид Хурвиц / Ерик Маскин / Роджър Майърсън (2007) • Пол Кругман (2008) • Елинор Остром / Оливър Уилямсън (2009) • Питър Дайъмънд / Дейл Мортенсен / Кристофър Писаридис (2010) • Томас Сарджънт / Кристофър Симс (2011) • Алвин Рот / Лойд Шапли (2012) • Юджийн Фама / Ларс Питър Хансен / Робърт Шилър (2013) • Жан Тирол (2014)
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Робърт_Солоу&oldid=6111319“.